Решение № 315 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. С. при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500179 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Б. П. П.

Файненс“С.А.,Париж,Франция чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон

България,подадена чрез пълномощника юрисконсулт Петко Палазов против съдебно решение № 78 от 22.11.2021г.,постановено по гр.д.№265/2021г.по описа на РС-гр.Средец,в ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции на „Б. П.

П. Ф.“С.А.,Париж,Франция чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А. клон

България за приемане за установено по отношение на ответника Г. Н. СТ.,че дължи на ищеца следните вземания: главница над установения размер от 5236.64 лв.до пълния претендиран размер от 9 583.71 лв.и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за разликата над 1470.62 лева до претендирания размер от 2 547.17 лева.

С подадената въззивна жалба ищецът е оспорил решението на СрРС в отхвърлителната му част като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Оспорен е решаващият извод на съда,че процесният договор не отговаря на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Посочва се,че в процесния договор за кредит е посочен лихвеният процент,изрично са посочени условията за прилагането му;лихвеният процент е фиксиран за срока на договора;лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент,посочен в договора,разделен на 365 дни/чл.11 от договора/;началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,като се приема,че годината има 365 дни,независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок/чл.3 от договора/.По отношение приложението на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК в жалбата се сочи,че погасителният план към процесния договор ,в съответствие с нормата на закона,съдържа информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК,която касае 1 ситуация на предсрочно погасяване на главница по срочен договор за кредит,при която за длъжника се поражда право да получи нов погасителен план.В тази връзка е и разпоребдата на чл.11 ал.3 ЗПК,а хипотезата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК не трябва да се смесва с тази,предвидена в т.11 ,приложима към настоящия случай,към която не е предвидено завишено по съдържание изискване към погасителния план. Позовава се на съдебна практика на СЕС и на СГС.Моли решението на СрРС да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и исковите претенции да бъдат уважени.Няма доказателствени искания,претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В депозирания писмен отговор на въззивната жалба въззиваемият С. чрез особения представител адв.П.-Трендафилова е оспорил нейната основателност,като изразява становище,че решението на СрРС е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част.

Посочва се,че съдът правилно е мотивирал решението си,като е обсъдил в цялост доказателствения материал по делото и е взел предвид и изготвените 2 броя експертизи .В представения от ищеца погасителен план не е упоменато какво се включва в погасителната вноска от 298.64 лева- какъв е размерът на дължимата главница,лихва,вноска за застрахователна премия. За да разбере какъв е остатъкът,потребителят трябва да прави изчисления,т.е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания. Следователно,не е изпълнено законовото изискване на потребителя да се предостави пълна,точна и максимално ясна информация за компонентите,от които се състои задължението му.Счита,че договорът не дава яснота по отношение на вноските,както и неяснота за начина на формиране на ГПР съобразно чл.19 ал.1 ЗПК, поради което съдът с основание е намерил,че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.Намира за правилен и законосъобразен изводът на СрРС,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и ответникът дължи на ищеца само задълженията с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене. Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски,като отправя искане въззивникът да бъде задължен да внесе възнаграждението на особения представител за въззивното производство.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Представено е писмено становище,в което се поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Г.С.,редовно уведомен чрез особения си представител,не се явява.Представлява се от особения представител адв.П.Трендафилова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на СрРС да бъде потвърдено в обжалваната част.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора съдът намери следното:

Ищецът Б. П. П. Ф.“С.А.,Париж,Франция чрез „Б. П.

П. Ф.“ С.А. клон България е предявил срещу ответника Г.С. искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД като е претендирал да бъде установено по отношение на ответника С.,че дължи на ищеца на основание сключен между страните договор за потребителски кредит №P L U S -14968480/06.07.2017г.следните вземания: сумата от 9 583.71 лева главница, сумата от 3 612.21 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018г.-20.07.2022г.,сумата 2 547.17 лева мораторна лихва за периода от 20.04.2018г.до 15.01.2021г.,законна лихва върху главницата,считано от датата на постъпване на заявлението в съда-25.01.2021г.до окончателното изплащане на задължението и сумата от 314.86 лева разноски,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 260043 2 от 29.01.2021г.по ч.гр.д. 50/2021г.по описа на РС- гр.Средец.

Районният съд е уважил предявените искови претенции както следва: главница в размер на 5 236.64 лева- падежирали вноски по договора за потребителски кредит за периода от 20.08.2017г.-20.10.2021г.мораторна лихва върху главницата в размер на 1470.67 лева за периода от 20.04.2018г.до 25.01.2021г.и законна лихва върху главницата от 25.01.2021г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Исковата претенция е отхвърлена от СрРС както следва: за разликата над присъдения размер на главницата до претендирания размер от 9 583.71 лева,изцяло за сумата от 3 612.21 лева,представляваща договорна лихва,за разликата над присъдения размер на мораторната лихва до претендирания размер от 2547.17 лева.

С въззивната жалба решението е оспорено от ищеца в частта,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции на въззивника за главницата над установения размер от 5236.64 лв.до пълния претендиран размер от 9 583.71 лв.и за разликата над 1470.62 лева до претендирания размер от 2 547.17 лева-обезщетение за забава /мораторна лихва/.

Решението не е оспорено в останалата му отхвърлителна част- досежно претенцията за договорна лихва.Решението не е оспорено и в частта,с която е уважена исковата претенция на ищеца в горепосочените частични размери.В тези части решението на СрРС е влязло в сила.

Районният съд е приел,че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК,тъй като не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.Посочил е,че съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,като не дължи лихви и други разходи по кредита. Констатирал е,въз основа на заключението на вещото лице,че ответникът е направил плащания в размер на 2090.48 лева,която сума следва да бъде приспадната от чистата стойност на кредита и в този случай дължимата сума за главница възлиза на 7559.52 лева.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е изложил становище,че според него процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК. Чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира,че договорът за потребителски кредит следва да съдържа данни за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Чл.11 ал.1 т.11 ЗПК регламентира,че договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

По отношение на процесния договор СрРС е приел,че в представения по делото погасителен план е налице неяснота при посочването на компонентите,които включва всяка погасителна вноска по кредита,тъй като не е упоменато какво се включва в месечните погасителни вноски,които са в размер на по 298.64 лева- главница,лихви,такси,вноска за застрахователна премия и др.Съдът е приел,че има неяснота как е формиран размерът на ГПР,като от съдържанието на договора не може да се направи извод какви разходи се заплащат от потребителя и какви са компонентите на посочения ГПР. Тези изводи са оспорени във въззивната жалба,като доводите на въззивника относно съдържанието на погасителния план и липсата на императивно законово изискване в погасителния план да се отразяват компонентите на всяка погасителна вноска,въззивният съд намери за основателни.

Действително,в чл.11 ал.1 т.11 ЗПК липсва изискване в погасителния план кредиторът да посочва отделните компоненти на погасителната вноска.Макар и след конкретни изчисления,длъжникът може да разбере каква част от главницата и възнаградителната лихва 3 е погасил,тъй като в погасителния план е посочен размерът на оставащата непогасена главница след всяка погасителна вноска.

Въззивният съд споделя обаче становището на СрРС,че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В договора е посочен ГПР 18.66%,но не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по начина,определен в Приложение №1 към ЗПК. Въззивникът се е позовал на чл.3 от договора,в който е посочено,че лихвеният процент е фиксиран и началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора и на чл.11 от договора,в който е посочено,че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент,посочен в договора,разделен на 365 дни.Тези клаузи обаче не са равнозначни на посочване на допусканията,използвани от кредитора при изчисляване на ГПР по конкретния кредит.Това следва да бъде сторено изрично,ясно и недвусмислено,в съответствие и по начина,определен в Приложение №1 към ЗПК. Освен брой и размер на погасителните вноски, в ГПР се включват и плащания на разходи по кредита,каквито представляват разходи за банкови преводи на месечните вноски, разходи за застрахователна премия, месечни такси и др. По отношение на тези разходи липсват данни да са включени като компоненти при изчисляване на ГПР,а в договора липсва яснота относно начина,по който е формиран ГПР 18.66 %. Ето защо,въззивният съд споделя и извода на СрРС,че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК,тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Според въззивния съд обаче,жалбата на ищеца е частично основателна по следните съображения:

В разрез с изводите си за недействителност на процесния договор, районният съд е изследвал дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,като е достигнал до извод,че не се установява кредиторът да е уведомил надлежно длъжника,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението. Като краен извод районният съд е приел,че поради ненастъпването на предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението, искът се явява основателен до размера на падежиралите вноски. Исковата претенция е уважена до размера на падежиралите вноски към датата на заявлението,които съдът е приел,че включват само главницата по кредита,тъй като договорът е недействителен. СрРС е присъдил и частично обезщетение за забава в размер на законната лихва,която е изчислил върху размера на уважената част от главницата.