Решение № 278 от 08.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204230 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. К. П. с ЕГН: **********, чрез адв.

Н. П. от АК-Сливен, против Наказателно постановление № 25-0804-005555/ 27.06.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция”- Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че липсвало виновно поведение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на НП същото е било връчено на 03.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 10.07.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.06.2025 г., около 14.35 часа, жалбоподателят С. П. управлявал л.а. „БМВ 530 Д” с рег. № * на път I-6 в посока гр. Сливен. По това време на същия път, на км. 389 в посока гр. Сливен, Ж. Ж. и Г. К.- и двамата служители на БГ ТОЛ, извършвали контрол съобразно правомощията си. Техният служебен автомобил бил паркиран на около 10 метра в страни от пътя, зад дърво. От системата им бил подаден сигнал, че автомобилът на жалбоподателя приближава, като имало регистрирано нарушение за минал период. Поради това, св. Ж. отишъл към пътя и подал сигнал за спиране със стоп палка. Жалбоподателят се движел 1 бързо и не възприел сигнала на Ж., подминал го, и продължил към гр. Сливен. След извършена справка по номера на автомобила била осъществена връзка с жалбоподателя, който впоследствие бил спрян за проверка от свидетеля С. Д.- служител на Сектор „Пътна полиция“- Сливен.

За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 4043057 за извършено нарушени по чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя.

Въз основа на АУАН на 27.06.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Депозираните показания на всички свидетели са еднопосочни и непротиворечиви.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП, съдът намира, че същото е останало недоказано. В случаи на ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп палка/ при изложено в жалбата изрично възражение, че сигналът не е бил достатъчно ясен са налице съмнения за правилното възприемане на сигнала от нарушителя, какъвто е настоящия случай, то в тежест на административно наказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства, или като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание.

В процесния случай нито в АУАН, нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства, а единствено е записано, че при подаден сигнал за спиране водачът не е спрял. При това положение съществени се явяват показанията на разпитаните в последно съдебно заседание свидетели Ж. и К.. И двамата посочват, че пътният участък е натоварен, а също така и че служебният им автомобил е паркиран на около десет метра встрани от пътя зад дърво с цел безопасност. Също така и двамата свидетели посочват, че автомобилът на жалбоподателя се е движил бързо. Накрая, актосъставителят Д. заяви в разпита си, че при извършването на последващата проверка жалбоподателят казал, че не е видял подадения сигнал. При тези факти, съставът намира, че не може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел подадения сигнал и умишлено не е изпълнил задължението си по чл. 103 ЗДвП.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо.

Съгласно препращащата норма на чл.

11

ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи 2 върху наказващия субект и забрана за осъждане, почиващо на предположения. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя, че не е възприел подадения сигнал и доколкото административнонаказващия орган, както се отбеляза, не е ангажирал доказателства, които несъмнено да установяват обстановката на извършване на нарушението, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП следва да бъде отменено. В този смисъл е и Решение № 206 от 16.02.2017 г. по н. д. № 63 / 2017 г. на Административен съд – Бургас

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 33), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (или 511,29 евро с оглед ЗПЕРБ) По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло, доколкото процесуалният представител е подал жалбата, като са били проведени три открити съдебни заседания, на които е присъствал. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Сливен да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.

Също така, на свидетеля С. Д. бяха изплатени от бюджета на съда пътни разходи в размер на 14,62 евро. Същите следва да бъдат заплатени от АНО в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас. Това е така, тъй като за конкретната хипотеза намира приложение чл. 78, ал. 6 от ГПК, която гласи, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В конкретния случай актосъставителят е призован за разпит служебно от съда, поради което и няма как да се указва предварително на страните да внесат разноски за разпита му, а същите се възлагат с крайния съдебен акт. Същевременно, делото е решено в полза на жалбоподателя, тъй като постановлението е отменено, поради което и разноските се дължат от насрещната страна- съответния административнонаказващ орган.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-005555/ 27.06.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция”- Сливен, с което на С. К. П. с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

3

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на С. К. П. с ЕГН: **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 (петстотин и единадесет евро и 29 цента) евро.

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас сумата от 14,62 (четиринадесет евро и 62 цента) евро, представляваща разноски в съдебното производство, както и сумата от 2,56 /две евро и 56 цента/ евро за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4