Решение № 4776 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4776 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110144524 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК ********, против Р. Д. М., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 26461. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 684,49 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 58,18 лв.главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 11,18 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. - 15.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 20.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 10198/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана 1 през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Р. Д. М., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на 2 684,49 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 58,18 лв.- главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 11,18 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. - 15.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 20.02.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10198/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия оспорва предявените искове по основание и по размер.

Оспорва собствеността или да е носител на вещно право на ползване на част или на целия имот. Оспорва всички доказателства в тази насока като недостатъчни или неотносими.

Оспорва обстоятелството да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да е придобил качеството „потребител на ТЕ“. Смята,че искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за процесния период е неоснователен и да се отхвърли изцяло. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и присъди сторените в производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № 100, том XX, рег. № 4134, дело № 3823/1932 г., съставен от първи нотариус при СРС, от който се установява, че на ********* е продаден парцел с площ от 521 кв.м., находящ се в /адрес/. Установява се от приетия разпределителен протокол, че на 23.12.1935 г. е извършено разпределение на построените в сградата жилища, като сред посочените лица не фигурира Д. И. М..

Приети са по делото удостоверение за наследници и удостоверения за родствени връзки, от които се установява, че Д. И. М. е починал на 27.05.1993 г., като е оставил за наследници по закон децата си Ю. Д. М. (починал на 29.11.2021 г. и оставил за наследници по закон децата си Д. Ю. М. и Е. Ю. М.) и Р. Д. М..

Представено е заявление-декларация от 02.02.2010 г., подадено от Р. Д. М. до ищцовото дружество /фирма/, с което е отправено изявление за откриване на индивидуална партида за процесния имот апартамент № 6, находящ се в /адрес/.

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

Видно от представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на /фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

Приети са по делото документ за главен отчет на уредите за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., подписан от Р. М., както и протокол за неосигурен достъп до процесния имот за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни 2 отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

3

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.