Решение № 15545 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15545 гр. С., 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110170558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК 8/...6, срещу Д. А.

Г., ЕГН **********, и К. А. Г., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 870,19 евро (с левова равностойност 1 701,95 лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.11.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 165,10 евро (с левова равностойност 322,91 лв.) - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 05.11.2024 г., претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Д. 2“, бл. 212, вх. А, ет. 1, ап. 2, с абонатен № 271087. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот (придобит по наследствено правоприемство от А. К. Г., починал на 11.08.2020 г.), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението 1 на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК e постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците, чрез назначения им особен представител, oспорват исковете по основание и размер.

Оспорват да са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове с доводи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че са приели наследството на А. К. Г.. Възразяват да са потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно че е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между страните. Възразяват относно влизането в сила на общите условия на ищеца спрямо ответниците. Твърдят, че изготвените прогнозни сметки не отразяват реалното потребление на топлинна енергия в имота. Считат, че липсва прозрачна методика за формиране на начислените суми. Възразяват за погасяване на вземанията по давност.

Молят за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна „Т. сървисис“ ЕООД с молба от 15.05.2026 г. представя писмени доказателства относно доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот и изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си – че не са били собственици или вещни ползватели на имота след смъртта на наследодателя А. К. Г., евентуално че са погасили претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Не е спорно, че за сградата се извършва услуга дялово разпределение на топлинна 2 енергия от „Т. сървисис“ ЕООД, за което е сключен договор № 4861/27.11.2002 г. между етажната собственост като възложител и третото лице – помагач като изпълнител, въз основа на решение на общото събрание по протокол от 27.09.2002 г.

Спорно е обстоятелството дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими п о ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 3 ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответниците са били през процесния период клиенти на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негови собственици. Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.11.1990 г. въз основа на Заповед № ДИ-84-1050/1990 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет, на К. А.

Г. и Й. П. Г.а е продаден собственият на държавата (ведомствен на Електроизграждане) апартамент № 2, ет. 1, бл. 212, вх. А, находящ се в ж. к. „Д. 2“, гр. С., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 92,16 кв. м., заедно с избено пощение № 2 с полезна площ от 4,24 кв. м., заедно с 3,683 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото – държавна земя, върху което е построена сградата. По делото е прието удостоверение за наследници на К. А. Г., ЕГН **********, видно от което същият е починал на 04.11.2013 г., като вдовец, като е оставил за свои наследници по закон А. К. Г. – син, ЕГН **********, и П. К. Г. – син, ЕГН **********.

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу изпълнено задължение за гледане и издръжка № 6, том II, рег. № 4863, дело № 173 от 31.05.2017 г. П. К.

Г., чрез пълномощника си А. К. Г., е прехвърлил на брат си и съсобственик А. К. Г. собствената си 1/2 идеална част, придобита по наследство от процесния апартамент № 2, ет.

1, бл. 212, вх. А, находящ се в ж. к. „Д. 2“, район „И.“, гр. С., с прилежащо избено помещение № 2, заедно с 3,683 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавната земя, върху която е построена сградата. Като документи, удостоверяващи правото на собственост са посочени: договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 26.11.1990 г., удостоверение за наследници на Й. П. Г.а с изх. № РИС17-УГ01-2727 от СО, район „И.“, удостоверение за наследници на К. А. Г. с изх. № РИС17-УГ01-2727 от СО, район „И.“.

По делото е прието удостоверение за наследници на А. К. Г., ЕГН **********, видно от което същият е починал на 11.08.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците Д. А. Г. – син и К. А. Г. – син, като съпругата му А. П., Г.а се е отказала от наследство, който отказ е вписан в особената книга на съда с рег. № 1497/23.10.2020 г.

Въз основа на така събраните доказателства настоящият съдебен състав приема, че правото на собственост върху имота е преминало по наследствено правоприемство в полза на ответниците – имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност чрез 4 покупко-продажба от К. А. Г. и Й. П. Г.а, след смъртта им е наследен от А. К. Г. и П. К. Г. при равни квоти – чл. 5, ал. 1 ЗН, впоследствие А. Г. е придобил и частта на своя брат чрез прехвърляне на недвижим имот срещу изпълнено задължение за издръжка и гледане, с което същият е станал единствен собственик на имота. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН след смъртта му ответниците са придобили правото на собственост по наследствено правоприемство, при равни квоти, предвид вписания отказ от наследство на Ана Г.а, който на основание чл. 53 ЗН е уголемил дяловете на останалите наследници.