Решение № 245 от 11.08.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. ХАСКОВО, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500401 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 97/07.02.2025 г. по гр. дело № 779 по описа на съда за 2023 г., Районен съд – Хасково е допуснал да се извърши съдебна делба между М. М. Ю., С. Ж. Я., Р.

И. С., Е. Р. С. и И. Р. С. по отношение на следния техен съсобствен недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.*** с площ от 822 кв.м., находящ се в гр. ***, при квоти“: 3/9 ид.ч. за М. М. Ю., 3/9 ид.ч. за С. Ж. Я., 1/9 ид.ч. за Р. И.

С., 1/9 ид.ч. за Е. Р. С. и 1/9 за И. Р. С..

С решението съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между С. Ж. Я., Р. И.

С., Е. Р. С., И. Р. С., Б. К. Б. и А. К. Х. от гр. *** на следните техни съсобствени недвижими имоти: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв.м., с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“ и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м., представляваща „друг вид сграда за обитаване“, построени в ПИ *** по КККР на гр. ***, при квоти: 6/18 ид.ч. за С. Ж.

Я., 2/18 ид.ч. за Р. И. С., 2/18 ид.ч. за Е. Р. С., 2/18 ид.ч. за И. Р. С., 3/18 ид.ч. за Б. К. Б. и 3/18 ид.ч. А. К. Х..

Недоволен от решението е останал въззивникът Б. К. Б., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквА.я за неправилност и 1 незаконосъобразност. Счита решението за невалидно, недопустимо, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че при разглеждане на делото, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е осигурил равнопоставеност на стрА.те по делото. Счита, че делото е било спряно на осн. чл.229 от ГПК за повече от една година, за което ответникът М. М. М. Ю. не е бил уведомен.

Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е немотивирано, като не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства.

Съдът не обсъдил правното значение относно предявения иск за делба на решение № 536/02.08.2019 г. по гр.дело № 964 по описа за 2018 г. влязло в сила на 22.09.2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Р. С. иск с правно основА.е чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на завещателно разпореждане от Ж.А. Б. в саморъчно завещА.е от 16.05.1997 г. поради неспазване на изискването на чл.25, ал.1 от ЗН. Счита,че след като спрямо единия съделител И. Р. С. има влязъл в сила съдебен акт касаещ предмета на иска по настоящото дело и предвид разпоредбата на чл.297,ал.1 ГПК е недопустимо допускането и до участие в производството по делбата и постановяване на съдебен акт при наличие на посоченото решение.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съдХасково и вместо него да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск за делба като недопустим неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С. Ж. Я., чрез пълномощника им адв.В., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Считат, че въззивникът няма правен интерес да се позовава на нередовно призоваване на друга страна, след като самият той е участвал в първоинстанционното производство и е имал възможност да вземе участие в същото. В тази връзка молят да се приеме, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение относно прилагането на чл.41, ал.2 ГПК по отношение на М. Ю. в с.з. на 12.01.2025г. От значение било и обстоятелството, че с допуснатата съдебна делба с обжалваното решение са охранени интересите на М. Ю., като съсобственик на ПИ, тъй като участва в делбата на ПИ *** по КККР на гр.***, като съсобственик на ПИ *** с квота 3/9 ид.части.

Намират за неоснователно и оплакването, че неправилно съдът не се е съобразил с решението, с което е бил отхвърлен иска с правно основА.е чл.26, ал.1 ЗЗД предявен от И. Р. С. против Б. К. Б., за прогласяване нищожността на завещА.е на Ж.А. Б. от 16.05.1997г., като не е изложил мотиви относно значението му по отношение на делбеното производство. Делбеното производство е било спряно на основА.е чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.дело № 1810/2021 г. по което с влязло в сила решение № 304/23.05.2022 г. по гр.дело №1810/2021 г. на РС- Хасково съдът е обявил за нищожно саморъчното завещА.е от 16.05.1997 г. на Ж. Б. в полза за Б. К. Б., което съдебно решение обвързва всички негови наследници и има значение за всички трети лица, като обосновава и наследствения характер на делбените имоти.

2

Претендират въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд Хасково като валидно, допустимо и правилно.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на стрА.те и след като прецени събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е огрА.чен от посочените в жалбата оплаквА.я за неправилно формирА.те от съда изводи.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Р. С., Р. И. С. и И. Р. С. срещу М.

М. Ю., С. Ж. Я., Б. К. Б. и А. К. Х. с иск с правно основА.е чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/ - за делба на недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.*** с площ от 822 кв.м., находящ се в гр.***, ведно с построените в него СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв.м., с предназначение „жилищна сграда - еднофамилна" и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м., представляваща „друг вид сграда за обитаване". Ищците твърдят, че Ж.А. Б., починал на 19.05.1997г., наследодател на Н.Ж. С., починала на 13.04.1999г., която от своя страна притежавал нотариален акт за собственост по давностно владение № ***г., в който имотът бил описан като незастроен имот с площ от 900 кв.м., с пл. № *** в кв.*** по плана на гр.***, утвърден със Заповед № РД-14-02-535/1985г., целият с площ от 2530 кв.м. Видно от Удостоверение № ТС-88/28.03.2014г. на Община ***, имотът,., представлявал част от ПИ с пл. № *** по плана на гр.*** от 1985г., който имот включвал ПИ с идентификатори ***, ***, 77 195.738.52, ***,

771995.738.378 и *** по действащата КК на гр.***. По силата на приращението Ж. А. Б. приетежавал и правото на собственост върху построените в имота две сгради, за които не били съхранени строителни книжа. За така описА.я по-горе имот с площ от 820 кв.м. /без построените сгради М.С.М. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност № ***г. и на 07.06.2012г. М.С.М. и съпругата му Н.Р.М. дарили имота на ответника М. М.

Ю. с нот.акт № ***.

Твърди се в исковата молба от страна на ищците, че М.С.М., съпругата му Н.Р.М. и надареният от тях ответник М. М. Ю. са владели както дворното място, така и сградите, тъй като до смъртта си през 2021г. в имота живял К.Ж. Б. един от наследниците на Ж.А. Б., който бил негов син. След като ищците узнали за посочените по-горе нотариални актове, заедно със С. Ж. Я. завели иск срещу М. М. Ю. установителен иск за собственост, с правно основА.е чл.124 ГПК. Образувано било гр.д.№ 913/2014г. по описа на РС-Хасково,по което с решение № 24/11.01.2016г., влязло в сила на 27.01.2016г. съдът признал за установено по 3 отношение на М. М. Ю., че ищците Е. Р. С., Р. И. С. и И. Р. С. и С. Ж. Я. са собственици на общо 2/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, с площ от 822 кв.м., след което ищците отразили признатото им право на собственост в регистъра на недвижимите имоти, както и го декларирали в данъчна служба при Община- ***.

Независимо от горното ответникът Б. К. Б. през 2017г. представил пред СГКК - *** собственоръчно писмено завещА.е на Ж.А.Б. от 16.05.1997г., според което в негова полза били завещА. притежавА.те от Ж.А. Б. недвижими имоти. ЗавещА.ето било обявено с Протокол от 07.04.2017г. на нотариус Христина Колева и съответно вписано в СВп- ***.

Макар всички ищци, както и ответникът М. М. Ю. и С. Ж.Я. да оспорили заявлението на Б.

Б. за вписването му като собственик, СГКК-*** Б. К. Б. бил вписан като собственик на посоченото основА.е /завещА.е/. Ищцата Е. Р. С. предявила иск срещу Б. К. Б. с правно основА.е чл.42, б."б", предл.2 вр. с чл.25, ал.1 от Закона за наследството и било образувано гр.д. № 1810/2021г. по описа на РС-Хасково за обявяване нищожността на завещателно разпореждане в саморъчно завещА.е от 16.05.1997г. от Ж. А. Б..

Ищците твърдят, че всички стрА. в процеса са съсобственици на подробно описА.те в исковата молба недвижими имоти, като молят за решение, с което да се допусне делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, с площ от 822 кв.м., с административен адрес - гр.***, при квоти: 3/9 ид.ч. за М. М. Ю.; 3/9 ид.ч. за С. Ж. Я.; по 1/9 ид.ч. за всеки един от съделителите Р. И. С., Е. Р. С. и И. Р. С. и делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв.м., представляваща „жилищна сграда - еднофамилна" и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 21 кв.м., представляваща „друг вид сграда за обитаване", построени в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.***, при квоти:

6/18 ид.ч.за С. Ж. Я.; по 2/18 ид.ч. за всеки един от съделителите Р. И. С., Е. Р. С. и И. Р. С.; по 3/18 ид.ч. за всеки един от съделителите Б. К. Б. и А. К. Х..

В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. К. Б., чрез процесуалния си представител е оспорил предявения иск за делба като недопустим. При условията на евентуалност заявява, че искът е неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК ответниците А. К. Х. и М. М. Ю. не са депозирали отговор на исковата молба. Ответнтиците не са се явили в първоинстанционното производство и не са били представлявА. по делото от свой процесуален представител.

Ответницата С. Ж. Я., чрез процесуалния си представител, изразява становище за допустимост и основателност на иска, като моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на описА.те в исковата молба недвижими имоти при посочените в исковата молба квоти.

При постановяване на решението предмет на въззивна проверка първоинстанциония съд е събрал относими и допустими доказателства след съвкупната преценка на които е постановил обжалваното решение. Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основА.е чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния съд.

Неоснователно според настоящия състав на въззивния съд е релевираното от жалбоподателя оплакване във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с призоваването на една от стрА.те по делото М. М. Ю.. По делото е установено, че съделителят Ю. е бил редовно призован по делото на вписА.я в НБД „Население“ адрес в гр.*** след извършена от съда служебна справка. След като веднъж по делото му е било връчено съобщение негово е задължението при промяна на адреса да уведоми съда за новия си адрес / чл.41, ал.1, изр. първо ГПК/ и при неизпълнение всички съобщения изпратени до страната се прилагат по делото като редовно връчени. С оглед 4 изложеното първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК по отношение на съделителя Ю., поради което и оплакването на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда при призоваването му е неоснователно. В тази връзка въззивният съд намира за основателен и довода посочен в отговора на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемите, че Б. К. Б. няма правен интерес да се позовава на нарушени права на друга страна в процеса. Съгласно чл.41, ал.1 ГПК задължението е на страната да посочи адрес, на който да й бъдат връчвА. съобщенията, призовките и книжата, в случай, че трайно отсъства от страната. Съделителят Ю. не само, че не е изпълнил задължението си да посочи новия си адрес по делото, но не е заявил нов адрес и пред съответния административен орган. Видно от извършената от въззивния съд служебна справка в НБД „Население“ постоянният и настоящ адрес на М.