Определение № 72 от 01.04.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 105/2025
- Вид
- Определение № 72
- Подписан
- 01.04.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.5 · Закон за правната помощ
- чл.26, ал.2 · Закон за правната помощ
- чл.27а · Закон за правната помощ
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.3, предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.6, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 18, т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 21 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72 гр. Варна, 01.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Д.а
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600105 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК.
Образувано е по саморъчно написана жалба на И. Д. М., против определение №131/19.02.2025г. на ОС-Варна по НОХД №1294/24г., с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в общ размер на 1 170 лв.
/хиляда сто и седемдесет лева/.
В подадената жалба пред настоящата инстанция, осъденото лице обжалва законосъобразността на посоченото определение с твърдението, че няма финансови средства да заплати сумата и моли да бъде отменено.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената жалба от осъденото лице М., инициирала настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните съображения:
В Окръжен съд – Варна, Наказателно отделение е постъпило искане от Националното бюро за правна помощ на основание чл.189 НПК, вр.чл.27а от Закона за правната помощ, да бъдат присъдени в полза на НБПП направените разноски за служебна защита, както следва:
По ДП № 2094/2024 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна е платено възнаграждение на осн. чл. 18, т.1 от НЗПП в размер на 320 лева. За предоставена правна помощ по ЧНД № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 21 от НЗПП е изплатено адвокатско възнаграждение от 170 лв.
По ВЧНД № 138/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна е платено възнаграждение на осн. чл. 21 от НЗПП в размер на 170 лева. За предоставена правна помощ по ЧНД № 804/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 21 от НЗПП е изплатено адвокатско възнаграждение от 170 лева.
По ЧНД № 1086/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна е платено възнаграждение на осн. чл. 21 от НЗПП в размер на 170 лева.
И по ВЧНД № 285/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна е платено 1 възнаграждение на осн. чл. 21 от НЗПП в размер на 170 лева.
Адвокат С.В. от ВАК е била назначен за служебен защитник на И. М. още на досъдебното производство – с постановление от 18.04.2024 г. на разследващ полицай, в което изрично е отбелязана разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗПП, т.е. за всички фази и съдебни инстанции. В това си качество адвокат Василева е участвала в съответните процесуалноследствени действия с което е изпълнила задълженията си по предоставяне на правна помощ на подсъдимото лице.
Видно е, че в адвокат Василева е предоставила правна помощ на подсъдимия И. М., чрез осъществяване на процесуалното му представителство, което е било и основанието на Националното бюро за правна помощ да й определи възнаграждение, при стриктно спазване на относимата разпоредба – чл.18 от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на ТР 4/10 г. ОСНК ВКС, е възложил тази сума на осъдения подсъдим.
Съгласно цитираното в проверяваното определение Тълкувателно решение, подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК.
Доводите на жалбоподателя за затруднено финансово положение не може да бъдат отнесени към единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение в чл.23, ал.2, според който подсъдимият не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Последната формулировка изцяло съответства на хипотезата в чл.94, ал.1, т.9 от НПК, която в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП.
Съдебният състав в настоящото производство не е компетентен да изследва материалното положение на осъдения и възможността му да заплати разноските. Според разпоредбата на чл.23, ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т.1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. В настоящия случай обаче липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.25, ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1, т.9, при което от една страна лицето е лишено от възможността да претендира едно гарантирано със закон свое право, но от друга то не може да намери защита по избрания правен ред.
С оглед на тези обстоятелства и във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, настоящият състав, след като прецени аргументите, прие частната жалба за неоснователна поради което, определението на ВОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.306, ал.3, предл.2 от НПК, Варненският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение №131/19.02.2025г. на ОС-Варна по НОХД №1294/24г., с което жалбоподателят И. Д. М. е осъден да заплати в полза на НБПП разноски за осъществена служебна защита - сума в общ размер на 1170 /хиляда сто и седемдесет/ лева, заплатена от НБПП, съгласно решение № ВН – 3848-28877/ 18.11.2024 г. за направени разноски за предоставената правна помощ по ДП № 2094/2024 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, ЧНД № 546/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ВЧНД № 138/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, ЧНД № 804/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ЧНД № 1086/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна и ВЧНД № 285/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3