Решение № 19 от 27.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Д., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230200507 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. Д. ЕГН ********** от гр. Д., депозирана чрез процесуален представител, срещу

Наказателно постановление /НП/ № 25-0851-000665, издадено на 16.05.2025 г. от Началник Група в ОД на МВР гр. Д., Сектор „Пътна полиция” гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца.

С жалбата се иска процесното Наказателно постановление да бъде изменено, като бъде намалено наказанието в предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отново се иска от съда да измени Наказателното постановление и да намали наложените наказания на минимума.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което е изпратила преписката в Районен съд Д. моли жалбата да бъде оставена без последствия и ако бъде направено искане за адвокатско възнаграждение, същото да бъде в минимален размер.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, 1 становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна:

На 05.04.2025 г. около 08.25 ч. жалбоподателят пътувал по Главен път II-71 гр. Д. – к. к. „...“ и на около един км. преди с. Б. катастрофирал. На място пристигнал полицейски патрул в състав св. Д. Д. и В. Г. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д.. Служителите установили самоличността на водача и същият бил тестван за употреба на алкохол.

Пробата била над 1,2 на хиляда, а именно – 1,31 на хиляда.

Свидетелите издали Талон за медицинско изследване и отвели водача в ЦСМП, след което на същия бил съставен и АУАН.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер е било образувано и досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на Второ РУ на МВР – Д., преписка № 1467/2025 г. по описа на РП - Д. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

А образуваното с АУАН, съставен от св. Д. № 3577362 от 05.04.2025 г. административно-наказателно производство е било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 25-0851М000044/05.04.2025 г. (л. 13).

С Постановление от 07.05.2025 г. Районна прокуратура – Д. прекратила наказателното производство по ДП № 85/2025 г. по описа на Второ РУ на МВР – Д., водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като от Протокол за химическа експертиза № 328/08.04.2025 г. се установило, че в кръвта на водача Д. се доказва наличие на алкохол в размер на 0,58 на хиляда, а тази концентрация се явява под установеното в правната норма на чл. 343б, ал. 1 от НК.

Представителят на държавното обвинение постановил препис от постановлението, след влизането му в сила, ведно с досъдебното производство да се изпратят на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д. за реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

Въз основа на постановлението на РП – Д., съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на Д. е вменено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 36 месеца.

В хода на съдебното следствие в проведения разпит в качеството на свидетел на полицейският служител Д. потвърдил изложените обстоятелства в 2 съставения АУАН, като разказал как с колегата си Г. са установили водача и са предприели действия по извършване на проверка дали е употребил алкохол.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Д., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - Писмо с рег. № 10462/02.06.2025 г., ведно с Жалба от Н. Г. Д. с рег. № 851000-11769/23.05.2025 г.; Заверено копие на НП № 25-0851-000665/16.05.2005 г.; Заверено копие на Картон на НП № 250851-000665/16.05.2025 г.; Заверено копие на АУАН, Серия GA, Акт № 3577362/05.04.2025 г. – 2 л.; Постановление от 07.05.2025 г.; Заверено копие на Мотивирана резолюция № 25-0851-М000044/05.04.2025 г.; Заверено копие на Талон за изследване № 101942; Заверено копие на Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта № 328/08.04.2025 г.; Заверено копие на Заповед за прилагане на ПАМ № GRAM-1296123/05.04.2025 г.; Заверено копие на Писмо с рег. № 851р-2859/08.04.2025 г.; Справка картон на водача – 2 л.; Справка за съдимост с рег. № 250605005000250011/05.12.2025 г.; Заверено копие на НП № 22-0851-001891/09.01.2023 г., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

Съдът кредитира показанията на св. Д., не само защото същите са последователни и непротиворечиви сами по себе си, но и защото те кореспондират с останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства, вкл. така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е приложена по делото, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е 3 законосъобразно в процесуален аспект.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формално-правен аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания /чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/.

Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръв за изследване употребата на алкохол, следва да се приеме, че същият е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта – 0.58 на хиляда, установена чрез химическо изследване, а не с концентрация на алкохол от 1.31 на хиляда, установена посредством техническо средство.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за доказано.

Относно наложеното наказание:

Съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП в редакцията на нормата, действала към датата на вмененото нарушение: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.“

Ал. 2 на с. чл. гласи: „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно 4 средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.“

Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя по чл.

174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, доколкото видно от материалите по делото нарушението е било извършено повторно.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33 от ДР на Закона за движението по пътищата, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Видно от приложениото по делото НП № 22-0851-001891/09.01.2023 г., влязло в сила на 27.04.2023 г., на Н. Г. Д., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това обстоятелство изрично е посочено и в обжалваното НП № 25-0851000665/16.05.2025 г.

Нарушението, предмет на настоящото дело е извършено на 05.04.2025 г., т. е., в двугодишния срок от наказването на водача с НП № 22-08510001891/09.01.2023 г., влязло в сила на 27.04.2023 г. за същия вид нарушение, поради което е налице квалифициращият признак „повторност“.

Ето защо съдът приема, че законосъобразно на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Относно размерът на наложеното наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и наказанието „лишаване от права“ за срок от 36 месеца:

В случая следва да се приложи действащата към датата на нарушението разпоредба на чл. 174, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която се явява и по-благоприятната за нарушителя, тъй като в нея е предвиден диапазон от минимум и максимум и на двете наложени наказания. Приложимата в случая ал. 2 гласи: „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1 000 до 2 000 лв.“ Административно-наказващият орган е определил размера на наказанието глоба в максималния размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието.