Решение № 421 от 25.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330111364 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с постъпила искова молба от „ ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с ЕИК: 115016602 против Г. С. Р., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношение между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257,15 лева - главница, представляваща стойносттта на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -30.09.2021; 23,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнание на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII граждански състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл.43, ал. 2 от Закона за енергетиката за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на град Пловдив, като продажбата на топлинна енергия на клиент се осъществява при публично известни общи условия. Сочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ответникът, като собственик на топлоснабден имот находящ се 1 в * имал качество на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия бил длъжен да заплаща дължимата месечна сума за доставка на енергия в 30 дневен срок след изтичането за периода, за който се отнасят.

Сочи се, че в изпълнение на законоустановените си задължения ищецът е доставил до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот, а търговецът извършвал дяловото разпределение на топлинна енергия – „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение на общо стойност 280,89 лева, от които 257,15 лева главница, представляваща стойносттта на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.09.2021 г.; 23,74 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода * г.

Излага се, че начислената и доставена на ответника топлинна енергия не е била заплатена от същия, поради което ищоцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълннеие по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Пловдив. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII – ти гр.състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2022г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със залепване на уведомление, поради което с разпореждане на съда от 29.06.2022г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в * че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера 2 на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 63 от делото/.

В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период *г. АС обслужваща жилищния *е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 312,056771 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 5,818731 MWh за сметка на „ ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

* е установило, че през процесния период *г. в * всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, като отопляемият обем на имота е 140м3.

През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 587,52W.

Същата не е снабдена с уред за отчет и изразходваното количество ТЕ за отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло.

В имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ монтирани на същите. За процесния период не е имало начисляване на ТЕ за отопление от 3 отоплителните тела тип радиатор, поради липса на потребление.

През процесния период в имота има монтирани 3 броя ИРУ за дистанционен отчет. Същите са технически изправни. Има монтиран и един брой водомер за топла вода. Начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетни показания от устройството, но през процесния период не е имало консумация.

Установява се, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.

6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на 1 бр. щранг-лира по максимална нормативна мощност, поради липса на уред за отчет.

*Ш. излага, че количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода *г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 1,96335 MWh, в това число 0,84116 MWh за отдадената от сградната инсталация, 1,12219 MWh за отопление (от щранг-лира) и 0,0MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел 11, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите на чл.

153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че е налице основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация.

Разпределението на топлинна енергия в настоящия случай е осъществено на база на специалната „Методика за дялово разпределение на 4 топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отменена към настоящия момент, но действала към процесния период/. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху същия. Действително, с Решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.

ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Същото обаче е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на Върховния административен съд, поради което отмяната не е произвела действие.