Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11246 от 29.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27393/2022
Вид
Решение № 11246
Подписан
29.06.2023
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11246 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20221110127393 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Б. Г. И. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лева, представляваща сума, получена от ответника на отпаднало основание – развален договор за депозит от 18.12.2021 г. поради допуснато неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията му по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на депозант и ответното дружество, в качеството му на депозитар, бил сключен договор за депозит от 18.12.2021 г., по силата на който Б. И. следвало да депозира в [фирма] парична сума в размер от 3000 лева, под формата на депозит, за закупуване на недвижим имот – апартамент 24, находящ се на адрес:

[адрес]. Съгласно клаузите на т. 3 от договора ответното дружество следвало да уведоми продавача – собственик на недвижимия имот за получения гаранционен депозит, в седемдневен срок да предостави на ищеца всички изискуеми документи, удостоверяващи правото на собственост на продавача и необходими за сключване на окончателния договор за покупко – продажба, да не предлага имота на трети лица в срок до 20.01.2022 г., както и да съхранява внесения депозит за времето на действие на договора. Посочва се, че в изпълнение на задълженията си по последния, на 18.12.2021 г. ищецът депозирал пред ответника сумата от 3 000 лева, уговорена като депозит, за което обстоятелство била съставена нарочна разписка, подписана от ответната страна. Излагат се твърдения, че с внасянето на същата Б. И. гарантирал намерението си да закупи конкретния недвижим имот, поемайки ангажимент като купувач, за сключване на окончателен договор за покупко – продажба. Сочи, че при конкретно описани в договора предпоставки този депозит подлежи на връщане, като същият не представлява възнаграждение на ответника за осъществяваното посредничество при закупуването на имота. Поддържа, че въпреки надлежното изпълнение на задължението си, от страна на [фирма] не били изпълнени в срок поетите от него насрещни задължения, свързани с оказване на посредничество между купувача и продавача във връзка със сключването на прехвърлителната сделка. Конкретно се посочва, че [фирма] не е предприело действия за уведомяване на собственика на имота и подавач за сключения договор и не е осъществил никакъв контакт между страните по бъдещата сделка, не е предоставил на ищеца документите, удостоверяващи правата на продавача върху имота, а в период преди 20.01.2022 г. – конкретно на 12.01.2022 г. същият недвижим имот е бил 1 предложен за продажба, чрез публикуване на обява в сайт за недвижими имоти. Изяснява се, че наред с това [фирма] не е изпълнило и задължението си за предаване на половината от получената като депозит сума на агенцията на продавача. Поддържа, че неизпълнението на тези договорни задължения от ответното дружество е направило невъзможно сключването на крайната сделка по покупко – продажба на процесния имот, поради което договорът между страните от 18.12.2021 г. бил развален от ищеца. Ето защо, в полза на същия възникнало вземане от ответника за връщане на дадената като депозит сума от 3 000 лева – поради отпадане на основанието за това. Посочва се, че с нарочно съобщение от 14.01.2022 г., изпратено по електронната поща ищецът е уведомил ответната страна, че прави отказ от договора поради неизпълнение на задълженията й по него. С получаването на последното процесният договор е развален. Наред с това, с изрична покана от 15.03.2022 г., адресирана до [фирма] и получена от управителя на дружеството на 16.03.2022 г. Б. И. е отправил искане за връщане на сумата от 3 000 лева, но последната не била възстановена. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявения иск. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Отправя искане и за присъждане на сторените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество на 17.11.2022 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не е подал писмен отговор. В депозирано по делото писмено становище от 13.03.2023 г. ответникът [фирма] е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен.

Признава, че между страните е сключен процесният договор за депозит – гаранция с цел покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който за ответника е възникнало правото да получи сумата от 3 000 лева, като депозит (гаранция). Оспорва наличието на договорно неизпълнение от негова страна, посочвайки, че всички необходими документи за сключване на окончателния договор са изпратени на ищеца в срок - на 10.01.2022 г., като през цялото време комуникацията между страните във връзка с предстоящото изповядване на сделката не е прекъсвана. Поддържа, че ищецът, като купувач, многократно е изразявал притеснения относно осигуряване на паричните средства за закупуването на недвижимия имот, както и относно предполагаемото застрояване на други имоти до процесния, което свидетелства, че същият вече е бил раколебан в намерението си за закупуване на имота. Не оспорва, че с писмо, изпратено на електронната поща на 14.01.2022 г., ищецът е изразил волята си за отказ от покупката на имота, но намира, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора за гаранция в този случай депозитът не подлежи на възстановяване от ответника, тъй като развалянето на сделката е резултат от отказа на ищеца. Ето защо, поради липсата на доказано виновно неизпълнение в полза на ищеца – купувач не се е породило правото на разваляне на договора. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87 ЗЗД.

Съдът констатира, че в доклада по делото е допусната техническа грешка при посочване на правната квалификация на предявения иск, като вместо чл. 87 ЗЗД е направена привръзка с разпоредбата на чл. 89 ЗЗД. Това обстоятелство, предвид предявяване на иска на основание неоснователно обогатяване, не води до промяна в дадените указания към страните относно подлежащите на доказване факти и разпределената доказателствена тежест в процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, което е отпаднало с обратна сила, т.е. основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува, а от деня, в който същото отпадне.

2

Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно обогатяване, е налице когато основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, каквато безспорно е хипотезата на разваляне на договорите поради неизпълнение, в който смисъл са и мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната сума в размер от 3 000 лева, като и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване и последващо задържане на сумата, чрез установяване надлежното изпълнение на договорните си задължения.

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между ищеца Б. Г. И., в качеството му на клиент – депозант и ответника [фирма], в качеството му на посредническа агенция – депозитар е сключен писмен договор за депозит /гаранция/ от 18.12.2021 г. за депозиране от клиента в агенцията на сумата от 3 000 лева, представляваща депозит за закупуване на недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор [№] по КККР на град Б., одобрени със Заповед [№]/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, осъществено със Заповед [№]/28.04.2009 г. на началника на СГКК-Б., представляващ жилище – апартамент 24, находящ се на адрес: [адрес]. Съгласно клаузите на договора, с депозирането на процесната сума клиентът – депозант гарантира намерението си да закупи имота и заявява ангажимент за сключване на окончателен договор за покупкопродажба, предлаган от агенция, представител на продавача и конкретно [фирма] в гр. Б., като от своя страна ответникът се задължава да посредничи за извършване на сделката.

Съгласно клаузата на т. 3 от договора с подписването му ответното дружество поема следните задължения: да уведоми незабавно продавача/собственика на имота за получения гаранционен депозит; да предостави в седемдневен срок всички изискуеми по закон документи, установяващи по безспорен начин правото на собственост на продавача върху процесния имот и необходими за сключване на окончателен договор за покупко – продажба; в качеството си на посредническа агенция да не предлага имота на трети лица до изтичане на срока по т. 4 - 20.01.2022 г., уговорен като крайна за сключване на окончателния договор за покупко-продажба, както и да съхранява депозита за времето на действие на договора.

В клаузата на т. 5 от последния страните са уговорили също, че в случай на отказ от страна на клиента от сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота в предвидения срок, депозитът в размер на сумата от 3 000 лева не подлежи на възстановяване. Съгласно т. 6 това се осъществява при сключването на окончателен договор, както и в хипотеза на невъзможност сделката да бъде осъществена при уговорените условия и по причини, независещи от клиента, в т.ч. отказ от продавача.

Между страните не се спори, че в изпълнение на задължението си по договора за депозит от 18.12.2021 г. като клиент – депозант, на същата дата, ищецът Б. И. е предал на [фирма] сумата, определена като депозит в размер от 3 000 лева, което се потвърждава и от приетата по делото разписка за получена сума, подписана от представител на ответното дружество – обстоятелство, неоспорено от ответната страна. В разписката е посочено, че сумата представлява „стоп капаро/депозит“ за имот в [адрес].

Спорно между страните е обстоятелството налице ли е твърдяната от ищеца форма на договорно неизпълнение на основните задължения на ответника, в качеството му на насрещна страна по правоотношението, породено от процесния договор за гаранция от 18.12.2021 г., респ. основанията за възникване в полза на ищеца на правото да развали договора и неговото надлежно упражняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 4 от законовия текст, предвиждаща, че разваляне на договора не се допуска когато 3 неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Безспорно е, а и от разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД следва, че по правило развалянето на договора има обратно действие, поради което и даденото от страните по него подлежи на връщане.