Решение № 238 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пазарджик, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500278 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №90/29.02.2024г., постановено по гр.д.№1157/2023г. по описа на РС- Велинград са отхвърлени предявените от Ц. М. А., ЕГН ********** от с.Д., ул.„Е. в." №**, против „М. М. - И.“ ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.„Г. Д." №**, обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. чл.225, ал.2, във вр. ал.1 КТ, за признаване незаконно уволнението на Ц. М. А., извършено със Заповед №ЧР-02-179/25.09.2023г. на Изпълнителния директор на „М. М. - И.” ЕАД и неговата отмяна, възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „готвач” в почивна станция на „М. М. - И.” ЕАД в град Велинград и осъждане на ответника „М. М. - И.” ЕАД, да заплати на ищеца обезщетение за срок от 6 месеца в размер на 10054,80лв., считано от 25.09.2023г.

Осъден е на основание чл.78, ал.8 ГПК, Ц. М. А., ЕГН ********** от с.Д., ул.„Е. в." №**, да заплати на „М. М. - И.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.„Г. Д." №**, разноски за процесуално представителство по гр.д.№1157/2023г. на Районен съд1 Велинград в размер на 200лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ц. М. А., чрез пълномощника му адв.Н. Макаваеев.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В тази насока се визира, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е извършил особено тежки нарушения на трудовата дисциплина, които обосновават налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С оглед на това е преценил, че предявените искове са неоснователни.

Приема се, че изводите на съда са в пълно противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Първоинстанционният съд е тълкувал доста избирателно събраните по делото доказателства. Приложил е неправилно и превратно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Пренебрегнал е констатациите, изложени в приети като доказателства по делото официални документи. По тази причина се счита, че е стигнал до неправилен извод относно приложението на материалния закон, по- конкретно- за наличие на достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да обосновава налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.

Относно допуснатите съществени процесуални нарушения се твърди, че е направена невярна констатация, че А. е ползвал един ден платен отпуск на 19.09.2023г., поради което срокът за връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание бил удължен до 25.09.2023г.

Визира се, че в нарушение на чл.172 от ГПК и обратно на установената от ВКС практика по прилагането му, съдът е преценил тенденциозно кои свидетелски показания да кредитира и кои не, като не е взел предвид всички релевантни за тази преценка обстоятелства.

Твърди се, че съдът не се е съобразил с разпределената от него в доклада по делото доказателствена тежест, особено при изводите му относно наличието на нарушение при установените в автомобила на ищеца хигиенни продукти, както и на това чия собственост са били процесните хигиенни материали.

Сочи се, че съдът се е позовал на доказателства, които от една страна не са относими, а от друга, не са събрани по надлежен ред и са представени след изтичане на срока по чл.133 и по чл.144 от ГПК- искане за предоставяне на 2 хигиенни материали на работниците от хотелската част.

Приема се, че така допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон и до неправилна преценка за наличие на съставомерни нарушения на трудовата дисциплина по отношение на част от вменените на ищеца деяния, както и на това дали, ако е налице нарушение, то има достатъчна тежест, за да обоснове налагане на найтежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Твърди се, че е допуснато нарушение и при приложението на материалния закон.

В този аспект се визира, че неправилни са изводите на съда за това, че дисциплинарното наказание е било наложено в срок преди изтичане на императивно определения срок, съгласно чл.194, ал.1 от Кодекса на труда, не е въведено и с отговора на исковата молба от работодателя.

Относно вменените дисциплинарни нарушения по същество и по конкретно досежно вмененото нарушение за изнасяне на хигиенни материали се твърди, че както е посочено по- горе, първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, като е „обърнал” доказателствената тежест.

Визира се, че доколкото доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване е на работодателя, нито в дисциплинарното производство, нито в хода на съдебното дирене е събрано каквото и да е доказателство, че хигиенните материали са били собственост на работодателя.

Сочи се, че съдът се е позовал на доказателство, което не е представено в срок и не е събрано по реда на ГПК.

Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство.

Приема се, че са установени обстоятелства от които следва да се направи извод, че от намерените в автомобила на доверителя ми хигиенни материали не може да бъде извлечен какъвто и да е състав на дисциплинарно нарушение.

Относно на установените в автомобила на ищеца хранителни продукти се визира, че е погрешно са отхвърлени и не са кредитирани показанията на 3 свидетеля С. Я. и най- вече по отношение на това дали намерените в автомобила на доверителя ми плодове и зеленчуци са били годни за консумация или са представлявали негодни хранителни продукти, т.е. отпадък.

Приема се, че не е взето предвид, че от всички разпитани свидетели, единствено свидетелят Я. има необходимата квалификация и професионален опит да прецени дали едни зеленчуци са годни за употреба или не.

Твърди се, че напълно невярна е констатацията на съда, че показанията на свидетеля Я. не кореспондират с тези на останалите свидетели. 2.2.

Визира се, че от по- съществено значение е това, че показанията на свидетеля Я. кореспондират е единствения официален документ, в конто се съдържат констатации по отношение на съС.ието на продуктите - стр.2, ред 6-ти отдолу нагоре от Постановление за прекратяване на досъдебно производство. От това доказателство се установява, че то изхожда от независимо лице. орган на държавна власт, равноотдалечено от страните, и следва да се кредитира.

Съдът обаче го е пренебрегнал.

Изразяват се мотиви относно кредитирането на показанията на свидетеля Б. /разследващ полицай/, която заявява, че зеленчуците „не са били развалени".

Визира се, че показанията на свидетеля Я. не кореспондират с останалите свидетели, като вероятно се има предвид свидетелите Д. и К..

Съответно обаче не е преценил, че същите към момента са служители на ответното дружество и също попадат в категорията на заинтересованите свидетели. По отношение на тези свидетели се твърди, че съдът е пропуснал да направи преценка по реда на чл.172 от ГПК. а ги е кредитирал безрезервно което се приема, че е съществено процесуално нарушение.

Твърди се, че неправилни и в противоречие с принципите на трудовото право са изводите на съда. че дори и продуктите да били некачествени и негодни за консумация, те не трябвало да бъдат изнасяни извън територията на предприятието дори за да бъдат изхвърлени.

Визира се, че първоинстанционният съд не се е съобразил дори с приетия от него доклад по делото- в ОСЗ на 11.01.2024г.- стр.4 от протокола.

Приема се, на база изведените обстоятелства, че следва да се формира извод, че опитът за изнасяне на негодни или пред разваляне хранителни 4 продукти в намерените количества, на стойност в годно съС.ие 8 пъти под М.малната работна заплата, а на практика- в съС.ие пред разваляне- без реална стойност, не може да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, още по- малко с такава тежест, че да обоснове директно налагане на най- тежкото дисциплинарно наказаниедисциплинарно уволнение.

Твърди се, че по отношение на третото вменено на ищецът нарушение касаещо изнасянето на зеленчукорезачката по молба на служителя К. не може да се оспори, че формално е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Счита се обаче, че с оглед събраните доказателства по делото, включително поведението на ищеца А., не може да бъде обосновано като достатъчно тежко, за да се наложи направо най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Визира се, че дори да се приеме, че се осъществява формален състав на нарушение, това не освобождава работодателя от задълженията да направи преценка на обстоятелствата по чл.189 от Кодекса на труда.

Твърди се, че в хода на делото пред първата инстанция, включително в писмената защита, са установени съществени релевантни обстоятелства, които изобщо не са обсъдени и взети предвид от съда.

Сочи се, че при всички случаи вредите от планирано нерегламентирано ползване няма как да бъдат определени като значителни.

Твърди се, че от всички изложени обстоятелства в жалбата може да се направи извод за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, конто водят до погрешно прилагане н на материалноправните норми на Кодекса на труда относно преценката за наличие на нарушения, които обосновават налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

Ето защо се счита, че са налице всички основания обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и да бъде постановено решение от въззивния съд, с което да бъдат уважени предявените искове.

Отделно от гореизложените нарушения, допуснати при постановяване на обжалваното решение се визират и наличие на съществени обстоятелства, относими към наличието на дисциплинарни нарушения и тяхната тежест, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. В този смисъл се коментират показанията на св.К. и съответно, че е напълно нелогично 5 служител с ранга на ръководител на отдел „Сигурност в промишлеността“ на предприятие от мащаба на М. М. - И., да отдели цял ден да пътува от Р. до Велинград, за да провери за извършени престъпления, включително системно изнасяне на материални ценности, но да не прегледа записите от камерите за някакъв период назад, тъй като е успял да установи изнасяне на хранителни продукти със спорно качество. Приема се, че това означава, че или проверката е извършена крайно немарливо и/или тенденциозно, с цел да се вменят дисциплинарни нарушения или престъпления на конкретни лица, или, ако е извършвана подробна проверка, тя не присъства в досието по дисциплинарното производство, тъй като резултатите от нея не обуславят налагането на дисциплинарно наказание.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание и на това, че нито към момента на откриване на нарушението, нито в периода до налагане на дисциплинарното наказание, не е правена инвентаризация и не е установено дали има липси от склада или от изписаните към работниците материали.

Искането е, на основание чл.256 от ГПК да се отмени обжалваното Решение №90 от 29.02.2024г. по гр. дело №1157/2023 г. на Районния съдВелинград, като неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и да постановите ново решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.2, във връзка с чл.330, ал.2, т.6 и чл.188, т.3 от Кодекса на труда се признае за незаконно и се отмени дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено на Ц. М. А., със Заповед №ЧР-02-179/25.09.2023г. на Изпълнителния директор на „М. М. - И.“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да се възстанови на предишната работа, която е изпълнявал преди уволнението, както и на основание чл.225, ал.2, във връзка с чл.344, ал.1, т.3 от КТ да се осъди ответника да заплати на ищеца А. обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, намалени с получаваното от доверителя ми трудово възнаграждение, считано от 25.09.2023г, , ведно с дължимата законна лихва от датата, на предявяване на иска.