Решение № 3101 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3101 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110148202 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. М. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2077113/19.08.2019 г. поради противоречието му със закон. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата Р. М. Г. твърди, че на 19.08.2019 г. сключила с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2077113. По силата на договора й била предоставена сумата от 3000,00 лева при годишен лихвен процент от 20,00 % и годишен процент на разходите – 21,94 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 6977,12 лева съгласно погасителен план към договора.

Сочи, че в общия размер на сумата, която следвало да върне, била включена и сумата от 3312,56 лева, представляваща възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задължението по договора за кредит. Сочи, че дружеството – поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е свързано лице с ответника по делото. Твърди се, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности 1 единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД. По този начин се стигало до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер – твърди да е уговорено размер, равняващ се почти на сумата от отпуснатия заем, да се заплати като възнаграждение на поръчителя.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията й с ответника нищожността на процесния договор за кредит. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че процесният договор отговаря на изискванията на закона, не му противоречи и не води до накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона, както и че ищцата не е била задължена да сключи договора с поръчителя. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Поддържа, че вземанията на кредитора по процесния договор за кредит са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в резултат на сключен договор за цесия. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя. Намира, че договорът не страда от посочените от ищцата пороци, нарушаващи ЗПК. Твърди, че „Ай Тръст ЕООД е самостоятелно юридическо лице, независимо, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит № 2077113/19.08.2019 г.; че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, в който било уговорено възнаграждение за поръчител в сочения размер; че възнаграждението за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 05.02.2026 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит № 2077113/19.08.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Към договора за потребителски кредит е приложено Приложоение № 1 с включен погасителен план; приети по делото са и приложимите Общи условия.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № 2077113/19.08.2019 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на 2 ищеца сума в размер на 3000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 24 вноски всяка от които в размер на 152,69 лева. УговоР.ят ГПР бил в размер на 21,94 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 20. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.

По отношение на факта на сключения договор за предоставяне на поръчителство от 19.08.2019 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, фактът е отделен като безспорен между страните. В полза на гаранта било уговорено възнаграждение в размер от 3312,56 лева, като възнаграждението за поръчителя не е част от формирания ГПР по договора за заем.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 2077113/19.08.2019 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигуР. ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят „Крпедисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че 3 уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.

1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. август 2019 г. основният лихвен процент е в размер на 0,00 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 10,00 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК е 50,00 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

Видно е, че ГПР без включеното в него възнаграждение за поръчител е в размер от 21,94 %, като след прибавяне и на уговореното възнаграждение за гаранта, което само по себе си представлява 110,42 % от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр.

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/482b2644-3253-4074-8dae-b31fb61e2914