Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 820 от 13.04.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1083/2022
Вид
Решение № 820
Подписан
13.04.2023
В сила
11.05.2023
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3, пар.1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Бургас, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101083 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Йеттел България” ЕАД, гр.С, против Д. Т. Н. от с.Б.

От Съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 720.99 лв., от която: 259.89 лв. неплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услу-ги за отчетен период 01.12.2019г. – 30.04.2020г., 156.73 лв. – лизингови вноски и 304.37 лв. за неустойки, по Договор за мобилни услуги от 23.07.2014г. за мобилен № Допълнително споразумение от 10.09.2018г. и д оговори за лизинг от 10.09.2018г. и 16.12. 2019г. към него;

Договор за мобилни услуги от 07.11.2017г. за мобилен № и Допълнително споразумение от 02.12.2019г. към него; Договор за мобилни услуги за мо-билен № + и Договор за лизинг от 02.12.2019г., по крайна данъчна фактура № 7305139463/01.06.2020г. , ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021г. до оконча-телното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8648/2021г. на РС Б. Претендират се разноски.

Ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Ж. С., оспорва ис-ка. Излага съображения за нищожност на клаузите за неустойките на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2, вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП, вр. с чл.3, пар.1 от Ди-ректива 93/13/ЕИО на Съвета. Моли Съдът да отхвърли претенцията.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Йеттел България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Н. за исковата сума, по ч. гр. дело № 8648/2021г. на РС Бургас , при-ложено към настоящото.

1

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявените установителни искове.

Н а 23.07.2014г. между “Йеттел България” ЕАД, тогава с наименование “Космо България мобайл” ЕАД, и Д. Т. Н. е сключен Договор з а мобилни услуги за мо-билен номер *** – абонаментен план Globul Web & Talk 16.99, със стандартна месечна абонаментна такса от 1 6 . 9 9 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложена Ценова листа, за срок от 24 месеца, след изтичането на който договорът се превръща в безсрочен, при стандартните условия на избраната програма/пакет. На ответница-та е предоставено и мобилно устройство – HUAWEI Ascend Y220 Black.

На 10.09.2018г. страните са сключили Допълнително споразумение към него – за абонаментен план Тотал+ 20.99 с допълнителни 7 000 МB, със стандартна месечна абонаментна такса от 20.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца, и Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue – с обща лизингова цена от 220.57 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски от по 9.59 лв., при стандартна цена на апарата /в брой, без абонамент/ – 359.90 лв., а впоследствие на 16.12.2019г. и Договор за лизинг на базови аксесоари – Basic Accessories OXO trans soft cover Nokia 2.2 и Basic Accessories 4Smart Second glass Nokia 2.2, с обща лизингова цена от 25.05 лв. с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски, всяка от по 1.04 лв.

На 07.11.2017г. Н. е сключила с дружеството Договор за мобилни услуги за мо-билен номер за абонаментен план Интернет 15.99 със стандартна месечна абонаментна такса от 15.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно прило-жената Ценова листа, за срок от 24 месеца. На ответницата е предоставен и таблет Lenovo Tab4 8 4G Black по договор за лизинг от същата дата. С Допълнително споразумение от 02. 12.2019г. действието на договора за мобилни услуги е било продължено за срок от 24 месе-ца – при абонаментен план Интернет по мярка, със стандартна месечна абонаментна такса от 1.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа.

На 02.12.2019г. Н. и “Йеттел България” ЕАД са сключили и Договор за мобил-ни услуги за мобилен номер – за абонаментен план Тотал+ с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с месечна абонаментна такса от 27.99 лв. + стойността на допълнителните услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца, след изтичането на който – 31.99 лв., както и Договор за лизинг за мобилно устройство Nokia 2.2 Dual Black – с обща лизингова цена от 151.87 лв. с ДДС, платима как-то следва – първоначална вноска от 32.50 лв. и 23 равни месечни вноски от по 5.19 лв., при стандартна цена на апарата /в брой, без абонамент/ – 349.90 лв.

Въз основа на така обсъдените писмени доказателства – неоспорени по надлежния ред в хода на настоящото производство, следва да бъде направен извод, че между страните са възникнали и съществували твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, основани на договорите за мобилни услуги – от 23.07.2014г., 07.11.2017г. и 02.12.2019г., и допълнителните споразумения от 10.09.2018г. и 02.12.2019г., съответно: към първия и втория от тях, включително и през процесния период – от 01.12.2019г. до 30.04.2020г. , както и по договорите за лизинг – от 10.09.2018г., 02.12.2019г. и 16.12.2019г.

Тук следва да се посочи, че в заповедното производство ищецът е твърдял, че задължението за заплащането на сумата от 259.89 лв. произтича от договорите за предоставяне на мобилни услуги и представлява месечни абонаментни такси за потреблението на такива – така е отразено и в издадената по ч. гр. дело № 8648/2021г. на РС Бургас з аповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което – с оглед характера на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, опреде-ля и предмета на делото. С исковата молба, обаче, се твърди друго, а именно – че в горната сума са включени и лизингови вноски, както и застраховки. И тъй като производството по установителния иск се развива стриктно, в рамките на отразените в заповедта за изпълне2 ние фактически и правни основания, претенцията – в съответната й част, следва да се отхвърли – само поради това несъответствие.

Дължимата за отчетните периоди: от 01. до 31.12.2019г., от 01. до 31.01.2020г. и от 01. до 29.02.2020г. , за които ищецът е начислявал абонаментни такси по трите договора за мобилни услуги, сума е общо 152.91 лв. с ДДС /3 х 50.97 лв. = 20.99 лв. + 1.99 лв. + 27.99 лв./.

Ответницата не е ангажирала доказателства да я е заплатила на дружеството.

Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, досежно същата, е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до 259.89 лв. претенцията следва да се отхвърли.

При нейна доказателствена тежест, Н. не е ангажирала и доказателства да е за-платила на ищеца претендираните вноски по трите договора за лизинг, всички с настъпил падеж.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.205 от ЗЗД, досежно същите – за су-мата от общо 156.73 лв., се явява доказан по основание и размер, и като такъв следва да бъ-де уважен изцяло.

В процесните договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях е предвидено, че ако бъдат прекратени преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на клиента, или при нарушение на задълЖ.ята му по него, включая и по ОУ, последният дължи неустойка, равна на сбора от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока, но не повече от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС, както и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок. Предвидено е също така, че ако е предоставено устройство за ползване на услугите, потребителят дължи и разликата между неговата стандартна цена в брой без абонамент, съгласно действащата към момента на сключването на договора ценова листа и заплатената от него при получаването цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

Съдът намира, че така уговорени, неустойките не излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възраженията на ответната страна за недействителност на клаузите от договорите, досежно същите, са неоснователни.

Безспорно се установи в хода на настоящото производство, че ответницата не е заплатила на ищеца дължимите месечни абонаментни такси за периода от 31.12.2019г. до 29.02. 2020г. по всеки един от трите договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, както в срока по чл.27 от Общите условия на “Йеттел България” ЕАД – указания във фактурите такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така и към датата на приключване на устните състезания по делото.

Съгласно чл.75 от приложимите Общи условия, п ри неспазване на което и да е задължение по Част ХІІІ или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задълЖ.я на потребителя, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, а в чл.19б, б.”в” е предвидено, че ако клиентът не е заплатил дължимите суми след изтичане на сроковете за това, той може да прекрати едностранно индивидуалния до-говор с него или да откаже сключването на нов.

Нито в договорите, обаче, нито в Общите условия на ”Йеттел България” ЕАД, е уреден редът за едностранното им прекратяване от доставчика на услугата по вина на абоната при наличие на горната хипотеза, поради което прилоЖ.е следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. посл. от ЗЗД, а именно – с нарочно писмено изявление, както това е уговорено изрично за потребителя в чл.19а от ОУ. Това задължение за мобилния оператор може да бъде изведено – по аналогия, и от разпоредбата на чл.19в, б.”г” от ОУ , съгласно която, в случай че потребителят е нарушил съществено или системно ОУ, дружеството има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, с 1-месечно писмено предизвестие.

При доказателствена тежест за ищеца да установи пълно и главно обстоятелствата, на 3 които основава претенцията си – в случая, че надлежно е упражнил правото си да прекрати действието на процесните договори, сключени с ответницата, респективно – в негова полза да е възникнало вземане за уговорените неустойки, той не е ангажирал каквито и да било релевантни доказателства, а в исковата молба дори не е посочил датата, на която твърди да е сторил това.

При това полоЖ.е, следва да се приеме, че за Н. не е възникнало валидно задължение да заплати на ”Йеттел България” ЕАД уговорените неустойки, включая претен-дираните в настоящото производство такива – в общ размер от 304.37 лв. Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Върху главниците се дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.12.2021г., до окончателното им изплащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 79.42 лв. за държавни такси, 85.89 лв. за възнаграждение за особения представител и общо 154.61 лв. за платени адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Н., с ЕГН: **********, с.Б, обл.Б, ул.”че същата дължи на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, седалище и адрес на управление: гр.С. № , сумата от общо 152.91 лв. с ДДС, представ-ляваща неизплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период от 01.12.2019г. до 29.02.2020г. по Допълнително споразумение от 10.09.2018г. към Договор за мобилни услуги от 23.07.2014г. за мобилен № Допълнително споразумение от 02.12.2019г. към Договор за мобилни услуги от 07.11.201 7 г. за мобилен № и Договор за мобилни услуги от 02.12.2019г. за мобилен № ..... сумата от общо 156.73 лв. – лизингови вноски, в това число: 38.36 лв. по Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue от 10.09.2018г., 98.61 лв. по Договор за лизинг за мобилно устройство Nokia 2.2 Dual Black от 02.12.2019г. и 19.76 лв. по Договор за лизинг на базови аксесоари Basic Accessories OXO trans soft cover Nokia 2.2 и Basic Accessories 4Smart second glass Nokia 2.2 от 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 08.12.2021г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8648/2021г. на РС Б , като за разликата над първата сума – до пълния предявен размер от 259.89 лв., както и по отношение на сумата от общо 304.37 лв. – неустойки, в това число: 77.80 лв. – за пред-срочно прекратяване на договорен абонамент от 10.09.2018г. за мобилен № ...... по вина на абоната, и 226.57 лв. – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 02.12.2019г. за мобилен № по вина на абоната, ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователна.