Определение № 564 от 20.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500419 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК вр.чл.129 ал.3 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от „Порт Инвестмънт Девелопмънт-България 2“ЕАД,с ЕИК- 148117384 ,със седалище и адрес на управление:гр.Търговище,ул.“Никола Петков“№6,ет.5,ап.8 от Търговския регистър,представлявано от член на Съвета на директорите и изпълнителен член Диян Дяков Дочев, чрез пълномощника на дружеството адв. Р. М. от АК Т. срещу Определение №873 от 16.10.2023г.с което ОС-Добрич е прекратил гр.д.№696/2022г.по описа на същия съд и е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания от съда срок.

В частната жалба са изложени пространни оплаквания за незаконосъобразността на обжалваното определение.Според жалбоподателя исковата молба е редовна, а съдът неправилно е приел,че страда от пороци,които налагат оставянето и без движение,като неправилно е изискал от ищеца допълнително да изложи и конкретизира основанията,на които предявява исковете си срещу Народното събрание и Върховния Касационен Съд. Отделно,счита за неправилно и незаконосъобразно становището на ДОС,че ищецът следва да посочи като ответници по предявения иск и останалите съдилища,постановили съдебни актове по визираните граждански спорове.Счита,че в исковата молба са изложени твърдения,обосноваващи основанията на предявените искови претенции,а именно,че законодателната власт на държавата с години не изпълнява задължението си да въведе в гражданското съдопроизводство релевантността на „корупция в частния сектор и прането на пари“

,като основание за

„анулиране,унищожаване,оттегляне на съгласие или друго подобно правно действие“ ,в случая на паричния дефицит по банковите заеми от 22.11.2007г.и 02.10.2008г.,който дефицит ПИБ АД е предявила за плащане от „Порт Инвестмънт Девелопмънт-България 2“ЕАД.В резултат от бездействието на държавата,в нарушение на чл.216 ДФЕС националното гражданско 1 законодателство продължава да отказва зачитането на правата по чл.34 от Конвенцията.Неизпълнението на задължението на държавата има пряк ефект върху крайния резултат по т.д.№69/2013г.по описа на ТОС и гр.д.

№360/2013г.по описа на ВОС.Съдилищата са възложили отговорността за плащане на паричния дефицит по двата договора за кредит,като не са изследвали твърденията на дружеството,че паричният дефицит е бил формиран в резултат на осъществен трансфер на тези парични средства в полза на трето и непознато на дружеството лице Ол Сийз Мениджмънт лтд.,Република Маршалови острови и са послужили за вложения в други задгранични сделки,с които дружеството няма нищо общо. Жалбоподателят счита,че инвестирането на средствата от двата банкови заема в сделки,нямащи нищо общо с дружеството, носи белезите на корупция в частния сектор и пране на пари,но в националното законодателство няма ефективни правни средства,даващи възможност на дружеството да се защити и да ангажира доказателства.Освен това,правото на защита на дружеството е било възпрепятствано и от отказа на съда да го освободи от внасяне на държавни такси по обжалването на тези две решения пред по-горни съдебни инстанции.Счита,че с връщането на исковата молба ОС Добрич е отказал правото на съд по предявената от дружеството извъндоговорна отговорност на Народното събрание да даде законодателна уредба в националното гражданско съдопроизводство на правата по чл.34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията. Позовава се на решение №14 от 25.02.2021г.по гр.д.

№5165/2016г.на ВКС относно отговорността на Народното събрание-тя произтича от това,че поддържа националния закон в несъответствие с правото на Европейския съюз,както и на Решение на СЕС по дело С-6/90 и С-9/90 от 19.11.1991г.В частната жалба е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 628 и сл. ГПК до Съда на Европейските общности по пет поставени въпроса.

Ответниците Н. С. на Република България и ВКС на

Република България,както и конституираните като трети лица помагачи на ответника ВКС на РБ- Апелативен съд-Варна и Окръжен съд-Варна са депозирали писмени отговори на частната жалба,с изразени становища за нейната неоснователност. В отговорите са изложени доводи,че исковата молба е неясна и трудно разбираема,като въпреки неколкократно даваните от съда указания ищецът не е внесъл яснота и конкретика по въпроса- кои са фактите,с които свързва твърденията си за осъществено от ответниците противоправно поведение/действия или бездействия/.Изясняването на тези факти е от значение за изграждане на ефективната защита на ответниците по предявените срещу тях искове,както и за правилното разрешаване на спора.

ВКС,ВОС и ВРС намират,че правилно ДОС е дал указания на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата си молба,като с оглед твърденията,че са му причинени вреди от актовете на органите на съдебната власт- ВРС,ВОС,ТОС,ВАпС следва да насочи исковата си претенция за обезщетение и срещу тези съдилища.Намират искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за неоснователно,тъй като не са посочени конкретни разпоредби от общностното право или актове на органи на ЕС,чието тълкуване се иска,а изложените от ищеца съображения са относими към прилагането на правото 2 на ЕС,което е в правомощията на националния съд.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.Нередовностите относно надлежното процесуално представителство на адв.М. са отстранени,като изпълнителният член от Съвета на директорите на дружеството- Диян Дяков Дончев със заявление №3543 от 29.05.2024г.е заявил,че пълномощното на адв.М. не е оттегляно,валидно е и понастоящем,като извършените от адв.М. и адв.Я. действия са съвършено легитимни.

Бургаският апелативен съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Ищецът „Порт Инвестмънт Девелопмънт-България 2“ЕАД е предявил срещу Народното Събрание на Република България и ВКС на Република България искове с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ ,като е претендирал ответниците да му заплатят обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството-ищец в резултат на действия/бездействия на длъжностни лица,както и от постановени съдебни актове по дела,разглеждани в ТОС,ВРС,ВОС,ВАпС,СРС и ВКС.С разпореждане № 52 от 23.01.2023г.

ДОС е оставил исковата молба без движение,поради констатирани нередовности и е дал следните указания на ищеца:

1/да насочи исковете си и срещу останалите органи на съдебната власт,от чиито актове твърди,че е увреден/ТОС,ВРС,ВОС,ВАпС и СРС/] 2/да уточни в хронологичен ред,ясно и разбираемо по отношение на всеки ответник,вкл.и спрямо вече конституираните- НС на РБ и ВКС на РБ,поотделно кои са конкретните действия/бездействия и актове на длъжностни лица при тези органи,от които в причинно-следствена връзка са причинени вреди на ищеца,както и кои конкретни норми на правото на ЕС са нарушили. Съдът изрично е указал на ищеца,че не е достатъчно само да цитира норми от Европейското право,а е нужно да изложи и мотивировка по какъв начин органът-ответник е нарушил тези норми и в какво конкретно се изразява нарушението;

3/да уточни спрямо всеки ответник какви по вид вреди е причинил на ищеца,като обоснове причинно-следствената връзка между акта,действието/бездействието и вредата,като посочи размера на обезщетението,което претендира от всеки ответник и обоснове базата,на която то е формирано;

4/да формулира отделен петитум на исковата молба /в какво се състои искането за осъждане/спрямо всеки един от ответниците.

Съдът е указал на ищеца и последиците от неотстраняване на нередовностите в законоустановения едноседмичен срок- връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Ищецът е внесъл в срок уточнение на исковата молба – с вх.№ 1417 от 01.03.2023г.,в което е заявил,че в резултат на неизпълнение на задълженията на законодателната власт на държавата,възложени и от чл.216 ДФЕС вр.с чл.34 от Конвенцията и чл.8 от Гражданската конвенция и в резултат на неизпълнение на задълженията на правосъдната власт на държавата,ищецът е задължен с постановените по т.д.№69/2013г.и т.д.№360/2013г.съдебни актове 3 да покрие дефицита от 25 475 000.00 евро,формиран по договорените с ПИБ АД два банкови заема от 22.11.2007г.и 02.10.2008г.,вследствие на прехвърлянето на тези средства по банковата сметка на напълно непознато на ищеца лице Ол Сийз Мениджмънт лтд.,в Банка Валета,Република Малта,за да бъдат вложени в облигации на мексиканската държава,с цел тяхната препродажба в САЩ.

Общо заявеното твърдение на ищеца е,че съдилищата са отказали да разгледат релевантността на трансферите, поради което дружеството не е могло да се защити ефективно по предявените срещу него от банката искове. В уточнението е цитирано Определение №2785 от 09.07.2013г.,по т.д.

№360/2013г.по описа на ВОС,като се твърди общо и без конкретика,че отказ да се разгледат възраженията на ищеца има и по т.д.№69/2013г.по описа на ТОС.

В уточнението са заявени твърдения,че ВКС е отказал правото на касационна защита срещу решението по т.д.№360/2013г. и срещу решението по т.д.№69/2013г. като е отхвърлил механизма на преюдициалното тълкуване.

Едновременно се твърди,че правото на касационна защита му е било отказано и с други актове на ВКС и по причина,че съобразно българското законодателство юридическите лица не могат да бъдат освобождавани от задължението за внасяне на държавна такса в съдебните производства.

В т.31 на уточнението ищецът е изброил всички актове на ВКС – общо пет определения по четири дела,на които основава твърденията си за предявената извъндоговорна отговорност на съдебната власт на държавата.Твърдение за постановени актове от ВКС- определение за недопускане до касационно обжалване или решение,с което се оставя без уважение касационна жалба не са заявени и не са посочени такива актове.

Ищецът изрично е посочил в т.24 на уточнението,че според него извъндоговорната отговорност на правосъдната власт на държавите-членки на ЕС изключва възможността ищецът да бъде задължен да привлече долните съдебни инстанции,тъй като е повдигнал и касационно обжалване пред ВКС,последната национална съдебна инстанция.

В т.46 и т.47 от уточнението,ищецът е заявил,че отговорността на съдебната власт се претендира на самостоятелно основание и в пълния размер на задълженията,възложени на ищеца с осъдителния диспозитив на решението по т.д.№69/2013г.на ТОС,а именно: 18 623 194.65 евро-неиздължена главница по договора за кредит от 22.11.2007г.,11 260 629.12 евро-наказателна лихва,1 767 242.90 евро –присъдени съдебни разноски,както и в пълния размер на задълженията,възложени на ищеца с решението по т.д.№360/2013г.по описа на ВОС ,а именно: 2 500 000 евро неиздължена главница по договор за кредит от 22.11.2007г.,1 465 612.50 евро-наказателна лихва,155 121.28 лева разноски в заповедното производство,78 010 лева-юрисконсултско възнаграждение и 155 571.27 лв.

По отношение на отговорността на законодателната власт ищецът е посочил,че тя произтича и се основава на неизпълнението на задълженията от 4 чл.216 ДФЕС вр.с чл.34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията.Твърди се,че законодателната власт на държавата,в лицето на НС не е изпълнила задължението си по чл.34 от Конвенцията да въведе във вътрешната си национална правна рамка уредба на „правото на защита по гражданскоправен ред“ срещу договор,договорни права и задължения,засегнати от корупция в частния сектор,включващо и правото да бъде поискано тяхното обявяване за недействителни.Следва изложение на постановени от съдилищата съдебни актове,с които според ищеца съдилищата са обосновали ирелевантността на трансферите с действащото българско законодателство.Така,в т.13 ищецът е заявил,че предявената извъндоговорна отговорност на законодателната власт е за вреди,равняващи се на отсъждането по т.д.№69/2013г.и т.д.