Решение № 288 от 16.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Н. Люб. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200329 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на а. С. - защитник на подсъдимия В.

Д. Т., против решение № 390 от 20.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 782/2024 г. на Апелативен съд – София.

С решението е била потвърдена първоинстанционна присъда по н.о.х.д.

№ 500/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

С тази присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.

1 НК – за това, че на 10.09.2022 г., около 23:30 ч., в с. Долни Богров, при управление на л.а. „****“, марка „**“ с рег. № ****, без съответна правоспособност и в пияно състояние – с 1.89 промила алкохол, нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. А., поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено търпимо при общ режим наказание от три години лишаване от свобода, както и лишаване от правоуправление за срок от четири години и шест месеца.

В касационната жалба на защитника а. С. са релевирани и трите касационни основания. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е обоснован с твърдение за недоказаност на обвинението. Същественото 1 нарушение на процесуалните правила според защитата е налице, тъй като осъдителният съдебен акт е почивал на предположения. Отделно се сочи, че въззивният съд не е преценил данните за здравословното състояние на подсъдимия и е пропуснал да назначи експертиза, която да установи дали, ако употребилият алкохол пострадал е поел управлението на превозното средство, пътното произшествие би настъпило. В подкрепа на довода по чл. 348, ал. 1, т.

3 НПК се твърди, че потвърденото от въззивния съд наказание е явно несправедливо и прекомерно по размера си. Поради добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и здравословното му състояние, както и предвид продължилия в дълъг период от време наказателен процес се смята, че са налице основанията за приложение на чл. 55, ал. 4 НК.

Акцентира се допълнително върху поведението на починалия преди инцидента и върху факта, че подсъдимият е поел управлението на автомобила след като пострадалият – с доказана по – висока от него концентрация на алкохол в кръвта – е поискал да шофира колата. Просителният пункт на жалбата съдържа искане след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК касационният съд да определи на подсъдимия финално наказание от една година лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред ВКС а. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като акцентира върху довода си за несправедливост на наказанието.

Подсъдимият В. Д. Т. изразява съжаление за стореното и в последната си дума моли наказанието му да бъде намалено.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Смята, че инстанциите по същество вярно са отмерили наказанието на подсъдимия и не се налага неговата корекция в посока на желаното от защитата намаление.

Частните обвинители Д. А. А., Р. Б. Г. – действаща чрез съгласието на своята майка и законен представител Д. А. А., И. А. А. и Т. А. А., редовно призовани, не се явяват в производството пред касационната инстанция.

Пред ВКС а. Г. – техен повереник, моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:

1. По касационния довод по чл. 348, ал. 1, т. 2 нарушения на процесуалните правила

2

НПК – съществени

В настоящото производство касационната инстанция не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т.

2 НПК. Личните волеизявления на подсъдимия са направени пред СГС при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици, като в производството той е бил компетентно защитаван от професионален защитник. Извършена е надлежно и необходимата съпоставка между направеното от подсъдимия признание и годно събрания на досъдебното производство материал, поради което изводът, че самопризнанието не е изолирано, е изведен правилно в процесуален план.

Невярно е посоченото в касационната жалба, че съдът не е положил процесуални усилия и не е изяснил обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на подсъдимия. В тази насока са представени, респективно приети и надлежно обсъдени писмени доказателства, относими към здравния статус на подсъдимия. Именно влошеното здравословно състояние на последния е ценено като смекчаващ отговорността му фактор при индивидуализация на наложеното наказание.

Неоснователно защитата смята, че обективната истина в процеса е останала неизяснена, тъй като не е била назначена експертиза, която да установи, ако пострадалият – с по-висока степен на алкохолно опиване от подсъдимия – е поел управлението на колата, би ли бил причинен пътният инцидент и какви биха били последиците от него. В принципен план по дела за автотранспортни произшествия назначаването на експертиза, която да установи механизмите на инцидента, състоянието на пътя и превозното средство, скорост, спирачен път, състояние на водача и пр., е задължително.

Исканата от защитата експертиза обаче би разгледала хипотетичен сценарий, който не би могъл обективно да възпроизведе евентуалното поведение на пострадалия и неговата реакция при условията, при които с участието на подсъдимия е настъпил пътният инцидент. Подобна експертиза би изчислила някаква алтернативна реалност, която не може да възпроизведе нито поведението на пострадалия в хипотетичната ситуация, нито дали той изобщо би управлявал автомобила по същото време, място, траектория, скорост и при същите външни фактори. Такава експертиза би почивала на спекулации и множество допускания, които я правят негоден способ за събиране и проверка на доказателства. За пълнота следва да се посочи, че назначаването на такава експертиза не е било поискано, а тя би била недопустима и на процесуално основание с оглед реда, по който производството се е развило – диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК с признание от страна на подсъдимия на фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в която процедура съдебните инстанции не разполагат с процесуална възможност да събират доказателства за съставомерните факти на деянието.

2. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на 3 закона

Възражението на касатора за нарушение на материалния закон е частично основателно по следните съображения:

Подсъдимият е предаден на съд, респективно осъден от двете съдебни инстанции, за престъпление по чл. 343, ал. 3 НК – причинена по непредпазливост при управление на МПС смърт, реализирана при наличие на два квалифициращи признака: пияно състояние и без да има необходимата правоспособност. Второто квалифициращо обстоятелство неправилно е прието за налично. Това е видно, както от залегналата в обвинителния акт фактология /вж. л. 7, абзац 3 от н.о.х.д №500/24 на СГС/, така и от приложените на т. 2, л. 16 и сл. от д.п. писмени документи, които я потвърждават. От последните се установява, че подсъдимият се води на отчет като водач на МПС в СДВР, за нарушение по ЗДвП той бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за 24 месеца /вж. наказателно постановление № АВ 2482/2012 г. на т. 2, л. 17 от д.п./, като след изтичане на това наказание той не е подменил свидетелството си управление на МПС, чийто срок на валидност на 04.03.2013 г. междувременно е бил изтекъл.

Неподмяната на свидетелството за правоуправление в случая неправилно е била приравнена на липса на правоспособност. Последната следва да се разбира като съвкупност от придобити знания и подготовка на едно лице, както и успешно положен от него изпит за управление на превозно средство от съответната категория, удостоверени с издадено свидетелство за правоуправление. Управлението на превозно средство от правоспособно лице, което не е имало издадено валидно свидетелство за правоуправление, също представлява нарушение на установения обществен ред, но то има регламент не в наказателния закон – чл. 343, ал. 3 НК, а в чл. 150а ЗДвП и в чл. 81, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД. В тази насока е и Тълкувателно решение № 31/16.10.1969 г., което макар и издадено във връзка с тълкуване на чл. 324 НК, изяснява същността на понятието правоспособност при упражняване на професия или занаят.

Освен това, неясно е защо след като в нарушение на закона съдилищата по фактите и правото са приели, че подсъдимият е неправоспособен са му наложили и кумулативната санкция по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от правоуправление. Неспорно в принципен план, а и изводимо от т. 6 от ППВС №1/1983 г. е, че това наказание може да бъде определено само на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство.

Порокът в дейността на съда би могъл да бъде отстранен чрез оправдаване на подсъдимия за коментирания квалифициращ признак. Подобно решение е процесуално оправдано, тъй като приетата от съдилищата фактология, от която ВКС не може да се отклони, включително и тази, която подсъдимият е признал като факти в производството по чл. 371, т. 2 НПК установява, че той е бил правоспособен водач, който не е подновил 4 свидетелството си правоуправление.

Извън обсъдения по-горе порок в пределите на установените и доказани фактически положения и с отчитане на обстоятелството, че производството е протекло по чл. 371, т. 2 НПК, съставът на САС е приложил правилно и точно материалния закон. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение изцяло се споделят от настоящия състав.

3. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието

При проверка на атакуваното въззивно решение ВКС не откри релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи в ущърб на подсъдимия очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. По конкретното дело такъв извод не би могъл да бъде направен, въпреки че част от изводите на съдилищата по отношение на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства следва да бъдат коригирани. В тази насока бе преценено следното:

Претенцията на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието е мотивирана с твърдения за ниска степен на обществена опасност на личността на дееца заради добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност и здравословното му състояние, а също и заради продължителността на наказателното производство и причината, поради която подсъдимият е поел управлението на автомобила в процесната вечер.

Влошеното здравословно състояние на дееца е факт и то е доказано с медицински документи, приложени на л. 44-53 и на л. 72-73 от първоинстанционното дело. Тези документи са били взети предвид от двете съдебни инстанции, които правилно са преценили здравния статус на дееца като обстоятелство, смекчаващо неговата отговорност.