Решение № 1172 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500489 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 2606.12 от 12.04.2023 г. постановено по гр.д. № 7368 по опис на САС за 2017 г. първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на Р. Г. С. и Е. Д. С., ЕГН **********, че дължат на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец“, бул. “Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, солидарно с „Р. С“ ЕООД, ЕИК 130930900, сумата от 37 520 евро, представляваща главница по договор за инвестиционен банков кредит № 170-277/29.06.2007 г. и анекси към него, съгласно договори за поръчителство от 30.06.2009 г., сумата от 2524.50 евро, представляваща договорна лихва за периода 05.10.2010 г. - 29.09.2011 г., сумата от 4317.10 евро, представляваща наказателна лихва за периода 05.10.2010 г. - 10.11.2011г.; сумата от 166.80 евро, представляваща комисионна за управление на кредита, дължима на 05.07.2011 г., и сумата от 109.72 евро, представляваща застрахователна премия дължима на 02.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2011 г. до окончателното изплащане, за които задължения е издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК в производството по ч .гр. д. № 4785/2011 г. на PC – Пазарджик. Със същото решение, съдът е отхвърлил претенцията за договорна лихва за периода 05.01.2010 г. - 05.10.2010 г. и претенцията за наказателна лихва за разликата над присъдените 4317.10 евро до претендираните 5254.48 евро и за периода 05.02.2010 г. - 05.10.2010 г.

1

Недоволни от решението, двамата ответници, представлявани от особени представители, са сезирали въззивния съд с въззивна жалба с вх. рег. № 273873 от 28.04.2022г. подадена от Е. С. и въззивна жалба с вх. рег. № 275377 от 15.05.2023г. подадена от Р. С.. В жалбите се излага, че решението е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбите се поддържат от особените представители, които в ход по същество развиват доводи за неправилност и необоснованост на решението.

Ищецът в исковото производство сега въззиваема страна - "Райфайзенбанк /България/ ЕАД /Банката/, в последователни писмени отговори оспорва въззивните жалби като неоснователни. В съдебно заседание страната не се представлява, но чрез представител изразява писмено становище, в което са развити доводи за неоснователност на въззивните жалби.

Настоящият въззивен състав констатира, че въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срок, от активно легитимирани страни, действащи чрез особени представители, против валидно и допустимо съдебно решение при обоснован правен интерес от въззивно обжалване. По същество на спора, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата за неправилно приложение на материалния закон и приема жалбите за основателни, предвид следното:

Не се спорно, че въззивните жалбоподатели – ответници в установителното исково производство, /предхождано от заповедно производство/ са поръчители за паричен дълг на „Р. – С“ ООД /кредитополучател/, обективиран в договор за инвестиционен кредит в размер на 50 000 евро. За задълженията по този договор е издадена Заповед № 3080 от 11.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ, представен от Банката. Срещу заповедта не е постъпило възражение от кредитополучателя „Р. – С“ ООД. Заповедта сочи като длъжници и поръчителите – физическите лица Е. Д. С. и Р. Г. С..

Възражения срещу заповедта са постъпили на 20.06.2012 г. /датата на пощенското клеймо/, от поръчителите Е. Д. С. и Р. Г.. Видно от съдържанието на заповедното производство, съдът е постановил разпореждане № 4156/19.04.2017 г. по ч. гр.д. № 487/2011г., с което е констатирал, че възраженията са подадени при спазен преклузивен срок и е указал на Банката, правото да установи вземането си по исков ред. Съобщението за постановеното разпореждане е връчено на Банката на 10.05.2017 г. , а исковата молба е заведена на 12.06.2017 г. в първия присъствен ден от преклузивния едномесечен срок.

От заявлението за издаване на заповед и обстоятелствената част на исковата молба, подадена шест години след издаване на заповедта, но при спазен едномесечен срок, считано от връчване на съобщението за постъпилите възражения, се установява, че претенцията на Банката срещу физическите лица се основава на договори за поръчителство, сключени на 30.06.2009 г. с всеки от ответниците. С договорите за поръчителство, е обезпечен дълг на „Р.

–С“ ООД в размер на просрочена главница от 37 520.00 лева, целия уговорен в размер на 50 000 евро.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца 2

/Банката / е да докаже съществуването на вземането, неговата предсрочна изискуемост за кредитополучателя, липсата на изпълнение и др., като елементите от фактическия състав на предявените субективно съединени установителни искове срещу Е. Д. С. и Р. Г. С., са следните: 1.между страните да е сключен валиден договор за поръчителство; 2. да съществува дълга, за който поръчителя е поел солидарно задължение; 3. да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита за кредитополучателя; 4. Банката да е отправила писмено поискване уговорено в чл. 2.4.1 от договора със солидарните длъжници.

Установяването на тези факти в кумулативна даденост е в тежест на ищеца, сега въззиваема страна. При пълно и главно доказване, проведено от ищеца, поръчителите могат да бъдат лишени от уговорения срок за връщане на кредита и той да е станал изискуем към датата на подаване на заявлението. Според т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г по т.д № 4/2013г на ОСГТК, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й . За двете изведени по тълкувателен път предпоставки съдът следи и при договори с идентично съдържание по чл. 240 ЗЗД , обявени за предсрочно изискуеми (решение по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т. о)

От горното следва, че макар и задължението да е солидарно уговорено с кредитополучателя, отговорността за плащане на кредитополучателя и отговорността за плащане на поръчителите, възниква в различни времеви моменти: За кредитополучателя, отговорността за плащане на целия кредит възниква след писмено поискване от страна на Банката да плати всички изискуеми задължения. За солидарните длъжници, отговорността за плащане възниква при писмено поискване чл. 2.4.1 от договора и изискуемост на задължението по договора за кредит спрямо кредитополучателя.

Поръчителите са обосновали следните възражения срещу претенцията на ищеца:

Обосновано е възражение, че не са настъпили всички факти от фактическия състав на предсрочната изискуемост за кредитополучателя. По фактите се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила след изтичане на срока за писмено възражение срещу заповедта за предварително изпълнение. Оспорени са и фактите, че до поръчителите са достигнали изявления на Банката, че поето задължение е станало предсрочно изискуемо, съобразно условията, уговорени в чл. 2.4.1 от Договори за поръчителство. Обосновано и е правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.

По същество на спора , безспорни са следните факти: Заповед № 3080 от 11.06.2011г. обективира задължения за плащане както за кредитополучателя, така и за солидарните длъжници, едновременно. Заповедта е съобщена да длъжника на 30.07.2012 г. Срокът за възражение е изтекъл на 30.08.2024 г. и към тази дата е изпълнено едно от кумулативните условия за възникване на задължението за плащане на поръчителите. Второто условие е Банката, писмено да е поискала от поръчителя изпълнение на задължението, като нейно е задължението да уведоми поръчителите поотделно, че кредита е станал предсрочно изискуем. Сбъдването на това условие е спорно пред въззивния съд. По отношение на въззивницата Р. Г. С., Банката твърди, че е изпратила уведомително писмо с изх. № 170- 438 3 от 28.09.2011 г. По отношение на въззивника Е. Д. С., Банката твърди, че е изпратила уведомително писмо с изх. № 170-437 от 28.09.2011 г. Банката твърди, че всеки от адресатите е получил уведомлението си на 20.09.2011 г. Удостоверява връчване със заверени копия от обратни разписки, които са подписани от адресатите.

По повод на оспорване на подписите на адресата Е. Д. С., съдът е открил производство по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК. От заключението по допусната съдебно-почеркова експертиза се установява, че е невъзможно да се отговори дали подписите са поставени от ответниците, тъй като са изследвани копия от документите. Оригиналите не се съхраняват от куриерската фирма, а се предават на адресанта – Банката. Последната, която е отговорна да представи оригиналите от оспорените документи при наличие на оспорване относно истинността им, не ги представя /л. 154 от делото/.

Макар и съдът да е пропуснал да отрие производство по оспорване на подписа на Р. Г. С., въпросът за истинността на подписа е изследван възоснова на редовно и в срок обосновано възражение, направено в отговора на исковата молба. Общо, по въпроса за истинността на подписите върху уведомленията за настъпила предсрочна изискуемост на кредита за кредитополучателя, Банката е изразила писмено становище, в което е посочила съдебна практика и разсъждавала по въпроса, кога страната по договора за кредит изпада в забава и кога, задължението става предсрочно изискуемо. Относно доказателствената тежест на оспорените писмени доказателства, приложими са процесуалните правила в чл. 178 и сл. от ГПК. Оспорени са частни писмени документи, представени като заверени от страната копия.

Документите не съдържат годината от датата на връчване. Документите носят подписите на адресатите, но истинността им е оспорена. Документите са приложени на л. 34 и л.35 от гр.д. № 7368/2017 г. и при оспорване на истинност на заверени преписи, съдът е изискал оригиналите от документите в съответствие с разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Оригиналите не са представени. При това процесуално бездействие от страна на Банката, документите е следвало да бъдат изключени като доказателства по делото. Тази е санкцията предвидена в чл. 183 от ГПК. Оценката на доказателствената тежест на копия от документи, чиято истинност е оспорена е в нарушение на процесуалните правила е неправилна. От двете разписки, с които Банката се е домогвала да докаже, че е уведомила поръчителите за предсрочната изискуемост на поетото с договора за поръчителство задължение, не може да се изведе какъвто и да е извод за връчване /редовно или нередовно/, какъвто и да е извод за истинността на документа /истински или неистински в частта на подписа на адресата/, какъвто и да е извод за достоверността на датата или извод за годината на връчване. Тези два документа не са носители на релевантна информация, защото според процесуалните правила е следвало да бъдат изключени от доказателствата. Като не е сторил това и възоснова на оспорени неофициално заверени преписи е обосновал правни изводи, първоинстнационният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което следва да бъде поправено от въззивния съд, като се обоснове извод, че липсват доказателства за факт от фактическия състав за основателността на претенцията, а именно посочен в т. 4 от л. 16 от настоящото решение „4. писмено поискване, уговорено в чл. 2.4.1 4 от договора към солидарните длъжници“.

В съдебната практика е поставен въпроса, дали връчването на друг документ от съдебното производство развило се по реда на чл. 417 от ГПК, от изпълнителното производство развило се възоснова на издадения по реда на чл. 417 от ГПК изпълнителен лист или исковото производство по чл. 422 от ГПК може да изпълни кумулативното условие от фактическия състав за основателност на установителната претенция. За да е основателна претенцията на Банката към поръчителите, вземането на Банката към длъжника следва да е предсрочно изискуемо, а ако не е такова към момента на подаване на заявлението, то може да има последиците на предсрочната изискуемост след като е изтекъл срока за възражение.