Решение № 252 от 10.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502434 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост, жилищен комплекс „К. I” с адм. адрес: гр.

Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС, срещу Решение № 1994/30.05.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110109749 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е отхвърлен предявен от собствениците на обекти в сградата на режим на Етажна собственост, жилищен комплекс „К. I” с адм. адрес: гр. Варна, к. к.

“Св. Св. К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, представлявани от председателя на УС на ЕС срещу Л. Е. К., гражданка на РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А. К.

ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***,***, в качеството им на собственици на апартамент № 56, в сградата в режим на етажна собственост, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Л.

К. и Ю. К. дължат на ищците следните суми: сумата от 4027, 31 лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2019г. до 31.08.2020г.; сумата от 4028, 31 лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г.; сумата от 3979, 11 лева, представляваща дължима годишна вноска за поддръжка и обслужване на сградата към ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със законната 1 лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране то на заявлението в съда – 09.06.2023г. до окончателното и м изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 3448/12.06.2023г. по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по описа на РС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че според представените документи за собственост, двамата ответници са собственици на апартамент № 56 на четвъртия етаж във вх. „В“ на сградата в режим на етажна собственост , с площ на жилището от 363, 10 кв. м., ведно с 10, 49 % ид. части от общите части на сградата – обстоятелство, потвърдено и от самите ответници в отговора им на исковата молба по настоящото дело, при което и съобразно взетите решения от ОС на ЕС съответно от 21.06.2018 год. и от 14.08.2019 год. и двамата ответници дължат и годишна вноска за поддържането на сградата съобрзно площта на притежавания от тях обект. За периода 2019-2020; 2020-2021 и 2021-2022 год. ответниците са заплатили частично задълженията си към етажната собственост, поради което и дължат претендираните с исковата молба суми, за които е била издадена и заповедта за изпълнение по гр. дело № 7462/2023 год. по описа на РС-Варна.

Не е съобразено също, че решението на ОС на ЕС от 14.08.2019 год., в което е прието, че собствениците на апратаменти и покривни тераси, поради факта, че ги ползват, следва да заплащат годишна такса за поддръжка и обслужване, изчислена и върху площта на терасите, не е оспорено е и породило правните си последици. Неправилен е и изводът на съда, че фактът, че ответниците са си изградили оранжерия на терасата, бил ирелевантен за спора, неправилен е и изводът, че терасата, за която ответниците твърдят, че е тераса, принадлежаща към техния апартамент, не е част (не е принадлежност) към апартамента на ответниците.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни – ответниците Л. К. и Ю. К., чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено.

Излагат съображения, претендират присъждане на разноски.

С съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат жалбата си, а въззиваемите, чрез процесуален представител, а оспорват и поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св.

К.и Е.“, ул. “50-та“ № 27, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР 2 на гр. Варна, представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС, срещу Л. Е. К., гражданка на РУкрайна, родена на **********г. и Ю. А. К.

ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***, ***, в качеството им на собственици на апартамент № 56, в сградата в режим на етажна собственост, иск по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Л. К. и Ю. К. дължат солидарно на ищците следните суми: сумата от 4027, 31 лева, представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2019г. до 31.08.2020г.; сумата от 4028, 31 лева, представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на общита части на сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2020г. до 31.08.2021г. и сумата от 3979, 11 лева, представляваща дължима годишна вноска за управлението и поддържането на сградата в режим на ЕС за периода 01.09.2021г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на депозиране то на заявлението в съда – 09.06.2023г. до окончателното и м изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 3448/12.06.2023г. по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по описа на РС-Варна.

В исковата и уточняващата молби са наведени следните твърдения:

Ответниците Л. и Ю. К.и са съпрузи и собственици на апартамент № 56 на четвърти етаж с площ о т 363, 10 кв. м., ведно с 10, 49 % ид. части от общите части на сградата, представляващ обект с идентификатор ***.57 по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда в режим на етажна собственост жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул.

“50-та“ ***, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

С Решение № 4 по Протокол от 21.06.2018г. от проведено ОС на ЕС е прието годишната вноска за управлението и поддържането на общите части на сградата да е в размер на 12, 60 лева на квадратен метър върху площта на притежавания от всеки собственик/собственици самостоятелен обект в сградата, а с Решение № 3 по Протокол от 14.08.2019г. от проведено ОС на ЕС размерът на вноската е увеличен на 13, 65 лева на кв. м. годишно. За периода 01.09.2019-31.08.2020г. ответниците платили сумата от 929 лева от общо дължимата от тях сума от 4956, 31 лева; за 01.09.2020-31.08.2021г. – сумата от 928 лева от дължимата от тях сума от 4956, 31 лева, а за периода 01.09.2021-31.08.2022 год. – платили 977, 20 лева от дължимата от тях сума в размер на 4956, 31 лева. При това положение ответниците останали да дължат на ЕС за периода 2019 – 2022 год. следните суми за управлението и поддържането на общите части на сградата: за периода 01.09.2019-31.08.2020г.

– сумата от 4027, 31 лева; за периода 01.09.2020 – 31.08.2021 год. – сумата от 4028, 31 лева и за периода 01.09.2021 – 31.08.2022 год. – сумата от 3979, 11 лева.

За удовлетворяване на вземанията на ЕС към ответниците, въз основа на подадено от управителя на ЕС (чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС) заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7462/2023 год. по 3 описа на РС-Варна, срещу която ответниците са подали възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищците от предявяване на исковете за установяване на вземанията към ответниците.

В съдебно заседание чрез процесуален представител исковете се поддържат.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответниците Л. и Ю. К.и оспорва предявения против тях иск.

Не оспорват, че въз основа на договор за продажба, скл. с нот. акт № 193/04.11.2011 год. на ВнН с № 382, с а придобили през време на брака си собствеността върху апартамент № 56 на четвърти етаж, вход „В“, на две нива, общо с площ от 363, 10 кв. м., съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда в режим на етажна собственост жилищен комплекс „К. I”, с адм. адрес: гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул.

“50-та“ ***, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

Оспорват способа за изчисляване на дължимата годишна такса за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост, като считат, че противоречи на нормите на ЗУТ и на Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Твърдят, че апартаментът им се намира на четвърти (последен) жилищен етаж и е на две нива: на първо ниво – коридор със склад; дневна с кухненски бокс; спалня; тераса; баня с тоалетна и на второ ниво – тераса, общо с площ от 363, 10 кв. м., като второто ниво е тераса, която по своето предназначение е покрив на сградата. Излагат, че съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба №7/22.12.2003г. площта на терасите има отношение към РЗП на сградата, която се определя като сбор от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В РЗП на сградите се включвали и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, а в застроената площ на надземните етажи се включвала цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. В застроената площ на самостоятелните обекти в сградите, се включват цялата площ на лоджиите и балконите, измерени към вътрешните им конструктивни очертания, но не и площта на терасите - §2, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003г.

Според последната цитирана разпоредба площта на терасата (която в случая е второто ниво на апратамента им) не се прибавя към застроената площ на самостоятелния обект. Площта на апартамента е 61, 10 кв. м., а площта на терасата е 302 кв. м. и независимо, че терасата е принадлежност към апартамента им, площта й не се включва към застроената площ на апартамента. Отделно от това се сочи, че при учредяване на ЕС през 2011г. обслужващата към онзи момент фирма е определила застроената площ на апратамента им (ап. 56 в сградата) от 71, 59 кв. м. и ответниците са заплащали сумите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на ЕС именно върху 71, 59 кв. м., а в Книгата за етажната собственост за техния апартамент е вписано, че е със застроена площ от 61, 10 кв. м., ведно с 2, 077 % ид. части от общите части.

По тези съображения считат, че предявения против тях иск е 4 неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска си, а ответниците, чрез процесуален представител, оспорват иска и поддържат подадения писмен отговор. Заявяват, че процесната тераса над апартамента им представлява покрив на сградата, поради което е обща част, а не е принадлежност към апартамента им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното:

Не е спорно по делото, а това се установява и от писмените доказателства, че с договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 193/04.11.2011 год. на Варненския нотариус с № 382 ответниците Л. и Ю. К.и са купили жилище, находящо се в гр. Варна, к. к. “Св. Св. К.и Е.“, ул. ***, ***, съставляващо обект с идентификатор ***.57 по КККР на гр. Варна. Според описанието в нот. акт апартаментът № 56 е с площ от 363, 10 кв. м. и се състои от две нива: на първо ниво: коридор със склад; дневна с кухненски бокс; спалня; тераса; баня с тоалетна и на второ ниво от тераса, ведно с 10, 49 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.