Решение № 64 от 18.04.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Чирпан, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20235540100501 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ) от ищцата П. А.

С., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „М.О. **, чрез пълномощника си адв. П. И. П., вписан в АК - Х., с адрес за призоваване: гр. Х., ул. „М. ** против ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. ***, представлявано от Н.П..

В ИМ се твърди, че П. А. С. е страна по договор за паричен заем № 690240, сключен със „Сити Кеш“ ООД на 10 юни 2022 г. с фиксиран лихвен процент в размер на 40.05% и ГПР (годишен процент на разходите) 47.65%, по който получила сумата от 300.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 6 месечни вноски. По договор за паричен заем № 690240 ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 205.29 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка ставало в размер на 546.00 лева.

В ИМ се твърди, че търсената неустойка по договор за паричен заем № 690240/10.06.2022 г. в размер на 205.29 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Сумата която се претендирала чрез нея в размер на 205.29 лева била в размер на над 65.00 % на получената сума по отпуснатия кредит, поради което било налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Търсената неустойка по процесния договор за паричен заем като необосновано висока била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Търсената неустойка по процесния договор за паричен заем била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, тъй като противоречала на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

1 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с търсената неустойка по процесния договор за паричен заем се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена ПМС №426/2014 г. Търсената неустойка по договор за паричен заем № 764483 не се явявала индивидуално уговорена, поради което се явявала нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Неустойката представлявала скрита лихва, поради което кредиторът не бил изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, и съгласно чл. 21 от ЗПК била нищожна.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „М.О. ** не дължи сумата в размер на 205.29 лева представляваща неустойка по чл. 5, във връзка с чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 690240 от дата 10.06.2022 г. сключен със „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. ***, представлявано от Н.П., поради това, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира съдебни и деловодни разноски. Моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено на адв. П. И. П. с личен № 1300053663 адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

В срока по чл. 211 от ГПК, във вр. с чл. 133 от ГПК, е предявен насрещен иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. **, чрез юрисконсулт Ц.Б., адрес на електронна поща: [email protected] против П. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „М.О. **. В насрещната ИМ се твърди, че на 10.06.2022 г. ищцата П. А. С. е сключила договор за заем със „Сити Кеш“ ООД за сумата от 300.00 лв., брой на вноските - 6, вид на вноската - месечна, ГПР - 47.65%, ГЛП - 40.05%, като заемната сума била получена от кредитополучателя в брой. В приложимия към договора погасителен план били посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от договора. Към момента на предявяване на настоящия иск всички вноски по кредита били падежирали, с оглед на което за настъпване на изискуемостта на претендираната сума по главница, не било необходимо допълнително изявление от страна на кредитора. Размерът на възнаградителната лихва по договора за заем бил определен, съгласно нормативно установените правила. В договора за заем страните установили, че потребителят ще дължи заплащането на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент - 40.05%, при годишен процент на разходите 47.65%, като същия бил в рамките на предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Законът не въвеждал изискване или ограничение на размера на възнаградителната лихва. Нямало законово ограничение на максималния размер на лихвата, която страните могат да договарят свободно. Тя се определяла по взаимно съгласие между тях при спазване на принципа за добросъвестност, установен в чл. 12 от ЗЗД. Нямало установен универсален критерий кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено допустимото. Този въпрос се решавал конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е 2 било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. По действащото българско право максималния размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) бил ограничен единствено от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не било налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не било налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 40.05%, след като ГПР бил в законовите рамки на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва била действителна.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „М.О. ** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. **, сумата от 198.42 лв., представляваща сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за периода 10.10.2022 г. - 12.12.2022 г. по договор за кредит № 690240 от 10.06.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответника по насрещния иск П. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „М.О. **, чрез адв. П. И. П., вписан в АК - Х., с който се изразява становище, че насрещната искова молба следва да бъде оставена без уважение. Навежда, че с постъпилата насрещна искова молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за осъждане на ищеца по първоначалния иск да заплати на ответника по първоначалния иск неплатени остатъци от главница и възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски кредит. Счита, че искането за прихващане с насрещната искова претенция е правно невъзможно. Навежда, че не може да се прави изявление за прихващане с насрещен иск, тъй като решението би установило вземанията такива каквито са към приключване на съдебното дирене. След влизане в сила на решението всяка от страните можела да направи изявление за извънсъдебно прихващане. Навежда, че извършено в процеса така наречено „съдебно прихващане“, възражението за прихващане е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. В случая първоначалният иск бил отрицателен установителен иск, поради което насрещния иск нямал връзка с първоначално предявения иск и не били налице предпоставките на чл. 211, ал. 1 от ГПК, поради което счита, че искането за съвместно разглеждане в настоящото производство на така предявения насрещен иск следва да бъде оставено без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.06.2022 г. между ищцата П. А. С., ЕГН ********** и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 е бил сключен договор за паричен заем № 690240, по силата на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 300.00 лева, при ГПР (годишен процент на разходите) по кредита 47.65%, ГЛП (годишен лихвен процент) по кредита - 40.05%, която сума е следвало да бъде върната от ищцата на 6 месечни вноски.

Съобразно чл. 5 от договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1 ) банкова гаранция за всички 3 дължими суми по договора или 2) едно или две лица поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 11 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 205.29 лева.

От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между заемодателя „Сити кеш“ ООД и заемополучателя П. А. С. е бил сключен договор за потребителски кредит № 690240 от 10.06.2022 г. със следните параметри: размер на кредита - 300.00 лв., договорена лихва - 40.71 лв. при ГЛП

40.05%, договорен ГПР - 47.65%, погасителни вноски - 6, дата на първа вноска - 11.07.2022 г., дата на шеста вноска - 12.12.2022 г., ГПР - 47.65%.

Съгласно чл. 11 - 1 от договора, след като кредитополучателя не е предоставил договореното в чл. 5 от договора, в погасителния план е включена допълнително неустойка в размер на 205.29 лв. и общата сума за погасяване по кредита става 546.00 лв., детайлизирана по видове задължения, както следва: главница - 300 лв., договорена лихва - 40.71 лв., което е довело до завишаване на ГПР по кредита. След направените пресмятания ГПР възлиза на 960.074 %. Ищцата по делото е направила три погасителни вноски по договора за кредит в общ размер на 300.00 лева. Детайлизирането на погасената сума по видове задължение, както следва е: главница - 76.11 лв., договорена лихва - 38.56 лв., неустойка - 180.43 лв., такси - 4.90 лв. Размерът на непогасения остатък от главница и лихва по договора за заем № 690240 от 10.06.2022 г. е в размер на 226.04 лв. в това число: главница - 223.89 лв. и договорена лихва - 2.15 лв.