Решение № 213 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20251800101069 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 12604/ 14.11.2025 година от О. Т. Г., ЕГН **********, чрез адвокат М. М. от САК, съдебен адрес: гр. С., ж.к. М. *, блок *** *, ет,*, офис ** срещу Община ., град К., ул.„О." № *, представлявана от кмета Т.А. М., с правно основание чл.49, вр.чл.45, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 15338,76 евро / 30000,00 (тридесет хиляди) лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от падане в дупка, нанесени му в резултат на бездействието на служителите на ответната страна, ведно със законната лихва от датата на събитието 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 552,20 евро / 1080,00 (хиляда и осемдесет) лева - обезщетение за причинени имуществени вреди за лечение на ищеца от инцидента, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 14.11.2025 година до окончателното й изплащане.

Претендира съдебни разноски по чл.38, ал.1, т.2 ГПК.

Ответникът община К., чрез адвокат К. К. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявената искова претенция. Оспорва, че ищецът е паднал на посочените дата и място в исковата молба - общинска собственост, поради което и твърди, че община К. не отговаря за претърпените увреждания от ищеца. В случай, че посоченото място на инцидента е общинска собственост, ответникът оспорва, че това падане е в резултат на причина, съответно на действие или бездействие, за 1 което той отговаря, като твърди, че това травматично увреждане е осъществено по вина на ищеца.

Счита, че липсвали доказателства, установяващи фактите, които са изложени в исковата молба, като асфалтовата настилка не била увредена.

Оспорва механизма на получаване на вредите, както и размера на консумативите за лечение, твърди, че не е имало придружител и свидетел на случилото се, като иска ищецът да посочи три имена и ЕГН на неговия приятел, който твърди че е присъствал на инцидента. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Въвежда се възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищцовата страна проявила невнимание и елементарна грижа за предотвратяване на инцидента.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК:

1768,04 евро – платен адвокатски хонорар, от които 1559,44 евро по иска за неимуществени вреди и 208,60 евро по иска за имуществени вреди и сумата от 204,52 евро – платен депозит за вещо лице.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 ГПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Събраните по делото доказателства установяват, че на 09.05.2025 г. около 10.00 ч в гр. К. ищецът се придвижвал със свой приятел пеша по улица „Й. Й.“, като в района на кръстовището с ул. „Ц. К.“ стъпил в дупка, образувана от разрушена асфалтова настилка, намираща се до шахта и пътното платно на десния тротоар, посока бул. „Л. ш.", в резултат на което паднал на платното за движение и подпирайки се на лявата си ръка, получил следните травматични увреждания: счупване на първа метакарпална кост, закрито.

Към момента на инцидента ищецът бил със свой приятел – св. М. А., който установява, че разхождайки се на посоченото в исковата молба време, място и обстановка, ищецът попаднал в необезопасена дупка на тротоара, като при падането си ударил травматично лявата ръка. Св.А. му се притекъл на помощ, като го вдигнал, а ищецът изпитвал силна болка и извикал, първият позвънил на баща си, закарали го с автомобил до спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД. Първият месец след инцидента ищецът бил гипсиран, с поставен винт в ръката, като не можел сам да се обслужва, като имал затруднения в работата си на „ай ти“ специалист, не могъл да започне нова работа в строителството, не можел да спи пълноценно, а до ден днешен не могъл да се възстанови напълно и да си служи пълноценно с пострадалата ръка. Ходил около два месеца на рехабилитация, пиел дълго обезболяващи лекарства.

След извършване на необходимите прегледи и изследвания, били установени данни за фрактура на Бенет, като бил диагностициран със счупване на първа метакарпална крст, закрито. Насочен бил за оперативно лечение, като му е поставена гипсова шина, която трябвало да носи, за да обездвижи крайника. На 16.05.2025 година бил хоспитализиран в отделението 2 по ортопедия в Специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф.Б.Бойчев", където били проведени необходимите инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. На 19.05.2025 година му била направена оперативна интервенция от д-р Б. Х., изразяваща се в репониране и фиксация на фрактурата с два винта. За правилното възстановяване на увреждането била поставена гипсова шина, а ищецът бил изписан от медицинското заведение без медицински риск, като следвало да проведе комплекс от рехабилитационни процедури.

Лечението на ищеца продължило в домашни условия, като е спазвал определен строг режим и терапия. О. Г. се оплаквал и към момента от болезнени движения в областта на травмата, което водело до множество неудобства в ежедневието, при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Травматичните увреждания при ищеца били причина за трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за период, по-дълъг от два месеца (за 53 дни), като е следвало да бъде на щадящ режим и състояние на покой. След периода на обездвижване е следвало за период от 14 дни да носи протеза на палеца, като раздвижването на китката и палеца отнели около 30 дни.

Преживеният стрес от настъпилото събитие причинил у ищеца безсъние, безпокойство, страх при придвижване и от увреждане при падане.

Наред с причинените неимуществени вреди от събитието, на ищеца били причинени и имуществени вреди, представляващи разходи за прегледи и лечение, на обща стойност 1080,00 лева, заплатени изцяло от него, съгласно представената фактура № 5000008257/13.05.2025г., с касов бон към нея.

От приетата и не оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания: счупване в основата на първа предкиткова кост на лявата ръка с костен фрагмент. Увреждането отговаря да е причинено при падане и контакт с терена. По повод фрактурата пострадалият е лекуван първоначално амбулаторно в болница „Пирогов“, при което му е поставена гипсова имобилизация на палеца след диагностициране на фрактурата. На втори етап е лекуван оперативно в специализирано лечебно заведение. Общия период на лечение обхваща периода от инцидента до датата на изписване от лечебното заведение на 20.05.2025 г. При подобни фрактури срокът на възстановяване е около 1,5 - 2 месеца. Налице е причинно-следствена връзка между описания в исковата молба инцидент и получените травматични увреждания. Предвид обстоятелството, че е налице вътрешно ставно счупване, е възможно при натоварване на крайника и при промяна на времето пострадалият да изпитва болезненост в ставата, които ще се наблюдават до живот.

При така установените факти, съдът възприе следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема за безспорно, че процесното място на инцидента се намира в гр. К., на улица „Й. Й.“, в района на кръстовището с ул. „Ц. К.“, представляващо дупка от силно разрушено асфалтово покритие, намираща се до шахта и пътното платно, на десния тротоар, посока бул. „Л.

3 ш.", на територията на град К., община К., като изградената по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП инфраструктура - оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.

Ето защо безспорно е доказано, че процесният тротоар се явява собственост на община К., по смисъла и силата на чл.19, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/2001г. стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община К.. Управлението – включва, както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.

Категорично се установява от събраните по делото доказателства /медицинска документация, съдебно медицинска експертиза и показанията на свидетеля А. – приятел и спътник в деня на инцидента на пострадалия ищец и очевидец на попадането в дупката, които са единни и непротиворечиви, и изцяло кореспондиращи си, че на посочените в исковата молба дата, място и обстановка е настъпил процесния деликт, поради неравност – необезопасена и несигнализирана дупка на общинския тротоар, поради разрушен и подкопан асфалт.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че общината, чрез съответните си длъжностни лица, на които са били възложени дейностите по поддръжка и ремонт на тротоарната и пътна настилка, не е осъществила необходимата организация и контрол за правилното и безопасно използване на пътя и тротоара на посочените улици в гр. К., поради лошо състояние и липса на равно покритие е довел до инцидента с настоящия ищец.

В случая отговорността на ответника е ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като освен, че е собственик на пътя, съответно и на прилежащата към него на тротоарната площ, същият има задължение по закон да организира и възлага работата по безопасното поддържане на тротоарната и улична площ, в състояние, което да изключва възможността съответното съоръжение или място да стане причина за причиняване на телесното увреждане на едно физическо лице. Собствениците на тези тротоарни площи и съоръжения от инфраструктурата носят пряка отговорност за обезопасяването и поддържането в изправност на същите, респективно с грижата на добрия стопанин, предвид и на обществено им предназначение за преминаване на пешеходния поток през този участък на пътя, както и да възложат на съответните длъжностни лица, пряко отговорни за изправността на съоръженията да отстраняват незабавно констатирани проблеми ограничаващи, затрудняващи и застрашаващи движението на пешеходци през участъка, създаващи непосредствена опасност за здравето на хората.

Общината се явява собственик на общинските пътища, улиците, булевардите и други, като изрично в чл.11 ал.1 от Закона за общинската 4 собственост /ЗОС/ е предвидено, че имотите и вещите общинска собственост, в частност улиците и тротоарите следва да се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин, тоест отговорностите на общината по поддържането в изправност както на уличното платно, така и на прилежащия тротоар и бордюрите към него по начин, че да не се допускат каквито и да било инциденти, включително и да не представляват пряка или косвена причина за настъпването им, е ясно изразена и вменена на общината. Несъмнено допуснатите неотстранени и необезопасени със съответната сигнализация и обозначеност неизправности и дупки на тротоарната и улична площи представляват факти и обстоятелства, които са довели до настъпилото увреждане на здравето на ищеца.

Касателно настоящия случай собственикът на тротоара и пътя не е положил дължимата се грижа, присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова поведението на ответната община осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие или бездействие, вреда /имуществена и неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното, вследствие на което ищецът е стъпил накриво, поради неравност – дупка на пътя от разрушен асфалт, в резултат на което получил гореописаното травматично увреждане.