Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1971 от 25.06.2019, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5298/2018
Вид
Решение № 1971
Подписан
25.06.2019
В сила
11.01.2021
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н И Е № 998 гр. П., 25.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ Илина Златарева при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5298 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. С. В. против А.С.В., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание наследство от С.С.В.и договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Р.М., на

5/6 идеални части от втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в землището на с. ***, построена в УПИ ***в квартал ***одобрен със заповед №III-516/1965г. с площ от 462 кв.м., при граници на имота по скица УПИ ***,

УПИ ***, улица с о.т. 181-182, УПИ- ***и улица, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт №*** дело № ***г. по описа на нотариус Н.З.с район на действие Районен съд – П., вписан под №062 в регистъра на НК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника А.С.В. е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът прави възражение, че е единствен собственик на процесния имот на основание давностно владение, установено непосредствено след построяване на сградата в началото на 80-те години на миналия век.

С влязло в законна сила определение от 04.04.2019г. е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото в частта, в която се иска признаване за установено по отношение на ответника, че трето за спора лице /С.В.В./ е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху 4/6 ид.ч. от процесния имот.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника му адв.Л. поддържа предявения иск с основния аргумент, че владението на ответника не е необезпокоявано. Представя и писмена защита по спора.

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника му адв.А. оспорва предявения иск. Представя писмена защита по спора.

Районен съд- П., преценявайки събрани по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и от нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Р.М. е видно, че със същия С.В.В. е придобил на основание покупко-продажба по време на брака му със С.С.В.правото на собственост върху дворно място с площ от 435 кв.м. в с. ***, в което в началото на 80-те години е изградена процесната масивна жилища сграда.

Видно от нотариален акт №***, дело № ***. по описа на нотариус Р.М., със същия на 17.08.2012г. С.В.В. и С.С.В.са волеизявили, че даряват на сина си В. С.

В. дворното урегулирано място в с. М.с площ от 462 кв.м., заедно с първия етаж и таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда с площ от 52 кв.м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м., като си запазват пожизнено вещното право на ползване върху дареното имущество.

От приетото и неоспорено Удостоверение за наследници №4438/16.09.2015г. издадено от Община П. е видно, че наследодателката С.С.В.е починала на *** и е оставила за наследници по закон съпруга си С.В.В. и синовете си - А.С.В. и В.С.В..

С нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Н.З.А. С. В. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния втори етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ ***в квартал 46 по регулационния план за с. М..

Видно от нотариален акт №*** от 15.07.2016г. със същия С.В.В. е волеизявил, че продава на съсобственика си В. С. В. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния втори етаж от жилищна сграда, като едновременно с това си е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, предмет на сделката.

По делото са представени удостоверение за данъчна оценка и актуална скица за същия имот.

Свидетелят В. И.Ж.посочи в показанията си, че сградата, в която се намира процесният етаж, е построена през осемдесетте години на миналия век. По поръчка от ищеца преди около десет години свидетелят правил ремонт на собствените му помещения, които се намирали на таванския етаж на сградата. При ремонта паднал един от таваните на втори етаж от жилищната сграда, при което бащата на страните изразил притеснение, че синът му А. може да се ядоса, защото този етаж бил негов. Свидетелят сочи, че от бащата на А.и В. знаел, че процесният втори етаж е на по-големия му син. Заявява, че не му е известно по този въпрос някога да е имало спорове в семейството. Сочи, че всеки от двамата братя заключвал етажа си.

Свидетелката С. Г.а Й.– първа братовчедка на страните по майчина линия, също сочи в показанията си, че в семейството никога не е имало спорове по въпроса за разпределението на къщата в с. М.. В тази връзка уточнява, че винаги сутеренът се е ползвал от родителите на страните, вторият етаж се е считал за собствен на по-големия брат А.С.В., а таванският – на по-малкия В.С. В.. Сочи, че всеки от двамата братя обзавел и заключвал етажа си.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели при отсъствието на данни за евентуалната им заинтересованост и доколкото същите са непротиворечиви и почиващи на преки лични впечатления. Не се контстира наличието на твърдените от процесуалния представител на ищеца противоречия в изложената от свидетелите фактология.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл.108