Решение № 21 от 26.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. П., 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1088/13.10.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220101721 Пазарджишкият районен съд е осъдил Областна дирекция „Земеделие“ гр. П., ул. „Е.Й.“ № 3, ет. 4, Булстат: **********, представлявана от директора М.Е.В., да заплати на Ц. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.П.“ № 3 А, чрез упълномощен адвокат Ж. К. от АК - П., съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 3, ет. 3, офис № 20, сумата в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 05.01.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск над присъдения размер от 3500 лева до претендирания размер от 8000 лева като неоснователен и недоказан.

Осъдил е Областна дирекция „Земеделие“ гр. П., ул. „Е.Й.“ № 3, ет. 4, Булстат: ********** да заплати на Ц. С. Х., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 481,25 лева, представляващи сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдил е Ц. С. Х., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр. П., ул. „Е.Й.“ № 3, ет. 4, Булстат: **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 618,75 лева, представляващи сторени разноски в 1 производството, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК Областна дирекция „Земеделие“ гр. П., ул. „Е.Й.“ № 3, ет. 4, Булстат:

********** да заплати по сметка на РС П. сумата от 490 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и сторени разноски за експертиза.

Против така постановеното решение в законния срок са постъпили въззивни жалби и от двете страни с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Ищцата Ц. Х. обжалва решението в отхвърлителната му част със съображения, изложени в многословната въззивна жалба, които могат да се синтезират по следния начин:

Не е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не е налице груба небрежност, проявена от нейна страна, поради което и неправилно районният съд е намалил присъденото обезщетение с 30%. Присъденият размер на обезщетението е силно занижен, понеже прегледа на практиката на ВКС от страна на пълномощника на ищцата сочел, че за такива случаи присъжданото обезщетение е в размер между 7000 лв. и 15000 лв. Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер с присъждане на разноските за две инстанции в пълен размер.

Ответникът чрез своя процесуален пълномощник оспорва решението в осъдителната му част, като подробните съображения в тази жалба могат да бъдат сведени до следното:

Правилно районният съд е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, но неправилно е приел, че то е само в размер на 30%. По делото било безспорно установено, че ищцата е положила елементарна грижа, която и най-небрежният човек би положил, носейки по стълби товар с голям обем, който пречи на видимостта му, поради което според пълномощника на ответника съпричиняването трябва да бъде определено в размер на 90% от дължимото обезщетение. Определеният от районният съд размер на дължимо обезщетение за подобен род травма било силно завишено, тъй като според ответника ищцата не е преживяла никакви или почти никакви болки и страдания към момента на счупването на дланта на ръката, а оздравителният процес е протекъл нормално, без усложнения и няма никакви остатъчни поражения, които да пречат на нормалната функция на ръката. Поради това ответникът счита, че дължимият размер на обезщетение за такъв вид травма би бил 2000 лв., но след приспадане на 90% съпричиняване в полза на ищцата следвало да бъдат присъдени 200 лв. Моли решението в обжалваната част на бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде 2 уважен до размера на 200 лв. Претендира разноски за две инстанции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. чрез процесуалния пълномощник адв. В. П. от АК-П. с изложени твърдения в подкрепа на изводите на районния съд относно отхвърлената част от исковата претенция и искане решението в тази своя част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Областна дирекция „Земеделие“ гр. П. ищцата Ц. С. Х. е твърдяла, че работи по служебно правоотношение в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр. П., считано от 01.09.2005 г.. Към 05.01.2023 г. е заемала длъжността „главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОДЗ гр. П.. На същата дата изпълнявала служебните си задължения на работното си място, което се намирало на четвъртия етаж в сграда на ул. „Е.Й.“ № 3, гр. П.. Между 13:30 ч. и 14:00 ч. установила, че принтерната хартия в стаята е свършила. Слязла по стълбите на третия етаж, където се намирал склада, взела един кашон с принтерна хартия и тръгнала по стълбите за четвъртия етаж. Кашонът бил обемист и неудобен за носене.

Нямала добра видимост и се спънала в едно от стъпалата. Паднала изцяло върху лявата си ръка, в областта на дланта и пръстите. При падането ударила силно и дясното си коляно.

Твърдяла е, че е изпитала изключително силна болка в областта на лявата длан и пръстите и силна болка в дясното коляно. Успяла трудно да се изправи и с помощта на колегата й г-н Бабачев стигнала до работното си място на четвъртия етаж. Там с нейните колеги установили, че лявата ръка в областта на дланта и пръстите силно е отекла и има хематом от вътрешната страна на дланта. Изпитвала много силни болки и не можела да движи пръстите на лявата си ръка. Над дясното коляно се появила голяма синина.

При ходене изпитвала силна болка в десния крак.

Личният й лекар д-р- К. бил категоричен, че трябвало да се направи рентгенова снимка, от която се установило, че ищцата имала счупване на петата метакарпална кост на лявата ръка. Посочва, че на 06.01.2023 г. била прегледана в ортопедичния кабинет на д-р Н., който установил фрактура на пета метакарпална кост, оток с палпаторна болезненост върху пета метакарпална кост вляво, наличие на подкожен хематом, като след извършени 3 медицински манипулации имобилизирал лявата ръка (лявата длан, предмишницата, 4 и 5 пръсти) с гипс и назначил лечение. На ищцата били издадени болнични листове за временна неработоспособност - три броя, за периода от 06.01.2023 г. до 10.03.2023 г..

Бил проведен и преглед от лекуващия ортопед – травматолог, издаден е амбулаторен лист № 23012D073F35/12.01.2023 г. от доктор Н., ДКЦ-2, гр. П., като при прегледа била установена имобилизацията с гипс (на лявата ръка, в областта на дланта, лявата предмишница, 4 и 5 пръсти), поставена на 06.01.2023 г., както и оток с палпаторна болезненост върху пета метакарпална кост вляво, наличие на подкожен хематом. При прегледа ищцата представила рентгеново изследване № 366/12.01.2023 г. и рентгенова снимка от д-р С.Б.Ц., ДКЦ „Хигия“ гр. П..

На 03.02.2023 г. била прегледана отново от лекуващия травматолог, като бил издаден амбулаторен лист № 230349032729/03.02.2023 г., от д-р Н., ДКЦ-2, гр. П.. Свалена била гипсовата имобилизация. Установен бил оток с болезнени движения в метакарпофалангиалните и интрафалангиалните стави.

Предписана била физиотерапия. Изпратена била за рентгенова снимка в същото лечебно заведение - ДКЦ - 2, гр. П..

Въз основа на рентгенова снимка, направена на 03.02.2023 г. при свален гипс на лявата ръка, рентгенологът издал заключение, приложено като доказателство по делото.

Била проведената физиотерапия и бил издаден амбулаторен лист № 23037D061C1 1/06.02.2023 г. от д-р М.И.-П., ДКЦ „Хигия“ - П. физиотерапия. Като обективна находка физиотерапевтът установил: оточна лява гривнена става, болезнени активни и пасивни движения в същата; затруднени движения на пети пръст на лявата ръка; нарушен захват на левия горен крайник.

След проведената физиотерапия отново била прегледана от лекуващия ортопед, като бил издаден амбулаторен лист № 23048800590А/17.02.2023 г. от д-р Н., ДКЦ-2, гр. П.. Установеното обективно състояние било: оток с болезнени движения в метакарпофалангиалните и интерафалангиалните стави на 4 и 5 пръсти на лявата ръка; намалена мускулна сила; ограничен захват.

Ищцата е твърдяла, че ответникът изготвил декларация за трудова злополука от 11.01.2023 г., която подал до ТП-НОИ-П.. От длъжностното лице при ТП-НОИ - П. било издадено разпореждане № 3 от 23.01.2023 г., с което на основание чл.60, ал.1 КСО, злополуката от 05.01.2023 г. се приема за трудова на основание чл.55, ал.1 КСО, връчено с изходящо писмо от 24.01.2023 г..

Ищцата е твърдяла, че справедливото обезщетение за претърпените 4 болки, страдания, неудобства и ограничена функционалност на захвата на лявата ръка, съответно уврежданията на дясното коляно, както в момента на травмата, така и при имобилизацията с гипс /30 дни/ на лявата ръка в периода на временна неработоспособност /65 дни/, а и в близка, средна и далечна перспектива, оценява в размер на паричната сума от 8000 лева. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - изпитани болки и страдания, в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука, на 05.01.2023 г., призната за такава, на основание чл.60, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1 КСО, с разпореждане № 3 от 23.01.2023 г., на ТП-НОИ-П., ведно със законната лихва върху тази главница от 8000 лева, считано от 05.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Областна дирекция „Земеделие” гр.

П., депозира отговор на ИМ с твърдения за неоснователност на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че ищцата работи по служебно правоотношение в ОДЗ- П. на длъжност „главен експерт” в Главна дирекция „Аграрно развитие” в ОДЗ-П., че е изпълнявала задълженията на работното си място, което се намира на четвъртия етаж на ул. „Е.Й.” № 3 в гр. П., както и че е получила описаното в ИМ увреждане - надлъжна неразместена диафразна фрактура на петата метакарпална кост на лявата ръка в резултат на падането вследствие спъване на стълбите между 3 и 4 етаж в сградата на ОДЗ-П. на 05.01.2023г. между 13:30 и 14:00 часа.

Ответникът е твърдял, че ищцата по собствена инициатива, а не по разпореждане на работодателя, между 13:30 часа и 14:00 часа е слязла по стълбите от четвъртия на третия етаж, където се намира складът, за да вземе принтерна хартия; твърдял е, че по собствена инициатива е решила да вземе един кашон с принтерна хартия, а не един топ и въпреки че установила, че кашонът е обемист и неудобен за носене, при което нямала видимост при изкачване на стълбите за четвъртия етаж, тя решила на свой риск да го пренесе.

Ответникът оспорва, че ищцата имала увреждане на дясното коляно.

По отношение травмата на лявата ръка твърди, че нямало писмени доказателства, от които да е видно, че непосредствено след инцидента е била при личния си лекар. Предполага, че след като не е посетила веднага ортопедтравматолог, а е провеждала разговор с д-р Нерсес Н. в „ДКЦ - 2” ЕООД в гр.

П., болката не е била силна. Допълнителен довод в подкрепа на този извод бил фактът, че ищцата не е потърсила специализирана медицинска помощ 5 една нощ и едва на следващия ден - 06.01.2023 г. в 09:50 часа била прегледана от д-р Н.. Ответникът счита, че и травмата не е изисквала оперативна намеса или друго по-сложно действие, както и че нямало предписани болкоуспокояващи медикаменти.