Решение № 48 от 09.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Смолян, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500679 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Държавата, представлявана на основание чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните, чрез гл. юрисконсулт Е. В., против Решение № 142 от 10.10.2025г. на Районен съд З., постановено по гр. д. № 145/2025г, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. З. ул.

„С. С.” № *, обл. С., против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че ищецът К. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. З. ул.

„С. С.” № *, обл. С., е собственик на основание изтекла в негова полза придобивана давност по упражнено владение в периода от 15.01.1993г. до 15.04.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *******; площ - 1305 кв.м.; находящ се в местност „М./П.“, трайно предназначение на територията - Земеделска; начин на трайно ползване - За стопански двор; категория на земята - Нула, при съседи: ******* и ******* по КККР, одобрени със Заповед РД-1875/15.07.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК.

Решението е допълнено с определение № 388/14.11.2025г в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 621.84 лв. - разноски по делото и сумата от 1200 лв. с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Жалбоподателят излага съображения за недопустимост и неправилност на решението. Поддържа, че районният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което опорочава решението. В тази връзка твърди, че от страна на Министерство на земеделието и храните са представени доказателства във връзка с издаването на Акт за частна държавна собственост № 5203 от 02.12.2024г. Счита, че ищецът не е доказал да е упражнявал непрекъснато, явно и спокойно владение, доколкото за спорния имот има създадена преписка, видно от която собственик е Министерство на земеделието и храните. Намира, че приложеният към исковата молба документ - вносна бележка от 26.10.1995г., не е породил вещно прехвърлителния си ефект по отношение на спорния поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на град З.. Липсват доказателства и основания за придобиване на собствеността на имота, защото самото плащане не е достатъчно, за да е изпълнен фактическият състав на сделката, изискващ договор и неговото вписване. По силата на закона процесният имот е държавна собственост. Държавата е придобила имота правомерно съобразно действащия към момента законов ред, като правата на собственик се упражняват от министъра на земеделието, храните и горите (сега министър на земеделието и храните), който го стопанисва, управлява и се разпорежда с него. Правото на собственост на Държавата върху земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като са негодни за земеделско ползване, възниква по силата на закона (чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ земите в стопанските дворове на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, намиращи се извън строителните граници на населеното място, които са застроени и се явяват прилежаща площ към сгради до нормативно определени размери и/или които не са годни за земеделско производство, не притежават характеристиките на земеделска земя. Тази категория имоти се изключва от обхвата на разпоредбите на чл. 2424д от ЗСПЗЗ, поради което компетентният орган на поземлена реституция, каквато е съответната Поземлена комисия или Общинска служба по земеделие, не притежава материална компетентност да издава реституционно решение за възстановяване на собственост върху тези земи предвид обстоятелството, че по силата на закона титуляр на правото на собственост върху тези земи е държавата. В този смисъл се цитира съдебна практика. В случая процесният имот представлява стопански двор на организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е част от стопански двор на визираните организации, като земеделската земя е негодна за земеделско ползване, има извършени мероприятия, непозволяващи реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ земите в бившите стопански дворове на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващи застроени и прилежащи площи към сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, са държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС (редакция до изм. с ДВ бр. 33 от 1996г. - до 01.06.1996 г.) не може да се придобива по 2 давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Следователно, до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност недвижими имоти държавна собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС (ДВ бр. 33 от 19.04.1996г, в сила от 01.06.1996 г.) тази забрана остава да действа само за имотите публична държавна собственост или публична общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДС от 1996 г. и чл. 7, ал. 1 от ЗОС от 1996г., забраняващи придобиването по давност само на имоти публична държавна или публична общинска собственост. Т.е. десетгодишният срок на недобросъвестно владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващи изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. От този нормативен анализ жалбоподателят прави извод, че вещно право върху имот частна държавна собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. В този смисъл е TP 3/2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което, въпреки че е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение, е направен цялостен преглед на съдебната практика по въпроса за спирането на давностния срок за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост при действието на § I от ДР на ЗС и е установено, че липсва противоречие в разрешаването на този въпрос. Обръща се внимание, че в открито съдебно заседание са представени доказателства по преписката, а именно: данъчна декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, от която е видно, че ищецът е посочил, че не е единствен собственик, като едновременно с това е заявил само 250 кв. м. площ за земята, колкото на практика признава за свои. Представено е и досие за съставяне на акта за държавна собственост, както и доклад от извършени теренни проверки за състоянието и ползването на имоти на територията на община З., представляващи земи в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което според жалбоподателя доказва, че са извършвани действия от страна на собственика, а именно Министерство на земеделието и храните. Представен е също протокол, определящ прилежащ терен към стопанската сграда, което води до извода за започнала процедура, но останала недовършена. Твърди се, че тези доказателства не са допуснати от Районен съд - З. като преклудирани, макар все още да не е било приключило съдебното дирене по делото. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК и така е нарушил правото на защита на ответника.

Търси се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен.

Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

3

Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемата страна – К. Ц. М., е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, както и за правилност и обоснованост на обжалваното решение, което се иска да бъде потвърдено. Акцентира се върху това, че в жалбата не са изложени каквито и да било съображения за недопустимост на решението, а неправилността се обосновава с неотносими към спора решения на ВКС. Сочи се също, че във връзка с промените в чл. 86 от ЗС се цитира стара практика на ВКС - ТР № 3/2018 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, без да се държи сметка за Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България /обн.

ДВ, бр. 18/04.03.2022 г., в сила от 07.03.2022г/, с което разпоредбите на § 1, ал.

1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн. ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020г/ и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността /обн. ДВ, бр. 7/2018г./ са обявени за противоконституционни. В тази връзка се изразява становище, че за да бъде придобит имот частна държавна собственост или общинска собственост по давност, е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г., т.е. от 01.06.1996 г. и да е продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не е прекъсвана. В този смисъл се цитира съдебна практика. Счита се за безспорно доказано по делото, че ищецът е придобил по давност процесния имот, упражнявайки владение в периода от 15.01.1993 г. до 15.04.2025 г. - датата на предявяване на иска. Ищецът е придобил имота още на 08.03.2022 г., т.е. две години преди предявяване на иска. По делото липсват твърдения и не се сочат доказателства от страна на ответника за прекъсване на давността. Съставянето на АЧДС № 5203/02.12.2024 г . не прекъсва давността в полза на ищеца, тъй като АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот са посочени единствено разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗС вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от ППЗДС и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Според т. 2 от ТР № 4/2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС обаче позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е съставеният АЧДС е непротивопоставим на ищеца. Не се споделя и доводът в жалбата, че съдът е нарушил правото на защита на ответната страна. Цитираната разпоредба на чл. 147, т. 1 и т. 2 от ГПК се отнася за нови факти и обстоятелства, като няма спор, че към момента на подаване на писмения отговор Държавата е разполагала с всички доказателства във връзка с процесния имот, които при полагане на дължимата грижа е могла да представи. Освен това се счита, че те и не оборват 4 твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност. Цитира се изявлението на процесуалния представител на ответника, обективирано в съдебния протокол от проведено о.с.з., като се припомня, че процесуалните срокове важат в еднаква сила, както за ищеца, така и за ответника. За да е налице обективна пречка, обстоятелствата следва да са били непредвидими, неотстраними, възникнали по начин, който да води ответника до невъзможност за представянето им при полагане на дължима грижа.

Ползването на служебен или друг вид отпуск от служители или от процесуалния представител на Държавата в лицето на МЗХ не създават такава обективна пречка за представяне на доказателства. Набляга се и на обстоятелството, че държавата не спори, че е получила парите за имота, без обаче да сочи защо не го е прехвърлила на купувача, т.е. на ищеца по делото, който е предявил иск за придобиването му по давност. Ответникът твърди, че е налице незавършен фактически състав по придобиване правото на собственост върху имота предвид липсата на сключен договор между стопанската организация, респ. правоприемник, и ищеца по делото, от което обаче не следва, че той не може да го придобие по давност, доколкото не претендира деривативен, а оригинерен придобивен способ.