Решение № 1052 от 06.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Сливен, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230102478 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че между ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и С. Х. Г. е била сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите, за лек автомобил „Мерцедес С220“ с рег.№ СН 3396 ВВ, валидна за периода 11.06.2021г.- 10.06.2022г. Също, че на 19.07.2021г. настъпило, по вина на този мъж като водач на същото моторно-превозно средство/МПС/ пътно-транспортно произшествие /ПТП/, когато около 17ч. в гр.Сливен, по бул.“Братя Миладинови“, той навлязъл от лява към дясна летна и блъснал движещия се направо лек автомобил от същата марка, но друг модел- GLK. В резултат били повредени детайли на последния- предна броня облицовка, преден ляв калник, задна лява врата, предна лява врата, а ремонта им възлязъл на 816.28лв., а сумата дружеството заплатило на собственика на този автомобил. Дружеството счита, че по този начин, с това плащане, се е суброгирало в правата му срещу причинителя на щетата, поради сключената от ЗАД Булстрад… с виновния водач застраховка, както и защото той управлявал по време на инцидента автомобила след употреба на алкохол, за което дори му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Поради това пък ЗАД Булстрад… претендира Г. да бъде осъден да му заплати цитираната по-горе сума, заедно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото, а и сторените по последното разноски.

Ответникът своевременно представи писмен отговор, в който оспори иска. Признава фактите на настъпването на ПТП-то, отговорността си за него, вредите по другия автомобил и тяхната стойност, наличието на застраховка „ГО“ за автомобила, управляван от него в ищцовото дружество и изплащането от последното на застрахователно обезщетение на 1 собственика на другия, увреден, автомобил. Въпреки това счита, че не дължи, а становището си обосновава с твърдението, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била под допустимата по закон /0.5 промила/, констатирана с кръвна проба.

В проведените съдебни заседания позициите на страните останаха непроменениподдържат се претенцията и възражението против нея, както и обстоятелствата, на които са основани.

След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Огромната част от ангажираните от ищеца доказателства- редица документи, съда няма да обсъжда поотделно и нарочно, тъй като те са представени за доказване на обстоятелства, които не са спорни по делото. Както вече се спомена, Г. признава фактите на настъпването на ПТП-то, отговорността си за него, вредите по другия автомобил и тяхната стойност, наличието на застраховка „ГО“ за автомобила, управляван от него в ищцовото дружество и изплащането от последното на застрахователно обезщетение на другия участник в процесното ПТП.

В деня на ПТП-то на Г. е съставен АУАН № 464906. От него се установява, че непосредствено след инцидента мъжа е бил изпробван с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ, като уреда е отчел 0.56 промила алкохол. Актът е съставен за две допуснати от Г. нарушения, едно от които- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. След това е издадена, от ОД на МВР Сливен, заповед № 21-0804-000394/ 19.07.2021г., с която са му наложени административни мерки за това, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане с съседната пътна лента, не е пропуснал превозно средство, което се движи по нея, в резултат на което настъпва ПТП, както и защото е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5промила до 0.8 промила. Временно са му отнети свидетелството за управление на автомобил и контролен талон.

На 21.07.21г. обаче е издадено наказателно постановление - № 21-0804-002075/ 23.07.2021г. на ОД на МВР Сливен, с което на Г. е наложена глоба в размер на 200лв., но само за първото от тези нарушения. Видно от мотивировъчната част на постановлението, производството е прекратено в частта по т.5 ал.3, т.1, защото с кръвна проба е установено наличие на алкохол в кръвта му 0.4 на хиляда.

Касателно спорния по делото факт са ангажирани и нарочни писмени доказателства.

Видно от едно от приложенията на писмения отговор, в издадения на 19.07.2021г. талон за изследване № 0055884, ГаГ. е записал, че не приема показанията на техническото средство.

2

Видно от друго от тези доказателства е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, такава е взета на Г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“Сливен на 19.07.2021г. в 17.04ч. резултата от предварителната проба за алкохол е бил 0.56 на хиляда.

От Протокол № 76/ 21.07.2021г. се установява, че същия ден тази проба е била изпратена в НТЛ при ОД на МВР-Сливен, където на 21.07. е изследвана и там, като е доказано наличие в кръвта на етилов алкохол с концентрация 0.40 промила.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени е осъдителен, оценяем иск, за парично вземане, а то представлява стойността на обезщетение, което застрахователно дружество е заплатило на собственик на МПС за възстановяване на нанесени на последното повреди, настъпили в резултат на произшествие, виновно причинено от ответника по делото. Той е имал сключена и действаща към момента на ПТП-то задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, а с плащането на обезщетението застрахователя се е суброгирал в правата, които има срещу него другия участник в инцидента. Искът е с пр.осн.чл.500 ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Той е допустим, но по същество неоснователен. Така е, защото това встъпване, на което се позовава ищеца-застраховател срещу ответника-виновен за настъпило ПТП, е възможно само в няколко хипотези, сред която и онази, от която ищеца счита, че се ползва. Съгласно последната цитирана норма, застрахователя има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, когато този виновен водач е управлявал МПС-то под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма.

Тя пък, съгласно чл.171 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е 0.5 промила на хиляда. В случая, видно от ангажирано от ответника писмено доказателствено средство, тя е била 0.4 промила, установена с кръвна проба. Кръвната проба в крайна сметка е критерия/способа, по който се отчита точната концентрация, като тя задължително се извършва в случаите, когато управлявалия МПС-то водач не приема показанията на техническото средство- така чл.174 ал.4 от ЗдвП и чл.3а т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. на министрите на здравеопазването, вътрешните работи и правосъдието.

Впрочем, индиция в подкрепа на тезата на Г. е факта, че в съставен след ПТП-то АУН, в него са вписани две допуснати от мъжа нарушения, в т.ч. управление на автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда. С издаденото след това наказателно постановление административно-наказващия орган му е наложил наказание /„глоба“/ само за другото, докато за наличието на алкохол в кръвта му производството е било прекратено.

3

При това положение не бе необходимо и тъкмо поради това съда не го стори, да обсъжда по същество ангажираните от ищеца доказателства-документи, за вида и стойността на нанесените на другия автомобил щети.

В резултат на изложените аргументи съда намира, че в случая не е налице визираната в закона предпоставка за ангажиране на гражданската отговорност на ответника и иска ще бъде отхвърлен.

Този изход на делото предопределя разрешаването на въпроса за разноските- ищеца няма на право на такива, по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, докато ответника има право на разноски в пълен размер- ал.3 на чл.78. Те са формирани от заплатеното от него, на адвокат, възнаграждение, което е петстотин лева, видно от ДПЗС-л.№ 46 от делото.

При горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: 000694286 и съдебен адресат адв.Мл.Д. от СлАК иск с пр.осн.чл.500 ал.1, т.1 от КЗ да бъде осъден С. Х. Г. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Ел.П. от СлАК да му заплати сумата 816.28лв., ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: 000694286 да заплати на С. Х. Г. с ЕГН: ********** на осн.чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 500лв.

/петстотин лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: 000694286 да бъде осъден С. Х. Г. с ЕГН: ********** да му заплати разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4