Определение № 3587 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3587

Окръжен съд – Варна

02.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502914 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 17652/28.02.2020 г., депозирана от Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, против Решение № 465/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19269/2018г. по описа на РС Варна, ГО, 24 съдебен състав , с което е отхвърлен предявеният от него срещу С. А. М. с ЕГН **********, гр. Варна, ул. ”Никола Козлев” № 26, ет. 2, ап. 4, иск за установяване в отношенията между страните, че Борис Маринов е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение с площ от 3,36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор № ***, ***, под обекта: няма и над обекта: ***, на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № 85, том VII, дело № 2602/1984г. и за предаване на владението, на основание чл. 108 ЗС. Отхвърлен е и предявения от ищеца в условията на евентуалност иск с правно основание давностно владение, осъществено от деня на раждането на ищеца - 20.10.1983г. до 2014г. и за предаване на владението, на осн. чл. 108 ЗС.

Жалбоподателят намира постановеното решение за нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като моли за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.

Според Борис Маринов нищожността на съдения акт се основава на противоречие между мотиви и диспозитив. Недопустимостта се изразява в липсата на посочени три имена на съдията, постановил акта, както и поради съдът се е произнесъл по непредявен иск на ответника по реда на чл. 135 от ЗЗД. Въззивникът сочи, че голословно и неправилно съдът е приел, че развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот връща имота в патримониума на прехвърлителя, като твърди, че развалянето само дава права на развалящия договора, но тези права следва да се реализират чрез искове. Твърди, че 1 собствеността му по отношение на процесния имот е доказана с нотариален акт за дарение.

Намира за неправилно решението на РС Варна и относно предявения от него иск в условията за евентуалност, че е придобил имота по давност. Твърди, че от свидетелските показания ясно се е установило, че имотът е негов, като без значение за това обстоятелство е колко време е пребивавал в апартамента, а е важно намерение, с което е пребивавал там.

Намира за неясни изводите на съда относно СМР в имота, извършени от ответника. Твърди, че той е бил недобросъвестен и не е следвало да предприема никакви ремонтни дейности, тъй като още през 2013г. е бил уведомен за претенциите на ищеца към имота. Предвид това счита, че ответникът не може да черпи никакви права от тези се действия.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Сабахатин Махмуд, с който въззиваемият изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения, становища и изводи, като оспорва изцяло същата и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Сочи, че съдът последователно и аргументирано е проследил фактологията относно историята на процесния имот, като е извел правилни и логично непротиворечащи си правни изводи за неоснователност на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 108 от ЗС с претенция за право на собственост вследствие на давностно владение, намира, че съдът правилно е определил давностния срок за периода от 21.10.1997г. до 2014г., като от събраните по делото доказателства (писмени и гласни) не се е установило, че Борис Маринов е осъществил фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, явно и спокойно.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

Жалбоподателят е посочил, че към въззивната жалба прилага адресна карта. Същата не е приложена към жалбата, а в първоинстанционното производство е извършена и приложена (л.8) справка НБД Население, от която е виден постоянния му и настоящ адрес.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 17652/28.02.2020 г., депозирана от Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап.

12, против Решение № 465/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19269/2018г. по описа на РС Варна, ГО, 24 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2914/2020 г. на ВОС за 25.11.2020 г. от 10:30 ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3