Решение № 537 от 10.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВ. Солакова

Членове:

Димо К.

Ангелина Богданова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. П. Й., подадена чрез адв. С. И. от ВТАК против Решение № 562/24.04.2023 г. по гр. дело № 1331/2022 по описа на РС – В., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС за сумата в размер на 6 978,25 лв., представляваща неразрешени платежни операции, извършени с нейната дебитна карта на 06.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.01.2022 г. – деня на настъпване на забавата съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, до окончателното й заплащане.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Според въззивника ответната страна не е успяла да докаже автентичността на извършените от ищцата платежни операции, като акцентира върху тяхното незабавно оспорване, от което се предполагала нейната добросъвестност, тъй като е изпълнила задължението си по чл. 75, ал. 2 от ЗПУПС. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил заключението на вещото лице относно изводът, че профилът на ищцата е бил достъпван неколкократно от устройства, идентифицирани с различни IP адреса, три от които били в чужбина. Излага се още че този достъп е осъществен чрез измамливи действия на трети лица.

1

Във въззивната жалба се прави оплакване и относно извода, до когото е стигнал районния съд, квалифицирайки действията на жалбоподателката като груба небрежност. В тази насока са изложени аргументи, че след като неразрешените транзакции са извършени в резултат на престъпление, то тогава липсвала груба небрежност. Жалбоподателят навежда доводи, че тъй като ответникът е търговец е следвало да прояви грижа по-голяма от тази на добрия стопанин, като осигури максимална защита на предлаганите услуги.

Предвид тези съображения, въззивникът моли оспореното решение на РС – В. Т. да бъде отменено изцяло и да се постанови друго решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените съдебни разноски.

Въззиваемият „Ю. Б.“ АД чрез пълномощника си – юр. Н. К. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки доводи, според които оспореното решение е допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че е налице проявена от страна на ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Сочи, че въпреки извършените от трето лице шест платежни операции от сметката на В. Й., то поведението й относно съхранението на ПСС на платежния инструмент, както и неправилното използване е допринесло и улеснило извършването на злонамерените действия, с което навежда довод, че банката като ответник по делото е освободена от отговорност. Излага твърдения, че ответникът е спазил необходимите изисквания за задълбочено установяване идентичността на платеца и неговата автентичност, както и че операциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Акцентира още че ищцата е направила съдебно признание, а именно че е получила „фишинг имейл“, на когото е отговорила, предоставяйки личните си данни и ПСС на ползвания платежен инструмент, които са били получени от трето лице. Оспорва възражението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Искането на въззиваемия е за потвърждаване на обжалваното решение на ВТРС с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В. окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на насрещната страна по нея, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на В. П. Й. от гр. В. Т., с която против „Ю. Б.“ АД – гр. С. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за заплащане на сумата от 6978,25 лв., представляваща стойността на шест неразрешени платежни операции, извършени с нейната дебитна карта.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че на 06.01.2022 г. опитвайки се да влезе в акаунта си, получила SMS, че същият се използва от друг потребител, поради което незабавно отишла в клон на банката и съобщила за проблема, където й казали, че са направени няколко транзакции 2 от дебитната й карта. Заявила, че оспорва транзакциите и попълнила нарочен формуляр, но на 10.01.2022 г. банката ги осчетоводила. С писмо от 09.02.2022 г. ищцата била уведомена от ответната страна, че й отказва възстановяване на сумите по оспорените плащания, което породило правния интерес от предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът оспорил исковете с основното възражение, че процесните платежни операции са извършени в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца за извършването им, като банката е регистрирала влизане в профила на ползвателя и е изпратила S M S на ищцата с два цифрово-буквени кода на посочения от нея телефонен номер и на електронния й адрес [email protected], като същите ги е въвела. По този начин новозаявеният тоукън е бил активиран от ищеца чрез въвеждане на двата кода. При тези осъществени от ищцата стъпки твърдението на банката е, че процесните операции представляват разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗПУПС.

Второто възражение на ответника е, че ищцата не е положила дължимата грижа за запазване на предоставените й персонализирани средства за сигурност за установяване на автентичността при нареждания за извършване на платежни операции и е налице основанието по чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУСП за изключване на отговорността на банката за покриване на загубите на ищцата, произтичащи от платежните операции.

Фактическата обстановка не е спорна между страните, същата е установена по делото, правилно е разкрита от първата инстанция и е непроменена пред настоящата инстанция:

Между страните не се спори и от представените по делото и приети писмени доказателства наличието на облигационна връзка по силата на сключените Договор от 09.11.2021 г. за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство“ за сметка с IBAN BG04 BPBI 79311028842402, както и Договор от 09.11.2021 г. за разплащателна сметка на физически лица за сметка с IBAN BG04 BPBI 79311028842401, Договор от 16.11.2021 г. за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ и Общите условия към тях.

В Общите условия, които ищцата е приела към сключения Договор от 09.11.2021 г. за издаване и обслужване на дебитна карта, е установено задължението на държателя на картата да я използва лично, със забрана да я преотстъпва на трети лица (чл. VIII, т. 2 от ОУ); установено е и задължение на държателя на картата да пази в тайна ПИН-кода на картата. При извършване на плащания с картата в интернет, на държателя е указано, че към картата има генериран уникален допълнителен код – CVV/CVC, който трябва да се съобщи, както и номера на картата и срока на нейната валидност, а за извършване на електронни дистанционни платежни операции в интернет е необходимо картодържателят да активира мобилно приложение m-Token Postbank, като активационните кодове за приложението се получават по два независими канала - чрез SMS или чрез и-мейл на регистрираните в банката 3 телефонен номер и електронен адрес на държателя.

От сключения между страните договор за предоставяне и ползване на услугата "интернет банкиране" е установено, че пред банката ищцата е посочила свой мобилен телефон, който ще се ползва при услугата "интернет банкиране", а за e-mail - адресът [email protected]. В приетите от В. Й. Общи условия за електронно банково обслужване, е дадена дефиниция на определението "софтуерен токън" (m-Token Postbank), което е приложение за мобилни устройства (смартфони) и служещо за удостоверяване идентичността на оправомощения държател и за потвърждаване на съгласието му за изпълнение на дистанционни платежни и неплатежни операции, като достъпът до приложението се осигурява с ПИН, като софтуерният тоукън не може да бъде инсталиран на повече от едно устройство едновременно, а активирането на ново устройство деактивира автоматично тоукънът на текущото устройство. В чл. V, т. 15-19 от ОУ е регламентирано, че приложението m-Token Postbank е персонализирано средство за сигурност по отношение на услугата и оправомощения държател е длъжен да предприеме всички разумни мерки за неговото запазване и предотвратяване на неразрешен достъп; че при отключването на приложението с ПИН-код държателят има всички задължения за опазването му в тайна по отношение на кода за достъп и е длъжен да го пази в тайна, да не го съобщава на никого, да не го записва в устройството или на друг носител и да вземе всички мерки за опазване на ПИН-кода, като допускането на узнаването на ПИН-кода от други лица е груба небрежност. С активиране на приложението държателят избира същото за средство за идентификация пред банката и за потвърждаване на съгласието за изпълнение на електронни дистанционни платежни и неплатежни операции.

От разпита на вещото лице се установява, че на електронната поща ищцата е получила електронно съобщение, което за нея привидно изхождало от банката ответник и предоставила данните на платежния си инструмент и данните си за вход в интернет банкирането си.

Установено е, че с шест транзакции на 06.01.2022 г. от дебитната карта на ищцата са били извършени покупки на виртуален ПОС терминал в чужбина в общ размер на 6943,53 лв., както и че плащането на шестте бордера по транзакциите е извършено от ответната банка на 10.01.2022 г.

Не е спорно, че ищцата е уведомила за шестте транзакции служители на банката - ответник в нейн клон в гр. В. Т. на 06.01.2022 г., като ги е оспорила на същата дата с попълване и подаване на нарочен писмен формуляр и е заявила възстановяване на сумите по тях.

С писмо от 09.02.2022 г., изпратено до ищцата, банката е уведомила, че отказва да възстанови по сметката й сумите по оспорените от нея шест транзакции, тъй като те са извършени с въвеждане на пълния набор от персонализирани защитни характеристики на дебитната карта – номер, валидност и CVC код и за транзакциите е била изискана допълнителна верификация на софтуерния тоукън, активиран на 06.01.2022 г., с изпратени два независими уникални кода – с SMS на телефонния номер и чрез e-mail на 4 адреса [email protected], като със завършването на описаните стъпки потребителят е потвърдил платежните операции.

Със заключението на вещото лице инж. В. В., извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, също е установено, че ищцата В.

Й. е клиент на ответната банка с открита банкова сметка към нея, с възможност за извършване на онлайн/електронни плащания. За процесните шест транзакции вещото лице е установило, че са извършени с банковата карта на ищцата в периода от време 09:10 ч. – 10:40 ч. на 06.01.2022 г. покупки на обща стойност 6978,25 лв., като профилът й в услугата „интернет банкиране“ е достъпван неколкократно от устройства, идентифицирани с четири различни I P адреса. Вещото лице е изяснило и описало системите за сигурност на операциите, въведени от банката при използване на платежни операции: система за електронно банкиране "е-Роstbank", безплатно мобилно приложение "m-Token Postbank" и известяване чрез email, sms, вайбър и push Notification и еднократна парола. Вещото лице е изяснило, че се изисква парола за всяка транзакция с карта в интернет при търговци, че динамичната парола е еднократна и валидна за конкретната транзакция и се получава чрез sms-съобщение на регистрирания в банката телефонен номер на картодържателя, или се генерира чрез използването на софтуерен тоукън.