Решение № 1697 от 05.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Велико Търново, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110101164 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Б. И.. Ищецът твърди, че от 14.08.2024г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „Арматурист”, с основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв. Навеждат се доводи, че на 30.01.2025г. правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ тъй като работодателят не е изпълнил задълженията си да плати на ищеца трудово възнаграждение за месец ноември 2024г. и за десет дни за месец декември 2024г. Изтъква се, че след едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца, незаконосъобразно е издадена заповед на управителя на търговското дружество, с която на Ц. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се, че работодателят не е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ като издадената заповед е немотивирана. Ищецът твърди, че в резултат от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение за него е възникнало право да претендира от ответника заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 933 лв. Поради изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна и да осъди ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковите претенции. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал посочената 1 длъжност. Заема становище, че правоотношението е прекратено със заповед от 24.01.2025г., че ищецът е извършил посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина свързани с неизпълнение на задълженията му за явяване на работа, както и че при изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил законовите изисквания.

Изтъква, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 221, ал. 1 от КТ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 14.08.2024г. между страните възникнало трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността „Арматурист”, с основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв., платими до 30-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо. По делото не се оспорва, че през месеците ноември и декември 2024г. работникът престирал труд, за което работодателят начислил трудови възнаграждения. По отношения на последните не са представени доказателства от ответника за плащането им по реда на чл. 270, ал. 3 от КТ. Поради неизпълнение на задължението на работодателя, ищецът преустановил да се явява на работа като на 07.01.2025г. подал молба до управителя на „***” EOOД за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а при липса на съгласие отправил предизвестие за прекратяване по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ. На 08.01.2025г. работодателят постановил отказ да прекрати правоотношението и след като констатирал, че работникът не се е явил на работа за периода от 23.12.2024г. до 07.01.2025г., изискал от него писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ. След получаване на искането ищецът не представил обяснения, а ответникът достигнал до извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал 1, т. 1 от КТ. Със заповед №87 от 24.01.2025г. и заповед №85 от 24.01.2025г. на управителя на „***” EOOД, на Ц. И. съответно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Последните са изпратени с пощенска пратка на 28.01.2025г., получена от ищеца на 05.02.2025г. На 28.01.2025г. Ц. И. изпратил чрез пощенски пратки до работодателя заявления за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплащане на трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2024г., които са получени на адреса на управление на търговското дружество на 29.01.2025г. и на 30.01.2025г. от управителя на „***” EOOД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

През разглеждания период страните са били в трудово правоотношение като ищецът изпълнявал възложената от ответника работа, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да плати трудово възнаграждение месеците ноември и декември 2024г. Това задължение не е изпълнено и към 31.12.2024г. е възникнало основание за прекратяване на правоотношението от работника без предизвестие по реда на 2 чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. По отношение на работодателя също е възникнало основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, защото работникът извършил дисциплинарно нарушение като не се е явил на работа през два последователни работни дни. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се установява, че тя е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на ищеца на 05.02.2025г. Последното води до спазване на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 от КТ, поради което исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ не е погасена по давност с оглед предявяването й на 28.03.2025г.

Към момента на връчване на оспорените заповеди, обаче трудовото правоотношение вече е било прекратено от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, защото писменото изявление за това е достигнало до работодателя на 29.01.2025г. като е изпълнено изискването на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Това води до отпадане на възможността на работодателя както да наложи дисциплинарно наказание, така и да прекрати правоотношението, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.

Прекратяването на правоотношението по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, е довело до възникване правото на ищеца да претендира от ответника плащане на обезщетение, равняващо се на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на минималната работна заплата за 2024г. от 933 лв. Липсата на доказателства за изпълнение на задължението на работодателя за плащане на обезщетението води до извод за основателност и на претенцията по чл. 221, ал. 1 от КТ.

При този изход на делото искането на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК е неоснователно като той следва да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Същото е определено в минимален размер за всеки от предявените искове по чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, което съответства на правната и фактическа сложност на делото и на реално извършената работа по него от процесуалния представител.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 130 лв., представляваща дължимата държавна такса за уважените искове.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Признава за незаконно уволнението на Ц. Б. И. с ЕГН: ********** от гр. *** и отменя като незаконосъобразни заповед №87 от 24.01.2025г. и заповед №85 от 24.01.2025г. на управителя на „***” EOOД, с ЕИК: ***, с които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Осъжда „***” EOOД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц.

Б. И. с ЕГН: ********** от гр. ***, по банкова сметка с IBAN: *** в „Банка ДСК” AД, 3 сумата от 933 лв. /деветстотин тридесет и три лева/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда „***” EOOД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща дължимата държавна такса за уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4