Решение № 186 от 09.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Разлог, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20221240101191 по описа за 2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, във вр. с чл.86 и чл.84 от ЗЗД.

Ищецът „Е.Ф.К.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.В., б.„М.Л.“№46, е.4, представлявано от Е.Р.Д., ч/з: адв. И.М.Л., вписан в АК-С., с адрес: г.В., б.„М.Л.21, е.2, моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено м/у страните, че ответникът Т.С.Ж., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„А.С.”№54, дължи на „Е.Ф.К.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.В., б.„М.Л.“№46, е.4, представлявано от Е.Р.Д., сумата от 374,37 лв. - главница по Договор за ел. съобщителни услуги от 02.11.2018 г. и Договор за ел. съобщителни услуги от 13.12.2018 г. сключени м/у ответника и „Б..”ЕАД и сумата от 111,86 лв. - мораторна лихва в/у главницата за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че на 02.11.2018 г. м/у „Б..”ЕАД и Т.С.Ж. /ответник/, е сключен Договор за електронни съобщителни услуги (ЕСУ) за мобилен тел. №*, с абонаментен план „S..L+, в който план са включени минути за разговори и интернет услуги. Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. На 13.12.2018 г. м/у „Б..”ЕАД и Т.С.Ж., е сключен Договор за ЕСУ за V..TV2L, и за моб. тел. №*, с абонаментен план V..60LTE, в който план са включени интернет услуги. Срокът на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. На 16.10.2018 г. „Б..”ЕАД сключила рамков договор за прехвърляне на вземания със „СГГ.”ООД, „СГГ.”ООД, в качеството си на пълномощник на „Б..”ЕАД, е изпратило уведомление до Т.С.Ж., на основание чл.99, ал.З от ЗЗД. На 28.01.2022 г. „СГГ.”ООД, прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К.”ЕООД, „СГГ.”ООД, в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 28.01.2022 г. е изпратило уведомление по пощата до Т.С.Ж. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Сочи се, че ответникът има незаплатени задължения по следните счетоводни документи: 1) ф-ра №* за отчетен период 08.02.2019 до 07.03.2019 г., която включва ст-стта на ползваните мобилни, телевизионни и интернет услуги от 232,83 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена, ф-ра №* за отчетен период 08.03.2019 до 07.04.2019 г., която включва ст-стта на ползваните интернет услуги от 70,77 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена, ф-ра №* за отчетен период 08.04.2019 до 07.05.2019 г., която включва ст-стта на 1 ползваните интернет услуги от 70,77 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена.

Във вр. незаплатените от страна на ответника задължения по гореописаните ф-ри, същият дължи мораторна лихва в следния размер: 70,69 лв. по ф-ра №*/08.03.2019 г., като за периода 26.03.2019 г. се дължи сумата от 22,83 лв., а за периода от 14.05.2020 г. - 23.05.2022 г. се дължи сумата от 47,86 лв.; 20,88 лв. по ф-ра №*/08.04.2019 г., като за периода 26.04.2019 - се дължи сумата от 6,33 лв., а за периода от 14.05.2020 г. - 23.05.2022 г. се дължи сумата от 14,55 лв.; 20,29 лв. по ф-ра №*/08.05.2019 г., като за периода 26.05.2019 г. се дължи сумата от 5,74 лв., а за периода от 14.05.2020 г. - 23.05.2022 г. се дължи сумата от 14,55 лв.;

В следствие на това, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съгласно която задължението било 374,37 лв. - главница по Договор за ЕСУ от 02.11.2018 г. и Договор за ЕСУ от 13.12.2018 г. сключени м/у ответника и „Б..”ЕАД и 111,86 лв. - мораторна лихва в/у главницата за периода от датата на падежа на всяка от ф-рите до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда, на основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във вр. с чл.200, вр. чл.79 от ЗЗД, да постанови решение, с което да приеме за установено м/у страните, че ответникът Т.С.Ж., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„А.С.”№54, дължи па „Е.Ф.К.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес г.В., б.„М.Л.“№46, е.4, представлявано от Е.Р.Д., сумата от 347,37 лв. - незаплатена главница по Договор за ЕСУ от 02.11.2018 г. за моб. тел. №*, с абонаментен план „S.L+”, в който план са включени мобилни и интернет услуги и Договор за ЕСУ от 13.12.2018 г. за абонаментен план „V.TV2L”, и за моб. тел. №*, с абонам. план V.60LTE, в който план са включени интернет услуги, сключени м/у длъжника и „Б..”ЕАД, въз основа на който са издадени ф-ри с №*/08.03.2019 г., №*/08.04.2019 г .и №*/08.05.2019 г., както и сумата от 111,86 лв. - сбор от мораторните лихви в/у всяка една от главниците по издадените ф-ри, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът, ч/з процесуален представител, оспорва така предявените искове както по основание, така и по размер, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение претенцията за лихви, както и всички изложени твърдения в ИМ. Претендира разноски.

Твърди, че не е подписвал цитираните по-горе договори, а именно подписите, положени в графата за абонат към тези не са негови, както и подписа, положен от декларатор в представената от ищеца декларация.

Прави искане съдът да открие производство по оспорване истинността на частен свидетелстващ документ относно положените подписи.

Оспорва твърдението, че ищецът е собственик на вземане на „Б.."ЕАД към него, както и твърдението, че „С.Г.Г."ООД е бил собственик на вземане на „Б.."ЕАД към него, както и твърдението му, че вземане на „С.Г.Г."ООД спрямо ответника, е собственост на "Е.Ф.К.ЕООД. Сочи, че към момента на прехвърлянето на цесията, сочените ф-ри не са били изискуеми, поради което няма как да бъдат предмет на цесията.

Оспорва твърдението, че е надлежно уведомен, както за извършеното с договор за цесия прехвърляне на вземането на „Б.."ЕАД към „С.Г.Г."ООД, така и за извършеното с договор за цесия прехвърляне на вземането на „С.Г.Г."ООД към "Е.Ф.К."ЕООД.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, както и на претендираната лихва, поради изтичане на 3-годишния давностен срок по чл.111 ЗЗД.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Видно от приетите като доказателства писмени документи е, че на 02.11.2018 г. м/у „Б."’ЕАД и Т.С.Ж. е сключен Договор за телекомуникационни услуги (ТУ). С договора са 2 предоставени мобилни услуги за №*, с абонам. план „S.L+”. Срокът на договора е 24 месеца, в сила от деня на подписването му. На 13.12.2018 г., м/у „Б.."’ЕАД и Т.С.Ж. е сключен Договор за ТУ. С договора са предоставени услуги за интернет и телевизионна услуга по оферта „Комбинирай и спести“, които да бъдат включени в обща сметка по абонатен №*, т.е към първоначално сключения договор от 02.11.2018 г.. Срокът на договора е 24 м., в сила от деня на подписването му.

На 08.03.2019 г. е издадена ф-ра №*, която включва стойността на ползваните ТУ /мобилни, интернет и TV услуги/ към клиентски №*, от 237,58 лева. На 08.04.2019 г. е издадена ф-ра №*, която включва ст-стта на ползваните ТУ /мобилни, интернет и TV услуги/ към клиентски №* от 70,78 лева като е посочен и дължим баланс от предходни периоди от 237,58 лева. На 08.05.2019 г. е издадена ф-ра №*, която включва ст-стта на ползваните ТУ /мобилни, интернет и TV услуги/ към клиентски №*, от 70,78 лева и дължим баланс от предходни периоди от 313,86 лева.

По силата на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., м/у „Б..“ЕАД-С. - цедент, и „С.Г.Г.“ООД-С. - цесионер в ИМ, се твърди, че „С.Г.Г.“ООД е придобило вземането на „Б..“ЕАД по отношение на ответника, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви ако има такива, а цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за прехвърлянето (чл.5 от Договора). „Б..“ЕАД е издало и потвърждение за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. До ответника Т.С.Ж. е изпратено уведомление от „С.Г.Г.“ООД за извършената цесия. На 28.01.2022 г. м/у „С.Г.Г.“ЕАД-С. - цедент, и „Е.Ф.К.“ЕООД-В., е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който „С.Г.Г.“ЕАД е прехвърлило на „Е.Ф.К.“ЕООД - възмездно вземания от трети ФЛ и ЮЛ, описани в Приложение №1 списък на вземанията, неразделна част от договора, включая вземане по отношение на Т.С.Ж. от 347,37 лв., представляващо неплатена главница по договор за ЕСУ от 02.11.2018 г., Договор за ЕСУ от 13.12.2018 г., което задължение е обективирано във ф-ри №*/08.03.2019 г., №*/08.04.2019 г. и №*/08.05.2019 г.

„С.Г.Г.“ЕАД е изпратил уведомление за цесия до ответника /л.38 от делото/.

В ИМ се твърди, че на 16.10.2018 г. м/у цедента „Б..’’ЕАД и цесионера „С.Г.Г."ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания посочени в приложения №1.1 и 1.2. /т.1.1.1. от договора/. Съгласно т.1.7 от договора, „Приложение №1” означава приложение №1.1 и 1.2 съдържащи списък/таблица в ел. форма, съдържащ информация за вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях - име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора. Към ИМ не са представени въпросното Приложение №1, нито дори опис на съдържанието му, от които да може да се извлече информация за вземанията, предадена в ел. форма - длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н. Т.е. не може да се формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените. Ответникът оспорва твърдението, че процесното вземане е прехвърлено на „С.Г.Г.“ЕАД от „Б.."ЕАД, следователно съдът не може да направи извод, че процесното вземане е прехвърлено от „С.Г.Г..“ЕАД на ищеца „Е.Ф.К.“ЕООД, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Поради това ищецът не е придобил вземането с/у ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение, по твърдяния договор за цесия. Към ИМ не са представени доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане към ответника.

Следователно, оспорва се твърдението, че процесното вземане е прехвърлено на „Е.Ф.К.“ЕООД, от „С.Г.Г.“ЕАД, респ. че ищецът е негов надлежен кредитор. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия от 16.10.2018 г. води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл.26, ал.2 ЗЗД. След като „С.Г.Г.“ЕАД 3 не е придобило вземане с/у ответника, ЮЛ няма как и да го прехвърли на ищеца.

Предвид гореизложеното, следва че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на ответника въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г.

В СЗ адв. Б. в качеството на пълномощник на ответника, моли съда да отхвърли предявения иск и да й присъди направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за прехвърляне на вземания, р-ра на претенциите си, както и че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не се спори м/у страните, че м/у „Б..“ЕАД и ответника, е сключен договор за ЕСУ, по силата на който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с посочения абонам. план, а и това се установява от представените и неоспорени по делото писмени доказателства.