Решение № 13384 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13384 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110143172 по описа за 2021 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1042,44 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди, през периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот – магазин № 6, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******/инсталация 400395648, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2021 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 177,72 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., сумата 1 от 31,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,41 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 17966/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди без да е подписал договор и въпреки отправена до ответника покана, по отношение на топлоснабден имот - магазин, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******/инсталация 400395648.

В исковата молба се сочи също, че за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г, ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил в срок дължимата цена, за която били издадени и фактури, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба в 2 предвидения за това срок.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът М. С. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице помагач /ФИРМА/, конституирано на страната на ищеца, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете са допустими като предявени от надлежна страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 17966/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.

415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По делото, от приетото удостоверение за наследници на СО, район Средец, се установява, че ответника К. е законен наследник на В.Г.В., починала на 22.01.2020г.. От приетите 3 по делото Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от съсобствен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 60/20.12.2011г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140/02.10.2009г., се установява, че лицето Х.Ц.К. е продал на ответника 1/100 идеални части от топлоснабдения имот, а В.Г.В. 99/100 идеални части от топлоснабдения имот.

Установява се, че ОС на собствениците на индивидуални обекти в СЕС, находяща се в /АДРЕС/ е взело решение за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, обективирано в Протокол от ОС на ЕС от 17.11.2010г., приет на л.12 по делото, като е избрана фирма /ФИРМА/ да извършва услугата и е избрано упълномощено от ОС лице, което да подпише договор с фирмата – топлинен счетоводител. Решението е подписано от собствениците на индивидуални обекти в сградата, включително и от В.В., като необжалвано е влязло в сила, поради което обвързва всички които са го подписали, включително и правоприемниците на подписалите го лица.

От името на собствениците на индивидуални обекти в сградата на ул. „400” № 52, с настоящ адрес за секция А, /АДРЕС/, е сключен договор № 5542/14.12.2010г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, като от изслушаната по делото СТЕ, се установява, че и до днес /ФИРМА/ извършва услугата.

Според експертизата дяловото разпределение е 4 извършвано правилно. Експертизата е установила, че в процесния магазин няма монтиран апартаментен топломер и няма монтирани водомери за топла вода. За процесния период ответника не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на водомер в имота, като по време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп, каквито по делото не са представени от третото лице-помагач. Вещото лице е установило, че поради липса на отчет на водомер за топла вода, разхода е изчислен на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Установява се от експертизата, че отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е определена съобразно действащата към процесния период Наредба № 16-334/2007г., при данни: пълен отопляем обем на имота по проект 85 м3 съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от м.10.2010г., като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС е изчислено от ФДР, съгласно приложението към чл.61,т.7.2 от Наредба № 16-334.Установено е също така, че технологичните разходи са приспадани за сметка на топлопреносното дружество, както и че общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за търговско измерване средство в рамките на процесния период.

От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че 5 процесните суми не са заплатени. Установява се, че главницата за доставена топлинна енергия, след изравняване е в размер на 1032,96 лева, като на абоната са начислявани такси за изготвяне на изравнителни сметки в периода от 01.05.2018г. до 28.02.2020г. в общ размер на 31,95 лева. Установява се, че размера на мораторната лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 01.07.2018г. до 22.03.2022г. е в размер на 176,85 лева а върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 01.07.2018г. до 22.03.2021г. е в размер на 5,41 лева.

Съдът приема, че предмет на делото са суми по пера топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за БГВ, което обстоятелство се установи от заключението на СТЕ, неоспорено от страните, и което съдът намира да е компетентно изготвено и в съответствие с останалия доказателствен материал.

Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия от /ФИРМА/ на потребители за стопански нужди, действали към процесния период, съответно това са ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007г. на ДКЕВР, приети по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

6

На първо място, следва да бъде отбелязано, че не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот – магазин №6 , намиращ се в СЕС, находяща се в /АДРЕС/.

В предвид представените по делото доказателства и доводите на страните по делото, съдът намира, че ответницата е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ /нова, ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г. /. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§ 1, т. 42 и т.

43), така и в действащата, следва че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или 7 небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди), като определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

В случая ответницата е физическо лице, но процесния топлоснабден имот е търговски обект – магазин – безспорно като такъв обект, магазинът няма собствени битови нужди което сочи на небитово ползване на топлоенергията.

От горното следва, че ответницата е "небитов клиент", спрямо когото е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка – ако такава бъде сключена.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ /както в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.

– приложима към процесния период, така и в предишната редакция/ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен потребител (клиент – ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански 8 нужди. Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението. Видно е че ищецът е положил усилия да регламентира договорно правоотношението си с ответницата в периода 2019г.2020г., но безрезултатно.

Ответницата е "небитов клиент" по смисъла на § 1, т.

ЗЗа от ДР на ЗЕ, или "потребител за стопански нужди" по § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г. / и това обстоятелство е изрично признато в исковата молба и се извежда по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, която определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, каквито ответницата няма с оглед характера на топлоснабдения имот - магазин. Ето защо, доказването на наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство е само с доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил сключен между ищеца и ответницата. В исковата молба ищецът изрично твърди, че между него и ответницата не е сключен писмен договор за топлоснабдяване, т. е. следва да се приеме, че липсва възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

9

Тук следва да се посочи разликата между хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна енергия за небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди, който се счита за сключен и с конклудентни действия – по арг. Чл.