Решение № 14320 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14320 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110107349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Oбразувано e по искова молба на „Финанси център ООД“ срещу З. А. З., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 239,32 лева (двеста тридесет и девет лева и 32 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ......... / 23.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, - сумата 10,38 лева (десет лева и 38 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 23.12.2019 г. до 02.04.2020 г., - сумата 54,50 лева (петдесет и четири лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2020 г. до 30.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36190/2022 г. по описа на СРС, 143 състав.

Ищецът твърди, че на 23.12.2019 г., между „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № ........., съгласно който на ищеца бил предоставен кредит, предназначен за задоволяване на текущи потребителски нужди в размер на 300 лв., при условия и параметри, уточнени подробно в договора и съответните приложения към него. Ответникът се задължил да го погаси изцяло, съгласно условията, посочени в договора, ведно с дължимите лихви, в срок от 15 седмици, който изтичал на 02.04.2020 г. Кредитът бил усвоен на 23.12.2019 г., в пълен размер, чрез разписка № .........

/23.12.2020 г. за получени суми в брой. Посочва, че на 02.01.2020 г., между „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ООД и „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР“ ООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземане №58/02-01-2020. Твърди, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, като с оглед на факта, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задълженията към ищеца, той бил уведомен за смяната на кредитора си. Твърди, че ответникът е извършил последно плащане на 02.04.2020 г., поради което съгласно чл. 32.1 от Договора, кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на 02.07.2020 г. С оглед гореизложеното, моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва легитимацията на ищеца, доколкото ответникът не е бил уведомен за извършената цесия от прехвърлителя. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост с оглед липсата на уведомяване на длъжника за нея. Моли за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните - „Финансцентър” ЕООД и З. А. З. е сключен Договор за потребителски кредит № ......... от 23.12.2019г., при следните условия: Вид на заема паричен заем; Сума на заема - 300.00 лева; Договорна лихва - 17.84 лева; Обща дължима сума - 317.84 лева; Годишен лихвен процент/ГЛП/- 38.03%; Годишният процент разходи /ГПР/ - 46.21 %; Срок на кредита - 15 седмици; Месечна погасителна вноска в размер на 21.19 лв.; Първа вноска с падеж 27.12.2019г., последна вноска с падеж 02.04.2020г.

При неизпълнение на задълженията, съгласно т. 11.3 от процесния договор, допълнително се дължи неустойка в общ размер на 109.65 лв. или месечната погасителна вноска става в размер на 28.50 лв.; Общо задължение /главница + договорна лихва + неустойка / по кредита става 427.50 лв.

На основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 58 от 02.01.2020г., между страните „ФИНАНСЦЕНТЬР“ ЕООД, от една страна и „Финанси център” ООД - от друга страна, се прехвърлят вземания, индивидуализирани в Приложение 1 към договора в общ размер на 75 629.85 лв. В приложението към договора за цесия е отразен и договора за кредит на ответника З. А. З., със следните задължения в общ размер на 398.50 лв.: главница 283.87 лв.; договорна лихва -17.84 лв.; неустойка - 96.79 лв.

Видно от представения договор за цесия цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми от името на цедента длъжниците, описани в приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

По данни от молба с вх.71188/27.02.2025г. на ищеца, по Договор за потребителски кредит № F9002658/23.12.2019 г., платената сума от З. А. З. за периода от 23.12.2019г. до 04.07.2022г. е в общ размер на 75.60 лв. Последното плащане е с дата 30.01.2020г. и в размер на 30.00 лв.

По данни от молба с вх.71188/27.02.2025г. на ищеца, в периода от 31.01.2020г. до 25.02.2025г. не са постъпили никакви плащания от З. А. З..

В Заявление по чл.410 ГПК от 04.07.2022г., претендираните суми са в общ размер на 304.20 лева, както следва: главница 239.32 лв., договорна лихва 10.38 лв., дължима за периода от 23.12.2019г. до 02.04.2020г.; законна лихва 54.50 лв., изчислена за периода от 02.04.2020г. до 30.06.2022г.

На 24.10.2022 г. е издадена Заповед № 30281 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, издадена по ч.гр.д. №36190/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като няма данни за друг адрес – различен от регистрирания постоянен и настоящ адрес и няма данни за работодател на длъжника, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Настоящите искове са предявени с искова молба с вх.№ 42754 / 09.02.2024 г. и са в срок.

2

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. От заключението, което не е оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че при изчисляване на ГПР, посочен в договора е отчетена единствено дължимата възнаградителна лихва. Вещото лице посочва, че 1 048.73% е годишен процент на разходите (ГПР) по договора, в случай че при формирането му бъде включена уговорената неустойка по чл. 11.3 от договора. Кредитът бил усвоен на 23.12.2019 г., в пълен размер, чрез разписка № ......... /23.12.2020 г. за получени суми в брой. За погасяване на задълженията са внесени 75,60 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

От събраните по делото доказателства се установи, че между „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми.

Видно от представените договор за цесия, прехвърлянето на вземането е било извършено валидно от стария на новия кредитор.

Предвид оспорване на валидността на договора за цесия от особения представител, следва да се посочи, че за да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника, не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си.

Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.

В исковата молба и в приложенията към нея се съдържа уведомление до длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК при разглеждане на установителните искови претенции.

Следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото 3 от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 от ЗЗД.

В тази връзка съдът съобрази, че ответникът е представляван от особен представител в процеса. За пълнота следва да се посочи, че защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС.

Настоящият състав намира, че договор F9002477/21.11.2019г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответник е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.