Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 10.07.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 74/2023
Вид
Решение № 33
Подписан
10.07.2025
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 318 и сл. · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 321 · Търговски закон
  • чл. 324, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 55 · Търговски закон
  • чл. 55, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Смолян, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело № 20235400900074 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288-286 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.

79 ЗЗД.

Образувано е по иск на Д.А. ЕООД – К. обл. П. представлявано от И.К., а последният от адв. Т.И., в която се твърди, че ищецът извършвал основно производство и търговия с моркови, като същият бил в трайни търговски отношения с М.-81 ЕООД- Ч., представлявано от М.Ш..

В началото на 2023г. ответникът получил от него и приел без забележки стока, моркови на стойност 34 800лв. с ДДС, като за това била съставена фактура на място № 0000001289/20.02.23г., която удостоверявала договор за продажба.

В отношенията между страните плащанията винаги били по банков път, така и в случая ответникът, след като получил стоката и я осчетоводил, не платил дължимото.

Въпреки проведените многократни разговори и покани, стоката не била платена, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС-Девин. Било образувано ч.гр.д. № 284/23г. по описа на същия съд, като по него била издадена заповед за изпълнение № 142/01.08.23г.

1

Поради подадено възражение от ответника по чл. 414 ГПК, ищецът предявил настоящия иск. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумата 34 800лв. с ДДС по фактура № 0000001289/20.02.23г. по договор за продажба на моркови и заповед № 142/01.08.23г. по ч.гр.д. № 284/23г. на РС-Девин. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът М.-81 ЕООД, представлявано от управителя М.Ш., а последният чрез адв. Д.-М., е подал отговор в срок.

Поддържа, че искът бил недоказан, тъй като ищецът бил предприел път на защита по изключен от законодателя процесуален ред.

Според чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК можела да се издаде само за вземания за парични суми, като искът бил подсъден на районен съд. В цитирания текст подсъдността била част от императивно визиран сложен фактически състав за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл изрично опр.№ 680/17.07.12г. по ч.т.д. №290/12г. на ВКС Постоянна и непротиворечива била практиката, че при липса на предпоставката по чл. 410, ал.1, т. 1 ГПК, искът да е подсъден на районен съд, заповедният съд следвало да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Така определение № 540/21.06.14г. по ч.т.д. № 366/12г. на ІІт.о. на ВКС, определение № 472/17.06.10г. по ч.т.д. № 508/11г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

В настоящия случай, при цена на иска над 25 000лв., според чл. 104, т.

4 ГПК, РС-Девин е нямал правомощия да издаде заповед по чл. 410 ГПК, тъй като цената на иска е била 34 880лв., цена на закупуване на моркови, и не е било налице обективно съединяване на искове /ОСИ/.

Предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК не можело да санира недопустимата заповед по чл. 410 ГПК. Производството по чл. 410 ГПК, което се развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК, било недопустимо. Последното обуславяло и недопустимостта на исковото производство, доколкото същото се развивало като част и в рамките на общото производство, започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /в този смисъл решение № 379/23.05.13г. по гр.д. № 314/12г., ІІІ г.о. на ВКС/.

Така и според възприетото в решение № 81/20.07.15г. по т.д. № 1823/14г., І т.о. на ВКС, заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за 2 вземане над 25 000лв. е недопустима. В хипотезата на издадена заповед по чл.

410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане в размер над 25 000лв., исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК също било недопустимо, поради приложението на чл. 410, ал. 1 ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 ГПК, за което е била издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези две предпоставки не била налице, то:– 1/ Правото не било от очертаните в чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000лв.; 2/ не била издадена заповед за изпълнение, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК бил недопустим.

В допълнение, в настоящия случай не било налице обективно съединение на искове. В исковата молба и в заявлението по чл. 410 ГПК била формулирана една претенция на стойност 34 880лв. /покупна цена за моркови по една фактура/ „осчетоводяваща“ договор за продажба на моркови.

Ето защо и при първоначалното предявяване на иска пред РС-Девин производството било прекратено с влязло в сила определение, а делото изпратено по подсъдност на ОС-Смолян. Или с влязъл в сила съдебен акт била опредЕ. подсъдността на окръжен съд като първа инстанция, което било още един довод за недопустимостта на иска.

Или интересът на ищеца при недопустимо исково производство по чл.

422 във вр. с чл. 415 ГПК бил от осъдителен, а не от установителен иск.

Поради всичко изложено исковата молба следвало да се върне, а производството да се прекрати.

Алтернативно, в случай, че не се приемели доводите за недопустимост на иска, ответникът поддържа, че същият бил неоснователен.

Между ищеца и ответника съществували трайни търговски отношения, страните сключвали множество договори в различно качество. В хода на тези отношения ищецът проявил изключително некоректно поведение с надписване на количества за доставена стока и доставяне на стока с лошо качество. Ищецът доставил на ответника зеленчуци, които били негодни за консумация, развалени или с изтичащ срок на годност, което било причината за влошаване на отношенията между страните.

3

В случая процесната фактура не обективирала сключен между ищеца и ответника договор за продажба. Тя не била отразена в счетоводството на ответника, затова се възразява, че тя доказвала договор за търговска продажба.

/Според приложение № 1, отговор на писмо-покана, точно управителят на ищеца К. се укривал и отказвал да получи отговор на поканата/.

Не само не бил сключен договор за продажба на моркови по процесната фактура, но стоката не била и доставена. Ответникът оспорва факта на извършена доставка /предаване/ по договор за търговска покупко-продажба на моркови. Доставка не се установявала и от приложените стокови разписки – в графата получател било записано Ш., само на три от стоковите разписки бил посочен М.-81 ЕООД, ответникът по делото. /При справка в търговския регистър се установявало, че били налице над 30 правни субекта, съдържащи Ш. в наименованието си, като управителят на ответника М. Ш. бил собственик и управител на М.-81 ЕООД, „М. Ш.“ ЕООД, ЕТ „М. Ш.-81“, като бил регистриран като земеделски производител/.

В графата „стоката, получена от“ било посочено лице, което не било нито Ш., нито М. Ш., нито М.-81 ЕООД, а лице на име Е. С.. Той не бил в никаква връзка с ответника, не бил негов служител, нито пълномощник. За „предал“ се сочело лицето Н.М./С. К.а, като управител на ищеца бил И. К..

Никъде в стоковите разписки не се реферирало към процесната фактура, липсвала идентичност на страните, липсвала цена.

По никакъв начин от съдържанието на приложените стокови разписки не можело да се установи връзка и обвързаност между тях и процесната фактура. Някои от посочените в стоковите разписки дати били в неработни дни. В тях фигурирал и едър морков, палети и пр., което като стока не било описано във фактурата. Общото количество моркови по приложените стокови разписки, било по-малко от количеството по фактурата.

В обобщение, представените като доказателства от ищеца стокови разписки не съдържали необходимите реквизити и не били в състояние да обосноват доставката, твърдяна по процесната фактура, действително била реализирана.

При наличието на договор за продажба основанието за плащане на цената било не издаването на фактурата, а извършването на доставка от продавача на купувача. Съответно задължението за плащане на цената 4 настъпвало когато стоката била доставена и получена, каквато доставка липсвала по договор за продажба между страните.

Ответникът поддържа, че между страните не бил сключен договор за търговска покупко-продажба на моркови по процесната фактура, поради което не било възникнало задължение за него да плати посочената във фактурата цена.

Ако все пак съдът приемел, че било налице предаване на стока /или частично предаване/, то между страните нямало сключен договор за покупкопродажба, а консигнационна сделка. Такъв тип сделки били много разпространени в търговията с плодове и зеленчуци.

Именно консигнационен договор било възникналото правоотношение между страните. Този договор нямал изрична позитивноправна уредба, тъй като бил разновидност на комисионния договор – двустранен консенсуален договор, който не изисквал опредЕ. форма за действителност. Според условията на този договор, консигнантът предавал на консигнатоара движими вещи, които консигнатоарът да продаде на крайни потребители. Такава била и договорката между страните – ищецът да достави, а ответникът да продаде доставените количества и след продажбата да се разплати с ищеца.

Спецификата на консигнацията предполагала не продажба на стоката от доверителя на комисионера, а само предаване на стоката. Затова за доверителя не възниквало правото да получи плащане на цената на предадената за продажба на консигнация стока, както това било при договора за продажба, а правото да иска плащане на получената цена от продажбата на стоката. Това следвало от положението, че при договора за консигнация възниквали правоотношения по учредителна, изпълнителна и отчетна сделка.

В случая предпоставките за уважаване на претенцията на ищеца не били налице. Задължение за плащане на парична сума /стойността на сделката/ би възникнало, само ако стоката била реализирана, т.е. била сключена изпълнителна сделка. Такава сделка с тези моркови не била реализирана.

В случая стоката била бързооборотна, бързоразваляща се, която можела да бъде реализирана в изключително малък времеви интервал. Освен това и част от доставените моркови били с по-лошо качество, с практически изтичащ срок на годност, което още повече скъсило този интервал.

5

В краткия времеви интервал ответникът не бил реализирал стоката и тя не била продадена на трети лица, поради погИ.ето й. Затова за ищеца било възникнало правото да претендира стойността на реализираните стоки.

Ищецът е подал допълнителна искова молба. С нея моли да се допусне изменение на иска, като предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се измени в осъдителен иск срещу ответника.

В допълнителната искова молба се повтарят твърденията от първоначалната, а именно, че основен предмет на дейност на ищеца Д.А.

ЕООД било производството на моркови, както и че дружеството било в трайни търговски отношения с ответника М. -81 ЕООД.

В началото на 2023г. ответното дружество получило от ищеца стока – моркови на стойност 34 800лв., за което била издадена фактура № 0000001289/20.02.23г. за продажба на моркови.

Според трайната търговска практика между страните, плащането по фактурите винаги било по банков път. Ищецът изпълнил доставката коректно, но въпреки проведените разговори и покани, задължението по фактурата не било платено.

Ищецът твърди, че ответникът приел предадената стока – моркови без забележки и възражения. Издадената фактура била приета от ответника и осчетоводена от ищеца, което доказвало приемането на стоката. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума от 34 800лв. по фактура № 0000001289/20.02.23г. по договор за продажба на моркови.

Оспорва твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че стоката по фактурата не била доставена в пълен обем и съобразно уговореното между страните количество и качество. Обратно на твърденията на ответника, доставената стока от базата на ищеца в с. К. била моркови с високо качество и съобразно заявените количества.