Решение № 260087 от 03.11.2020, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер 03.11.2020г., град

Дупница

IV, г.о.

Районен съд – Дупница състав

06.10.

2020 на Година

Миглена Кавалова

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Ганева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

46

2020 дело

№ по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, действаща чрез адв. Ю.Д. срещу А.М.С., ЕГН **********,***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

Ищецът твърди, че е майка на М.А.М., ЕГН **********, роден на *** *** и В.А.М., ЕГН **********, родена на *** година, като двете деца са родени от съвместното й съжителство с ответника А.М.С., с който устроили семейното си жилище в с. Джерман, общ.

Дупница, ***, където отглеждали и двете си деца. Първоначално живеели нормално и се грижели за децата, но след раждането на В. отношенията им се влошили. На няколко пъти се разделяли с А., като тя отивала с децата при родители й в гр. Дупница. След време се връщала обратно, като правела компромиси, мислейки си, че нещата ще се променят, след като А. разбере какво ще загуби, правела тези стъпки заради децата, за да не живеят без баща, но установила, че е невъзможно да продължи да съжителства с ответника по изложени в исковата молба съображения. Твърди, че на 07.07.2019г. окончателно напуснала семейното жилище и от тогава с М. и В. живеят при нейните родители в гр.

Дупница, на ***, сама с помощта на майка й и баща й се грижи за тях, а ответникът не се интересува как се справя, от къде намира пари да изхранва децата, кой плаща сметките и консумативите. Предвид горното и на основание чл.127, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 127а, ал. 2 от СК моли съда да постанови съдебно решение, с което да й предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца на страните М.А.М., ЕГН **********, роден на *** година и В.А.М., ЕГН **********, родена на *** година; да определи местоживеенето им при нея; да определи режим на лични контакти на ответника с децата на страните; да го осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева за детето М.А.М., ЕГН ********** и 180, 00 лева за В.А.М., ЕГН **********, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на основание за изменяване или прекратяване на издръжката; да го осъди на основание чл. 149 СК да плати 1400 лева на М.А.М., ЕГН ********** за периода 07.07.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда и 1260 лева на В.А.М., ЕГН ********** за периода 07.07.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда; да разреши на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН ********** да напускат пределите на Република България по установения за страната ред, като замести съгласието на бащата А.М.С., ЕГН ********** и по отношение изваждане на документи за самоличност, без съгласието на баща им.

В сока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представите на ответника адв. Н. ***, в който отговор се оспорва размера на претендираната издръжка, както и на тази за минал период.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетите удостоверения за раждане - издадено въз основа на Акт за раждане № 620/23.10.2014 година, издадено от Община Дупница и удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 352/30.08.2017 година, издадено от Община Дупница децата М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН ********** са деца на страните в процеса.

Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. И. Х. и Албена М. Александрова - първа братовчедка на ищцата.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че в момента А. е в Германия, бил преди един – два месеца тук, децата живеят с Ж. от повече от една година, когато тя си счупила крака, още преди това майка й и баща й се грижели изцяло за децата - откак са родени, А. не се обажда да чуе или види децата. Децата го виждат, разпознават го, но той не им обръща никакво внимание. Не се грижи за тях и за съпругата си - това е откакто се родил синът им. Отначало се грижел за тях, живеели в Джерман до месец април 2019г., когато им спрели тока и се преместили да живеят при родителите на Ж., А. не поемал никаква отговорност, скарали се с Ж. и той си тръгнал и си отишъл в Джерман. След няколко месеца заминал за чужбина, скоро се прибрал за десетина дни и пак се върнал в чужбина.

А. въобще не търси децата, не изпраща пари за тях. Откакто си е тръгнал лятото на миналата година не е давал никакви пари за децата, дори една вафла не им е купил.

От показанията на свидетеля Александрова се установява, че Ж. *** с родителите си от една година, а може и повече. Преди това живеела в с. Джерман с А., той заминал в Германия преди 2-3 месеца, но и преди да замине двамата не живеели заедно, живели за малко заедно, А. не търси контакт с децата, не ги вижда, не дава пари, не иска да дава разрешение за пътуване на децата в чужбина от инат.

Приет е по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница, от който се установява, че децата на страните В. и М. се отглеждат от майката на адрес гр. Дупница,

***, жилището е собственост на родителите й, състои се от 2 спални, хол. кухия, баня и тоалетна, за двете малолетни деца е обособена детска стая, децата познават роднините си и при възможност се срещат с тях, контакт с бащата не е осъществен, майката е осигурила подходяща среда за отглеждането им.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2, чл. 127 а и чл. 149 СК.

С доклада по делото по реда на чл.

146 ГПК, съдът е указал на ищцата в настоящото производство, че съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, тя следва да докаже, че с ответника са родители на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, че разполага с нужния родителски капацитет да отглежда децата на страните, че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка и размера на претендираната издръжка за бъдещ и за минал период. По иска с правно основание чл. 127а СК - че децата имат нужда и интерес от извеждането им извън страната и издаването на задгранични паспорти.

Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения, правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи, провопрекратяващи, правоунищожаващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици По иска с правно основание чл.

127, ал.2 СК и чл. 149 СК:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на правата и задълженията, и лицата, които ги упражняват. В рамките на тази хипотеза е развита и конструкцията на поделяне на титулярството и упражняване на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл.

59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите – единият упражнява родителските права, а на другия се определя режим на лични контакти. В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно упражняване на родителските права, съдът следва да реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението на съда, препращайки към нормите на чл. 59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на децата следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения по отношение на децата им. В чл.

59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата, от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед интересите на децата - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДет критерии не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение.

В случая, настоящият състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата на страните в производството, следва да бъде предоставено на майката – Ж.М.Х. съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии - до момента основно грижи за децата са полагани именно от майка им, изразено е желание на майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на децата, привързаността на децата към майката е силно изразена, поради което в най – добър интерес на децата с оглед всички събрани по делото доказателства е майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на същите. Следва да се посочи, че ответникът в хода на производството не изразява лично становище по отношение искането на ищцата тя да упражнява родителските права и задължения по отношение малолетното дете на страните предвид установеното по делото обстоятелство за прекъснатата връзка между ответника, ищцата и децата на страните. В приетия по делото социален доклад от Директора на ДСП – Дупница се сочи, че майката е в състояние да им осигури нормална семейна среда за развитие. Местоживеенето на децата предвид събраните по делото доказателства следва да бъде определено при тяхната майка – ищцата в настоящото производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че за период от около една година до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, ответникът и децата на страните не са имали срещи, поради което съдът счита, че емоционалната връзка между децата на страните и ответника е нарушена, въпреки което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В интерес на децата е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения.