Решение № 653 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330118945 по описа за 2024 година

Предявен е иск на ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК: 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1, с прано основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1055,99 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увреденото МПС с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор №*** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** когато в района на ул. *** в гр. П. до № **,, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** до окончателното й изплащане, както и сумата от 77,89 лв.обезщетение за забава за периода от *** до *** Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът Община Пловдив, ЕИК 000471504, представлявана от ***, чрез юрк.

Й., в писмен отговор възразява за отхвърляне на предявения иск като недоказан.

Възразява за съпричиняване.

Съдът, като съобразни наведените от страните оспорвания и възражения, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен в цялост, по следните съображения:

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение 1 застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност носи на възложителят на работата, както и действителният размер на вредата.

Ответникът по регресния иск не е обвързан от размера на платеното от застрахователно обезщетение, тъй като застрахователя се суброгира до размера на иска на увредения спрямо възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

В случая по делото не спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е платил застрахователно обезщетение за вреди от дупка на пътното трасе, в размер на исковата претенция. Инцидентът е осъществен на общински път, който следва да бъде поддържан от община Пловдив, чрез съответните технически лица, натоварени с тази дейност. Последното обосновава отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД, в качеството на юридическо лице, възложител на работа по поддръжка на общинската пътна мрежа. Следва да се отбележи, че юридическите лица могат да отговарят за вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД, в който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.

Според приетата авто-техническа експертиза най-вероятен за настъпване на процесното ПТП е описаният от ищцовата страна механизим. Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение, което е базирано на доказателствата по делото, както и не представения снимков материал. Оспорването на ответника, че не е установен механизма на ПТП се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, и най-вече приетата експертиза, са еднопосочни. Не се доказва съпричиняване от водача, който се движел с позволена скорост. Описания в протокола за ПТП механизъм се подкрепя от изводите на приетата по делото експертиза.

Установява се, че пазарната стойност на уредените елементи е по-висока от исковата претенция. При това положение предявеният иск следва да се уважи в цялост, като се присъди и законна лихва считано от забавата.

Ответникът следва да бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 223, 62 евро, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Правото на разноски е имуществено 2 право на страната, постигнала благоприятен изход на спора в рамките на съответната инстанция, като на присъждане подлежат действително направените и доказани разноски, според разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Съдът определя размерът на юрк. възнаграждение в размер на 60 евро, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Сумите по предявените искове и разноските следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана *** да заплати на ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК: 121265113 сумата от 539, 92 евро /1055,99 лв./, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на исковата молба *** до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено от ищецазастраховател застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, по застрахователен договор № ***, сключен с И. Л. Д., за настъпило на *** пътно-транспортно произшествие/ПТП.

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 сумата от 39, 82 евро /77, 89 лв./, представляваща лихва за забава, дължима за периода *** – *** ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК 000471504, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК: 121265113 сумата от 223,62 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3