Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1437 от 12.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7576/2022
Вид
Решение № 1437
Подписан
12.03.2025
Състав
Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100107576 по описа за 2022 година

Производство по чл.250 ГПК.

Подадена е молба от ищеца Р. Х. А. за допълване на постановеното по делото съдебно решение от 11.12.2024г. с произнасяне по искането за присъждане на законна лихва за периода 15.07.2029г.-15.07.2022г., както и за вписване в съдебното решение на посочената в исковата молба банкова сметка, по която да се плати обезщетението в съответствие с чл.236, ал.1, т.7 ГПК.

Ответникът не изразява становище по молбата.

След като разгледа молбата и съобрази данните по следното: делото съдът намира

Основание за допълване по чл.250 ГПК е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т.е. липсва формирана воля в диспозитива изцяло или за част от предмета на делото.

С исковата молба ищецът е предявил против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане в разумен срок на сл.д.№ 1/1991г., преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП-София. Поискал е и присъждането на законната лихва от 15.07.2019г. до изплащането.

С постановеното решение от 11.12.2024г. искът е уважен частично с осъждане 1 на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. с отхвърлянето му до пълния предявен размер, както и присъдена законна лихва от подаване на исковата молба-15.07.2022г. до изплащането. Съдът не се е произнесъл в мотивите или в диспозитива по искането за законна лихва за предходния период, т.е. от посочената от ищеца начална дата 15.07.2019г. до подаване на исковата молба, което съставлява основание за допълване на решението по чл.250 ГПК.

Ищецът поддържа, че се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, начиная три години преди предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ-15.07.2019г., към която дата увреждането поради нарушение на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС е настъпило, макар забавеното наказателно производство да не е приключило.

Ответникът е оспорил дължимостта на законна лихва за период преди подаване на исковата молба без да са изложени конкретни доводи.

По въпроса от кой момент се дължи законна лихва за забава за вземането за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ е формирана съдебна практика, според която исковете на посоченото правно основание са специални и целят получаване на обезщетение за претърпени вреди от прекомерно забавеното правосъдие, а не се отнасят до правния спор по съществото на делото пред гражданския или наказателния съд. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото подлежат на установяване от съда. Паричното обезщетение се дължи от ответника за репарирането на всички неимуществени вреди, причинени от деликта по чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6, §1 КЗПЧОС за целия период на продължителност на делото до предявяване на иска при съобразяване, че неразумната продължителност е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, поради което началният момент на дължимата върху присъденото обезщетение дата е подаване на исковата молба /Определение № 5959/19.12.2024г. по гр.д.№ 2188/2024г. на ВКС, І V г.о., Определение № 3424/03.07.2024г. по гр.д. № 4730/2023г.а на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в тях многобройни решения на касационния съд/. Поради това искането за присъждане на законна лихва за периода 15.07.2019г.14.07.2022г. е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Банковата сметка, по която да се платят дължимите суми е предвидено в чл.236, ал.1 т.7 ГПК като реквизит на съдебното решение, но пропускът да се посочи не е основание за допълване по чл.250 ГПК, тъй като не е част от спорното право.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

2

ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК Решение № 6821/11.12.2024г. по гр.д.№ 7576/2022г. по описа на СГС, I-1 състав, като

ОТХВЪРЛЯ искане на Р. Х. А., ЕГН **********, с адрес с.Горно Прахово, общ.Ардино, ул.******* за осъждане Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати законна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.07.2019г.-14.07.2022г.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. Х. А. за допълване на решението в останалата част.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3