Решение № 83 от 20.07.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. ХАСКОВО , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500324 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, чрез юрк. И.Г., процесуален представител на въззивника, Решение №260017 от 26.01.2021г. по г.д. №1744/2019г. на Районен съд Димитровград, с което е отхвърлен иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б против Ф. В.В., ЕГН:

**********, от с.***, общ. ***, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 1 440,51 лева, от които: 1 257,98 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури №0075680100/31.07.2016г., № 0096683459/31.07.2018г. и № 0081916533/31.07.2017г., ведно със законна лихва за забава от 25.04.2019г. до изплащане на вземането; 139,65 лева – мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 17.04.2019г., както и суми за дялово разпределение 35,58 лева – главница за периода от м.03.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва за забава, дължима от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,30 лева – лихва за периода от 30.04.2016г. до 17.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №843/13.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1446/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград. С решението си Районен съд – Димитровград е осъдил ищеца 1

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046 да заплати на ответника Ф.В.В. сумата от 500 лева, представляващи деловодни разноски в първоинстанционното производство – 400лева и в заповедното производство – 100 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Същото било необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд неправилно бил обсъдил събрания по делото доказателствен материал, като в противоречие с материалния закон и съдебната практика разтълкувал неизпълнението на задължението на ответника за откриване на партида на негово име като освобождаване от задължението за плащане на потребената топлинна енергия. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде напълно уважен. Моли се присъждане на деловодни разноски, сторени в настоящата инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия Ф.В. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от Ф. В. В., в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Претендират се разноски по делото за сумата от 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

От привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е постъпил отговор или становище.

Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№11594/18.10.2019г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ф. В. В., с която са предявени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр.чл.150 от ЗЕ за осъждане на ответника, в качеството му на собственик на процесния имот – апартамент № ***, находящ се в гр.***, съответно клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, да заплати на ищеца сума в общ размер на 1 440,51 лева, от които 1 257,98 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури №0075680100/31.07.2016г., № 0096683459/31.07.2018г. и № 0081916533/31.07.2017г., ведно със законна лихва за забава от 25.04.2019г. до изплащане на вземането; 139,65 лева – мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 17.04.2019г., както и суми за дялово 2 разпределение 35,58 лева – главница за периода от м.03.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва за забава, дължима от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,30 лева – лихва за периода от 30.04.2016г. до 17.04.2019г., за които суми е издадена Заповед №843/13.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1446/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград. Ищецът излага твърдения, че Ф. В. В. бил собственик на процесния топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ответникът не упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ на дружеството, в чийто Раздел VIII били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /ТЕ/. Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не бил погасил задълженията си. Предвид изложеното, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати процесните суми, както и разноски по делото.

Ответникът Ф. В. В. е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Поддържа се, че ответникът не бил клиент на ищцовото дружество и не бил влязъл в договорни отношения с тях. Излагат се твърдения, че в жилището липсвали уреди, отчитащи топлинна енергия, съответно че ответникът не е ползвал топлинна енергия и не дължал заплащане на сума за дялово разпределение.

Посочва, че част от приложенията към исковата молба не му били връчени. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задължения по фактури, издадени през м.04.2016г.

С Определение от 03.06.2020г. като трето лице-помагач на ищеца, Районен съд – Димитровград е конституирал „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512.

По делото е приложено ч.гр.д.№1446/2019г. по описа на Районен съд-Димитровград, от което се установява, че по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №843 от 13.08.2019г., с която се разпорежда Ф. В.

В., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 сумата от 1 257,98 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури №0075680100/31.07.2016г., № 0096683459/31.07.2018г. и № 0081916533/31.07.2017г.; 139,65 лева – лихва за забава от 14.09.2016г. до 17.04.2019г., ведно със законна лихва за забава, дължима от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 78,81 лева деловодни разноски, от които 28,81 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.08.2019г. В срока за възражение е постъпило такова по чл.414 от ГК от длъжника Ф. В. В., поради което на 19.09.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 18.10.2019г. заявителят е представил искова молба вх.№11594/18.10.2019г.

Безспорно е установено, че ответникът е собственик на Апартамент № ***, 3 находящ се в гр.***. Същият, видно от нотариален акт от 20.12.2005г. за покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, рег.№ ***, д.№ ***г. е закупен от ответника Ф.В.В. и И.П.В. /купувачи/. С Решение от 13.03.2009г. по гр.д. № 328/2009г. на Районен съд – Хасково е прекратен бракът на ответника, като в негов дял е поставен придобития по време на брака апартамент, посочен по-горе.

Спорен е въпросът дължи ли заплащането на претендираните с иска суми за топлинна енергия лицето Ф.В. за посочения процесен период и имот, след като в последния няма монтирани отоплителни уреди.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният апартамент №48) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Видно от приетия по делото като писмено доказателство Договор № ***г. между собствениците/ползвателите на имоти в ЕС в гр.*** и Техем Сървисис ЕООД от 08.08.2002г., , сключен въз основана Решение на ОС от 29.07.2002г., дружеството, което извършвало дяловото разпределение е Техем Сървисис ЕООД. От Протокола на последното и Списък на етажните собственици е видно, че В.Х.С. /предишен собственик на жилището, закупено от Ф.В./, е била присъединена към топлопреносната мрежа под аб.№*** и процесният апартамент е бил топлофициран. Следователно между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата урежда императивно кой е страна по договорните отношения с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота. Следователно, с извършената покупко-продажба на процесния апартамент, въззиваемият Ф.В. е станал потребител на топлинна енергия. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там и за договорно обвързване с топлопреносното дружество.

По силата на закона, чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без необходимост от изричното им приемане. Липсата на открита партида на името на въззиваемия В. не го лишава от качеството му на ползвател на топлинна енергия. В случая приложение намират разпоредбите на чл.61 от ОУ от 2014г. и 2016г.,съгласно който продавачът на електроенергия / „Топлофикация София“ ЕАД/ може служебно да открие партида на новия собственик, въз основа на документ, удостоверяващ вещно право върху имот, в случаите, когато клиентът не изпълни задължението си по чл.12,т.11 и т.12 – подаване на искане за откриване на партида в 30-дневен срок от придобиване на собствеността. От материалите по делото се установява, че въззиваемият 4

Ф.В. не е подал такова искане, в резултат на което, на името на същия в началото на м.май 2016г. служебно е била открита партида, от който момент и следва да се счита задължен да заплаща топлинна енергия. Видно от представеното по делото съобщение към фактура №0075680100/31.07.2016г. е за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., като за получател на същата е посочен В.Х.С. /предишен собственик на апартамент №***/,от което следва, че фактура №0075680100/31.07.2016г. следва да бъде заплатена от предишния собственик на имота, доколкото към този момент не е била открита партида на името на Ф.В..

Разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система на дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на топлинна енергия /ТЕ/, отдадена от сградната инсталация; ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за битови нужди /за отопление на отделните имоти в сградата/.

По аргумент от чл.153, ал.6 от ЗЕ следва, че потребителите в сграда – ЕС, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, за което дължат заплащане на топлинна енергия. Следователно, макар в процесния апартамент №*** да няма монтирани отоплителни тела и измервателни уреди, собственикът Ф.В. е задължен да заплаща суми за предоставената ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ от отоплителните тела, поставени в общите части на сградата – етажна собственост.