Решение № 121 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110108254 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Р. В. срещу Я. А. В. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № *****.***.16.1 по КККР, одобР. със Заповед № РД-18- 96/28.12.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в *********, със застроена площ от 69 кв.м., брой надземни етажи: 2, изградена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.16, при следните квоти 1/2 ид. ч. за М. Р. В. и 1/2 ид.ч. за Я. А. В..

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът се запознават през месец септември 2004 г. и заживяват заедно в Руската федерация, след което сключват на 10.11.2006 г. граждански брак. През 2008 г. съпрузите се преместили да живеят в **********където пребивавали на един и същ адрес до момента на развода им през 2017 г. От съвместното им съжителство през 2008 г. двамата се сдобили със син Дориан. По време на брака си през октомври 2011 г. с част от печалбата от реализирана от съпруга сделка, за осъществяването на която М. подпомагала на съпруга си, бил закупен за сумата от 150 000 евро делбеният имот на името на родителите на ищцата, като паричната сума им била преведена по банков път от трето лице, за което е 1 съставен НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № *** на нотариус В.Г. с рег. № 549 на НК. Останалата част от печалбата от сделката – 100 000 евро съпрузите взели решение да използват за нуждите на семейството. Посочва се, че поради поведението на съпруга в семейните взаимоотношения, страните взели решение през 2017 г. да прекратят брака си. Във връзка с това съпрузите постигнали споразумение за прекратяване на брака си на 27.05.2017 г. в гр.

***** **********по силата на което съпрузите избрали да бъде приложено руското право по отношение на брачното имущество след раздялата им.

Посочва се, че на 09.06.2017 г. с решение за развод по взаимно съгласие на Р. съд, ***** **********бракът помежду им бил разтрогнат, като било одобрено и постигнатото между тях споразумение. Излага се, че на 27.11.2019 г. ответникът подал пред РС - Варна искова молба срещу родителите на ищцата Л. В., Р. В. и техния продавач по договора А. К. - С. за прогласяването на нищожността на договора от 25.06.2012 г., обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № 37 на нотариус В.Г. с рег. № 549 на НК, като привиден по отношение на посочените като купувачи и за обявяване, че действителен собственик на жилищната сграда е само ответникът Я. А. В., както и за нейното предаване. Сочи се, че на 14.07.2021 г. било постановено Решение № 262267/14.07.2021г. по гр.д. № 1644/2020г. по описа на РС – Варна, по силата на което била прогласена нищожността на договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г., обективиран в НА № ***, том 2, рег. № ****, дело № *** на нотариус В.Г., рег. № 549 на НК, с който А. П. К. – С. продава на Л. В. В. и Р.

Н. В. процесния недвижим имот, като привиден поради персонална симулация по отношение на купувачите, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. С решението е обявен за действителен прикритият договор за покупкопродажба от 25.06.2012 г., с който А. П. К. – С. продава на прикрития купувач Я. А. В. процесния недвижим имот, както и прието за установено в отношенията между Я. А. В. и ответницата Л. В. В., че Я. А. В. е собственик на имота и ответницата е осъдена да предаде владението на недвижимия имот.

С решение № 299/11.03.2022 г. по в.гр.д. № 2525/2021 г., по описа на ОС – Варна първоинстанционното решение било потвърдено. Поддържа се, че по силата на избраното от страните приложимо руско право в отношенията им по уреждане на следбрачните имуществени интереси, прекратената с брака СИО се трансформирала в дялова (обикновена) съсобственост при равни между страните квоти от по ½ ид.ч. Ищцата се позовава на Закона за собствеността 2 по българското право, според който закон предявяването на иск за делба не е скрепено със срок.

При тези съображения ищцата моли за допускане до делба на процесния имот при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Я. А. В., в който се изразява становище за недопустимост на предявения иск за делба.

Посочва се, че съгласно чл. 6 на Споразумение за развод, наименуван „Освобождаване от отговорност“, страните са заявили, че са уредили въпросите по отношение на брачното си имущество. Навежда се довод, че съгласно влязло в законна сила Решение по гр.д. № 1644/2020 г. на Районен съд - Варна, ответникът е признат за изключителен собственик на процесния имот. Излага се, че съгласно чл. 4.1. от сключеното между страните споразумение, същите изрично са се уговорили по отношение на брачното имущество да се прилага руското право. Ответникът се позовава на чл. 38, ал.

2 от СК на Руската федерация, съгласно който текст общото имущество на съпрузите може да бъде разделено между съпрузите по тяхно споразумение, каквото се твърди, че са сторили и страните. Поддържа се, че ищцата изрично се е съгласила, че няма да има претенции спрямо процесния имот и че е наясно, че същият е закупен изключително с лични средства на ответника.

Сочи се, че съгласно чл. 38, ал. 7 от СК на Руската федерация претенции на съпрузите за поделяне на общо имущество при разтрогнат брак могат да се предявяват в тригодишен срок. При това положение се навежда твърдението, че с изтичане на тригодишния срок от прекратяване на брака съпрузите са загубили правото на преуреждане на въпросите с брачното имущество.

Позовава се на съдебна практика от руското право, съгласно която посоченият тригодишен срок започва да тече от узнаване на съпруга за нарушение на своето право в общността, но не е предприел действия за защита на своето право. Заявява се, че формално ищцата е действала против своите интереси, защото е имала интерес да се противопостави на претенциите на майка си, за да придобие половината от имота, а не да загуби всичко. Изтъква се, че процесната сграда е придобита изцяло с лично средства на ответника и предвид постигнатото споразумение между страните относно това обстоятелство ответникът се е съгласил в реципрочност да поеме персонална издръжка на бившата си съпруга за период от 10 години. Ответникът релевира възражение, че е изключителен собственик на имота на основание чл. 23 от 3

СК, тъй като същият е придобит изцяло с лични средства. Ответникът е считал сградата за своя и по време на брака между страните. След развода същият продължил да заплаща по 300 евро месечно такса поддръжка на имота по сметка на Л. В.. Излага, че за ищцата е преклудирана възможността да предяви иск за делба и се позовава на съдебна практика с аргумент, че в случая е налице злоупотреба с право от нейна страна. Твърди се липса на съвместен принос за придобиването на имота. Излага, че ищцата никога не е участвала в търговските дела на съпруга си и няма участие в придобиването на средства и активи, включително и участие по придобиването на процесния имот.

По предоставена възможност за изразяване на становище по твърдението на ответника за недопустимост на производството, със становище с вх. № 70043/02.09.2024г. ищцата М. Р. В., навежда твърдението, че тригодишният давностен срок за предявяване на имуществени претенции между съпрузите по разтрогнат брак започва да тече от деня, в който лицето е трябвало да научи за нарушението на правото си, а не от деня на прекратяване на брака. В този смисъл навежда довода, че основание за предявяване на исковата молба за делба са двата съдебни акта на Върховен касационен съд (постановени през 2024 г. в производство по подадена молба от ищцата за отмяна на влязло в сила решение), в които е възприето по отношение на ищцата като страна в съдебен процес, че постановеното решение, чиято отмяна се иска, е в нейна полза и за нея е открита правната възможност да защити правото си. В условията на евентуалност счита, че срокът е започнал да тече от датата, на която е постановен съдебния акт, по силата на който не е допуснато касационно обжалване на решението на ОС Варна, с което е потвърдено Решение № 262267/14.07.2021г. по гр.д. № 1644/2020г. по описа на РС - Варна, по силата на което Я. А. е обявен за собственик на имота, закупен по време на брака му с ищцата със средства, имащи семеен произход, а именно 16.06.2023г.

Със становището се излага също, че считано от 06.08.2024 г. ищцата няма достъп до имота, поради което отправя до съда искане с правно основание осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде осъден ответникът съделител да заплаща обезщетение за ползване на имота в размер на 600 лв. месечно, считано от постановяване на съдебното решение в първата фаза на делбата до 4 влизане в сила на решението по извършване на делбата във втората й фаза, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

С определение № 6584 от 19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 8254/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е прогласено , на осн. чл. 28, ал.

2 от КМЧП, че българският съд е международно компетентен да разгледа спора по иска, предявен от М. Р. В. срещу Я. А. В. с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № *****.***.16.1 по КККР, одобР. със Заповед № РД-1896/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в *********, със застроена площ от 69 кв.м., брой надземни етажи: 2, изградена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.16, при следните квоти 1/2 ид. ч. за М. Р. В. и 1/2 ид. ч. за Я. А. В., на осн. чл. 12, ал. 1 от КМЧП.

Определението не е обжалвано от страните, поради което същото е влязло в законна сила.

Ответникът в изпълнение на дадените указания изрично в молба с вх.

№ 83529 от 06.10.2025 г. е посочил, че не предявява иск, а единствено възражение във връзка с липсата на съвместен принос на ищцата при придобиването на делбения имот.

В проведеното на 18.12.2025 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца моли да се уважи иска за делба, като се допусне извършването й при равни квоти.

В о. с. з. ответникът, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д., моли за отхвърлянето на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт № ***, том 2, рег. № 337/2012 г. на нотариус В.Г. е видно, че А. П. К.-С. продава на Л. В. В. и Р. Н. В., двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 91.50 кв. м. и РЗП от 194.48 кв. м., построена в поземлен имот № 001169, находящ се с. *****, община ****, област **** срещу заплащането на сумата от 130 000 евро.

В производството е представено извлечение от Нидерландската търговска камара, от което се установява, че е регистрирано дружеството **** 5 на 25.07.2004 г.

От представената кореспонденция по електронна поща от 14.10.2011 г. е видно, че ответникът е посочил, че планът, който са имали с ищцата няма да се осъществи, както и ще получи сумата от 150 000 евро по банковата сметка на родителите й, а останалите 100 000 евро по сметката на семейството.

От представения превод на писмо от Г. Р. Б. /л.125 от делото/ е видно, че последният е превел сумата от 175 000 евро през декември 2011 г. на руска сметка, която Я. В. е придобил в резултат на комисионна от общо 250 000 евро от търговска сделка, сключена между тях.

Видно от представения по делото превод на споразумението от 27.05.2017 г. /л. 20-21 от делото/, страните са прекратили сключения между тях брак по взаимно съгласие, като в чл. 4 изрично са определили за приложимо в отношения помежду им руското право по повод на брачното имущество. В чл. 6. 1 е посочено, че страните нямат взаимни претенции и окончателно взаимно се освобождават от отговорност.

С решение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1644/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г., обективиран в нотариален акт № ***, том 2, рег. № 549 на НК, като привиден поради персонална симулация по отношение на купувачите Л. В. В. и Р. Н. В., на основание чл. 26, ал. 2, предл.