Решение № 54 от 07.05.2019, Районен съд - Червен бряг

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Червен бряг, 07.05.2019г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти състав в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА при участието на секретаря Марияна Тодорова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №41 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН

Образувано е по материали , изпратени по компетентност от РС-Плевен с вх.№ 717/08.02.2019г. ведно с АНД № 130/2019г. по описа на РС-Плевен и жалба на Й.Н. й. с ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление №18-**********/02.11.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП / затова че на 27.10.2018г. в 20,50 часа в с.Г. ул.“Г.Д.“ като водач на лек автомобил ф.п.с рег.№ .. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, като на основание чл. 174, ал.3 пр.1 ЗДвП му била наложена Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Със същото наказателно постановление на й. за нарушение на чл.103 ЗДвП / затова че отказал да предаде документите си или осуетява извършването на проверката от органите на контрол/ на основание чл. 175, ал.1 т.3 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Твърди се в жалбата, че изложеното в наказателното постановление не кореспондира с обективната истина. Твърди се от жалбоподателя, че не е извършил посочените в НП-то административни нарушения. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично.Представлява се от пълномощник адв. Цв.А. ***. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

В хода на производството е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, Й.Н. й. страда от F20.0 параноидна шизофрения. И към времето на административното нарушение и понастоящем при освидетелствания заболяването се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително разстройство на съзнанието , както лицето не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Заболяването е и медицинска пречка за провеждане на административно наказателното производство.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като компетентно изготвено, съобразено с писмените доказателства по делото. Видно от заключението към датата на осъществяване на административното нарушени е и понастоящем жалбоподателя не е разбирал свойството и значението на деянието и не е могъл да ръководи постъпките си.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост-когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. При наличието на медицинския критерий следва да се разгледа и другият критерий - юридическият, който отразява степента, в която е засегнато съзнанието на едно лице, което е лишено от способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата отговорност за тези действия. Тук се различава интелектуален и волеви момент.

Интелектуалният е свързан със засягане на съзнанието относно разбирането на свойството и значението на постъпките, а волевият с възможността да ръководи постъпките, което означава, че съзнанието му е засегнато по такъв начин, че то не може да формира прегради, за да се противопостави на определено поведение. В настоящия случай, според приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза, жалбоподателят страда от заболяване, като към момента на извършване на деянието, лицето не е могъл да ръководи постъпките си. В този случай е нарушена способността му да разбира фактическата страна на това, което се върши, да предвижда последиците и да се съобразява с правилата, което е наложило и многократните полицейски проверки и краткотрайни арести.

С оглед на изложеното съдът прие, че към момента на деянието жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост поради заболяване, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН. Изследвайки субективната страна на извършеното, съдът предвид доказателствата по делото достигна до извод, че жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието, за което е санкциониран по административен ред. Това обстоятелство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 НК изключва отговорността на нарушителя, тъй като субект на административнонаказателна отговорност може да бъде само вменяемо лице. Следователно процесното деяние не се явява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е било извършено виновно от жалбоподателя.

С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено без да се излага фактология, без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства и без да се обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление №18-**********/02.11.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Й.Н. й. с ЕГН **********, адрес: *** за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП на основание чл. 174, ал.3 пр.1 ЗДвП му била наложена Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и за нарушение на чл.103 ЗДвП на основание чл. 175, ал.1 т.3 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му до страните пред Административен съд гр.Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: