Определение № 1826 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1826 гр. Варна, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. С. М. от гр. Варна срещу Определение № 14515/22.12.2024 г., постановено по гр. д. № 5732/2024 г. по описа на ВРС, с което е допълнено постановеното по делото определение № 10995/01.10.2024г. в частта за разноските като жалбоподателката е осъдена да заплати на всеки от ответниците „Подем ЖМ“ ЕООД и А. С. М. по 1756.90 лева, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения, на основание чл. 248, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

В частната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателката определението на ВРС е постановено при липса на мотиви. Само формално било посочено, че съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и е приел, че следва да редуцира възнаграждението за един адвокат на всяка от страните по делото до минималните размери визирани в Наредба № 1 /2004г.

Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, според което съдът не е обвързан от приетите с наредбата на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения и не е длъжен да прилага същите. Посочва още, че съдът не се е съобразил с възражението, че уговорените суми са за цялото процесуално представителство пред първа инстанция, а производството по делото е прекратено и делото не се е гледало в открито заседание. Отправя искане за намаляване на присъденото в полза на ответниците възнаграждение за един адвокат съгласно положеният адвокатски труд.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещните страни „Подем ЖМ“ ЕООД и А. С. М. са подали отговори, в които оспорват жалбата като неоснователна, излагат съображения за правилност на обжалваното определение и настояват за потвърждаването му в съответната част.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. С. М. срещу „Подем 1

ЖМ“ ООД, Ж. Д. М. и А. Ж. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на предварителен договор от 01.12.2023г. за покупкопродажба на поземлени имоти с идентификатор *****.***.*** и *****.***.***, находящи се в с. З., община А., сключен между „Подем ЖМ“ ООД и А. Ж. М..

С определение № 10995/01.10.2024г. производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес за ищцата от търсената защита.

С обжалваното определение № 14515/22.12.2024 г. е допълнено определението за прекратяване на делото като в полза на всеки от ответниците „Подем ЖМ“ ЕООД и А. С. М. са присъдени разноски за заплатени адвокатски възнаграждения, на основание чл. 248, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

За да постанови осъждане на ищцата да заплати на всеки от ответниците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в посочения по-горе размер от 1756,90 лева първоинстанционният съд е намерил за основателно направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от адвоката действия и материалния интерес по делото (15176,63 лева) е редуцирал възнаграждението, заплатено от А. М. и „Подем ЖМ“ ООД за предоставената им защита и съдействие, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимум от 1756,90 лева.

Въззивният съд намира така определените размери на присъдените разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С Наредба № 1/09.01.2004 г. като основен критерий за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения е приет материалният интерес. Съгласно чл. 36, ал.

1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 2 размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22, което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Р България, е прието, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, от фиксираните в Наредба №1/09.07.2004 г. минимални размери на адв. възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Според чл. 78, ал. 5 от ГПК критерият за определяне на адвокатско възнаграждение от съда, когато по възражение на насрещната страна се намалява неговия размер, е действителната правна и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай, съдът отчита, че защитата на ответниците се изразява в подаване на отговори на исковата молба без да е осъществено на процесуално представителство в открито съдебно заседание и без събиране на други доказателства, освен представените писмени такива. Материалният интерес е количествен показател, който няма пряка връзка с действителната правна и фактическа сложност на делото. Действителната правна и фактическа сложност на делото е качествен критерий, който кореспондира с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован.

Предявеният иск не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Освен това, защитата на двамата ответници се основава на едни и същи факти и обстоятелства и релевираните защитни възражения са почти идентични. Това мотивира съда да определи адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците в размер на 1 000 лева. Така определеното адвокатско възнаграждение съдът намира за обосновано и справедливо като 2 съответстващо на положения от адвокатите труд с оглед на подлежащите на доказване факти, обема на събрания доказателствен материал, липсата на проведени съдебни заседания и приложимите правни норми.

Разноски в производството по обжалване на определение по чл. 248 от ГПК не се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 278, ал. 2 във вр. чл. 248 ГПК Определение № 14515/22.12.2024 г., постановено по гр. д. № 5732/2024 г. по описа на ВРС, с което А. С. М. е осъдена да заплати на „Подем ЖМ“ ЕООД и на А. Ж. М. по 1756,90 лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски възнаграждения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „М. Л.“, № **, ет.*, ап. *, да заплати на „Подем ЖМ“ ЕООД, ЕИК 103806097, със седалище и адрес на управление с.

Звездица, ул. „Рила“, № 1, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „М. Л.“, № **, ет.*, ап. *, да заплати на А. Ж. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „М. Л.“, № **, ет.*, ап. *, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 248, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3