Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 219 от 05.05.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 80/2022
Вид
Решение № 219
Подписан
05.05.2022
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Б, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100080 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Депозирана е искова молба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. **, представлявано от К А и И С, чрез пълномощника им адв. Г.И. П – С против ИВ. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б, ж. к. „**, Р И С.а, ЕГН **********, с адрес в гр. Б, ж. к. „**, А М А, ЕГН **********, с адрес в гр. Б, ж. к. **, АНГ. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б, ул. ** и Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б, ул. **.

Ищцовото дружество е сезирало съда с обективно съединени, при условията на евентуалност един спрямо друг, искове за прогласяване на нищожността на договор за замяна на недвижими имоти, извършена с Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията при Районен съд- гр. Б, на 05.04.2013г., под Акт № 40, том ІV, дело № 436/ 2013 г., с която ответникът ИВ. М. С. е извършил сделка на разпореждане /замяна/, заедно със своята майка- Р И С.а и А М А, като те са прехвърлили на Д. Г. С. и АНГ. М. С., собствеността на следния притежаван от тях съсобствен недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто тридесет и шест точка три точка десет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б, одобрени със Заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на АК- Б, с административен адрес: гр. Б, п.к. 2700, кв."Струмско център", бл. 24 /двадесет и четири/, вх. А, ет. 4 /четири/, ап. 10 /десет/, който се намира в сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и девет точка сто тридесет и шест/, с предназначение: Жилище/ апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво: 1 /едно/, с площ от 75,81 кв. м. /седемдесет и пет квадратни метра и осемдесет и един квадратни сантиметра/, при съседи: самостоятелни обекти в сградата 1 на същия етаж- ***, под обекта- ***; над обекта04279.629. 136. 3.13, ВЕДНО с МАЗЕ № 10 /десет/ с площ от 3,42 кв.м. /три квадратни метра и четиридесет и два квадратни сантиметра/, КАКТО и 6,2988 % /шест цяло две хиляди деветстотин осемдесет и осем десетохилядни процента/ ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съгласно Схема № 6248/29.03.2013г. на СГКК- Б, а по Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 28.09.1990г., представляваща ТРИСТАЙНО ЖИЛИЩЕ № 10 /десет/ на четвърти етаж, в жилищна сграда- блок № 24 /двадесет и четири/, вх. А, на ж. к.

"Струмско-център"- гр. Б, състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 75,81 кв. м. /седемдесет и пет квадратни метра и осемдесет и един квадратни сантиметра/, ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 /десет/, с полезна площ от 3,42 кв. м. /три квадратни метра и четиридесет и да квадратни сантиметра/, КАКТО и 6,2988 % /шест цяло две хиляди деветстотин осемдесет и осем десетохилядни процента/ от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: запад-улица, изток-двор и апартамент № 11, север-калкан, юг-стълбище и апартамент № 12; на избеното помещение: изтокмазе № 11, запад-мазе № 9, юг-коридор, север-коридор.

Предвид направеното изрично изявление от самия ищец във връзка с конкретизирането на иска му за прогласяване само на частичната нищожност на договора за замяна на визираните основания и изричното изявление на ищеца в допълнително поправената ИМ, че липсва от негова страна правен интерес от предявяване и поддържане на иска по отношение на лицата Р И С.а и А М А с нарочно влязло в сила определение № 5232 от 21.06.2017г., постановено по първото по ред първоинстанционно производство /гр.д. № 2389/2015 г. по описа на Районен съд - Б/ производството по отношение на тези две лица е прекратено.

В исковата молба са изложени фактически твърдения и искане за обявяване на атакуваната сделка като недействителна само по отношение на 1/6 идеална част, собствена на ответника ИВ. М. С. поради: 1. накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД; 2. заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД; 3. привидност на договарянето - чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД; 4. липса на съгласие и волеизявление на страните за извършване на дарение - чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД; 5. невъзможен предмет чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, в посочената поредност.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответниците А.С., Д.С., И.С. са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове, като твърдят, че същите са изцяло неоснователни. Сочат, че атакуваната сделка била валидна и законосъобразна, и била сключена в изискуемата от закона форма.

Настоящото исково производство се явява второ по ред първоинстанционно такова.

Образувано е, след като с Решение № 901143 от 14.10.2021 г. постановено по в.гр.д.

№ 148/2019г. по описа на ОС-Б е било обезсилено като недопустимо решение № 11693 от 10.12.2018г. по гр.д. № 2389/2015г. на Районен съд - Б и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен - Б, със задължителни указания.

II. По съществото на спора:

В изпълнение на указанията на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че предявените при условията на евентуално съединяване искове за недействителност на процесния договор за замяна следва да се разгледат по същество и в поредност според тежестта на порока – като се започне от най-тежкия /заобикалянето на закона/ и ако се отхвърли този, иск да се премине към следващите по-леки пороци /липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала/.

Относно иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Заобикаляне на закона има, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Ако страните искат да постигнат този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до 2 забранения резултат, налице е заобикаляне на закона. Следователно по околен път страните се стремят да постигнат забранения им резултат. За да има заобикаляне на закона, страните трябва да съзнават това, трябва да искат една цел, която законът им забранява, и затова използват определена пролука в законите – че същата цел може да се постигне и по начин, който формално не е забранен. Чрез тълкуване на законите се установяват забраненият резултат, забранените средства за постигането му и останалите средства, чрез които те могат да се заобиколят, за да се постигне същият забранен резултат. Следователно това основание за нищожност има субективен състав.

За да заобиколи една сделка закона е необходимо и двете страни по нея да имат съзнание за това, нужно е тяхното съгласувано желание. В настоящия случай не се установява фактическият състав на заобикалянето на закона, като не може да се направи извод, че е налице знание и съгласувано желание страните по процесния договор за замяна да са искали да постигнат забранен правен резултат.

Относно евентуалния иск по 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

За да е налице липса на съгласие като основание за нищожност на съответната сделка, страната по същата трябва да е изразила воля за сключването и като в себе си съзнава, че не желае настъпването на правните последици от същата. Това е налице при мислената уговорка, при изявление направено на шега, при извършено насилие.

Следователно липсата на съгласие следва да е съзнавана. Твърдения за факти и доводи в тази посока изобщо липсват в исковата молба.

В случаите, когато лицето не разбира свойството и значението на извършеното, воля е налице. Такава би отсъствала, ако лицето е било поставено под пълно запрещение.

Процесният случай не е такъв. В момента на извършване на процесната сделка /05.04.2013г./ ответникът ИВ. М. С. не е бил поставен под запрещение. Същият е поставен под запрещение след този момент, а именно на 31.07.2020г., което е видно от приетото копие на Решение № 903051/07.07.2020г., постановено по гр.д. № 51/2020г. по описа на ОС-Б.

В действителност от заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че ответникът ИВ. М. С. боледува от психично заболяване ** като заболяването се е изявило през 1999г., протича непрекъснато и продължава и понастоящем.

Независимо от това, ответникът ИВ. М. С. на датата на сключване на сделката не е бил поставен под запрещение, поради което не е бил и недееспособен. След като сделката е сключена от дееспособно лице, тя не може да се квалифицира като нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Относно евентуалния иск по 26, ал. 2 предл. 5 ЗЗД.

В принципен план в тежест на страната, която се позовава на симулация е да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразено в него. Доказването става чрез т.нар. писмено доказателство по чл.

165 ГПК или чрез "обратно писмо“. Целта на последния е да разкрие симулацията и да установи вътрешните взаимоотношения между страните по сделката. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по късно страните съставят „обратно писмо”, в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо.

В настоящия случай ищецът не е доказал привидността на сключения на 05.04.2013г. между ответниците И.С. и А.С., и Д.С. договор за замяна на недвижими имоти. Това е 3 така, защото ищцовата страна не е представила обратно писмо, която да установява симулативността на волеизявленията на ответниците. При това положение процесната сделка не може да се квалифицира като нищожна поради привидност.

Относно евентуалния иск по 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Уважаването на този иск е предпоставено от установяване, че процесният договор за замяна е с правно или фактически невъзможен предмет.

В настоящия случай не е налице правно или фактически невъзможен предмет. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Под предмет се разбира на обектът на правоотношението, който може да бъде вещ, нематериално благо, действие или бездействие. Предметът може да бъде невъзможен, т.е. неосъществим, по обективни или субективни причини. При всички положения е необходимо невъзможността да е начална, т.е. да е налице при сключване на сделката.

Необходимо е да налице пълна невъзможност на предмета, за да има нищожност на сделката.

В настоящия случай не се установява процесният договор за замяна да е с правно или фактически невъзможен предмет. Уговорените между страните престации са за действия, които са правно и фактически възможни.

Относно евентуалния иск по 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Разгледан по същество този евентуален иск е основателен. Аргументите за този извод са следните:

С термина "добри нрави" се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Добрите нрави имат неформален характер. Те са неписани правила за поведение. Добрите нрави са сложен и разнообразен комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно. Те са динамична категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и съответно се изменя съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със закона.