Решение № 90 от 08.07.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 90/08.07. Година 2019 Град Варна

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав На тридесет и първи май Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна

Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева съдебен секретар Петранка Паскалева прокурор

Вилен Мичев като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 157 по описа на съда за 2019 година, при произнасянето си взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №14/20.02.2019 година, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №1462/2018 година, с която подсъдимите И.Р.М. и А.А.П. са осъдени по чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а подсъдимият В.С.С. –по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. Наложени са наказания от по тринадесет години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на първите две лица и три години и три месеца при първоначален общ режим на третия подсъдим. С присъдата И.М. и А.П. са осъдени в условията на солидарност да заплатят обезщетение за неимуществени вреди от деянието на на гражданския ищец В.В. в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва от инкриминираната дата до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск срещу подс.С. е отхвърлен изцяло поради неоснователност.

Със съдебния акт са разрешени въпроси по приложението на чл.59 от НК, по веществените доказателства и разноските.

Защитниците на подсъдимите П. и С. са ползвали правото си на жалба по чл.318 ал.6 от НПК, като с бланкетни съображения за неточно приложение на материалния закон и несправедливост претендират изменение на присъдата по чл.337 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК (искането по чл.337 ал.1 т.2 от НПК касае подс.П.). С допълнително писмено изложение адв.В. въвежда твърдение за нарушение на процесуалния закон, породено от необсъдени гласни доказателства в мотивите към присъдата.

В срока по чл.320 ал.6 от НПК подс.М. устно се присъединява към подадените въззивни жалби с оплакване за несправедливост на присъдата.

В пренията на въззивното съдебно заседание защитникът на подс.С. поддържа жалбата и за пръв път твърди необоснованост на присъдата, с което се обяснява искането за нейната отмяна. Като недостатъци на присъдата се сочат непълноценен доказателствен анализ и допуснат буквален препис на обвинителния акт.

По-нататък адв.В. заявява интерес от намаляване на наказанието на подзащитния му поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността, изискващи приложението на чл.55 от НК, алтернативно налагане на санкция в специалния минимум и в двете хипотези с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Защитникът на подс.П. градира съображенията си за неправилност на атакуваната присъда от недостатъци в мотивната дейност на първоинстанционния съд, през неточно приложение на материалния закон, до несправедливост на наказанието. Адв.В. припомня, че няма доказателства за ексцес в умисъла на подс.П., следователно същият би трябвало да отговаря по по-леко наказуемия състав на чл.199 ал.1 т.3 от НК. Касателно наказанието се поддържа теза за несправедливост, последица от неотчетения принос на П. към общественоопасния резултат и от подценения факт на чистото му съдебно минало. В логическа връзка със съображенията са алтернативните искания за отмяна на присъдата и връщането на делото в първата инстанция или изменението й чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието.

В пледоарията си защитникът на подс.М. придава водеща роля на подс.П. в съизвършителската дейност, добавя и факта на инвалидност, считайки, че това е достатъчно да се намали наказанието.

В лична защита тримата подсъдими потвърждават доводите на адвокатите си.

Въззивният прокурор пледира за неоснователност на жалбите. Счита, че първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е избрал наказанието лишаване от свобода измежду алтернативите в санкцията по чл.199 ал.2 т.2 от НК, не съзира основания за преквалификация на деянието, нито за отмяна на проверяваната присъда. Известен недостатък публичният обвинител открива в мотивите относно индивидуализацията на наказанията на подсъдимите М. и П..

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец желае потвърждаване на присъдата.

Относно претенцията на подс.С. за чл.66 от НК, адв.И. припомня високата степен на обществена опасност на деянието, достатъчна според цитираното от повереника Р 37-1983-ОСНК да изключи основателността на въззивната жалба.

В последната дума подсъдимите молят да им се намали наказанието.

Варненският апелативен съд като взе предвид аргументите във въззивните жалби, становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически изводи:

С обвинителен акт на тримата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление против собствеността:

-по чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за И.М. и А.П., защото на 16.11.2017 г. в с. Войводино, обл.

Варна в съучастие помежду си като съизвършители и с В.С.С. като подбудител и помагач, отнели чуди движими вещи - бакърени тава и котел на обща стойност 198 лева от владението на Недко Г.В., като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийство на Недко Г.;

-по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за В.С., защото на 16.11.2017 г. в с.

Войводино, обл. Варна в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил извършителите И.М. и А.П. да отнемат чужди движими вещи - пари от владението на Недко Г.В., като употребят за това сила.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите от тримата подсъдими, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, отразени по следния начин:

Подсъдимите И.М. и А.П. са жители на гр.Вълчи дол, поддържали близки отношения. Подс.В.С. ***, имал бизнес с два магазина и управлявал л.а.„БВМ 525" с per. № В 9275 НС. Той познавал другите двама подсъдими.

През 2016 г. подс.М. пострадал от токов удар при кражба на проводници, причинил изгаряния по кожата на двете ръце, лявото бедро и гърба.

Пенсиониран е по болест със 100% загуба на трудоспособност.

През лятото на 2017 г. подс.М. взел заем от подс.С. в размер на 80 лв. Към м. ноември 2017 г. поради просрочие и лихви дългът възлизал на около 300 лв. Подс.С. често търсел подс.М. в гр.Вълчи дол, за да си иска парите. Понякога при срещите длъжникът бил в компанията на подс.П..

На 13.11.2017 г. около обяд подсъдимите М. и П. били в парка в гр. Вълчи дол. Там ги намерил подс.С.. Разказал им за свой познат от с.Войводино, общ. Вълчи дол, който му споделил, че в селото живеел човек по име Недко с много пари в къщата си от продажба на земи. Предложил на другите двама подсъдими да откраднат парите, които да се поделят между тримата, като по този начин подс.М. би имал възможност да плати и дълга си. Подс.С. уверил мъжете, че за всеки щяло да има достатъчно, защото парите били много.

Подс.П. имал представа за с.Войводино, дори по даденото описание от подс.С. се сетил, че ставало дума за Недко Г.В., когото познавал бегло. В този разговор се постигнала уговорка на следващия ден двама от подсъдимите да отидат в с.Войводино и да намерят къщата на пострадалия.

На 14.11.2017 г. около обяд, подсъдимите М. и П. стигнали до до с.Войводино с каруца, намерили къщата на В., дори П. говорил с него. На връщане, но все още извън гр.Вълчи дол чрез телефона на подс.П., подс.М. провел разговор с подс.С.. Последвала среща между тримата в м-ст „Кошубаир“, при която подс.С. разбрал, че двамата мъже намерили къщата. Той от своя страна се задължил да се снабди с информация кога пострадалият щял да отсъства от дома си, за да отидат тримата и откраднат парите.

След обяд на 15.11.2017 г. подс. С. се свързал с подсъдимите М. и П. и им казал, че около 20:00 ч. ще ги вземе от парка в гр. Вълчи дол, за да извършат кражбата, тъй като човекът щял да отсъства. Подс.С. пътувал до мястото на срещата с л.а.„БМВ 525" с per. № В 92-75 НС. Подс.М. седнал на предната дясна седалка, а подс. П. отзад вляво.

Подс.С. спрял в началото на с.Войводино и останал в колата.

Подсъдимите М. и П. отишли пеш до къщата на пострадалия. Там обаче светело – обстоятелство, което отказало подс.М. от намерението. Когато с подс.П. се върнали до колата, подс.М. получил упреци от другите двама мъже за проваления замисъл, след което отпътували за гр.Вълчи дол.

На 16.11.17 г. около 11.00ч. подс.М. гостувал в дома на подс.

П.. В 13:44 ч. подс.С. се обадил и казал, че вечерта със сигурност човекът щял да отсъства от дома си. Уточнил, че към 22.00 часа щял ги вземе от парка.

Следобед подс.М. пил бира. Около 19.00 часа подс.П. заедно с баща си също консумирали алкохол. Към тях се присъединил подс.М..

Около 22.00 часа подс.С. пристигнал с колата си на мястото за срещата. Подсъдимите М. и П. не били там, което накарало подс.С. да отиде до дома на П. и да позвъни на телефона му. По този начин тримата се събрали, отпътували към с.Войводино с л.а.“БМВ“, като разположението им съответствало на описаното за 15.11.2017 година.

Подсъдимите П. и М. носили в себе си: маска от ръкав на блуза, спрей (П.), повреден газов пистолет "Voltran" с №А 0340 (М.). До скоростния лост подс.С. държал дебела дървена сопа, а в жабката - пакети с ръкавици от плат, тип „градински", сиви на цвят с пет пръста. Подс.С. спрял в началото на с.Войводино. Казал на подс.М. за приготвените ръкавици (ползвани от П. и М.) и сопата, които той (М.) взел. Подс.С. уточнил, че ако човекът се съпротивлява, вика, да го вържат с нещо в стаята, да претърсят и намерят парите.

До къщата на пострадалия Недко В. подсъдимите М. и П. стигнали пеша. Сградата била тъмна. Двамата влезли през незаключената входна врата на двора. Подс.П. си сложил приготвената маска и взел дървената сопа, а подс.М. вдигнал качулката на черното си яке.

Двамата констатирали, че вратата на къщата била заключена. Насочили се към прозорец вляво от нея. Подс.П. го дръпнал силно навън, разбил дограмата му, отворил го и влязъл в стаята. Подс.М. го последвал и със запалка осветил помещението. Това помогнало на подс.П. да се ориентира и да включи осветлението.

Пострадалият Недко В. спял в тази стая на едно от трите легла. При включването на лампата се събудил и се уплашил. Станал и побягнал към вратата.

Тогава подс.П. започнал да го удря с дървената сопа, която носел. Удари с неустановен предмет му нанесъл и подс. М.. Двамата удряли пострадалия безразборно по всички части на тялото. Недко В. се опитвал да се предпази с ръце, но в резултат на многото и силни удари, паднал по гръб пред вратата на стаята. Подс. М. му нанесъл няколко силни удара по главата с дръжката на пистолета, който носел, а подс. П. го удрял с неустановена пръчка.

След като пострадалият престанал да се движи, двамата подсъдими започнали да ровят в помещението за пари. Безуспешно претърсили бюфета, леглата. Междувременно пострадалият престанал да дава признаци на живот.

Подсъдимите загасили осветлението и напуснали помещението. По инициатива на подс.П. се насочили към горния етаж на къщата. Проникнали през вратата, блъсната с крак от П.. Претърсили двете стаи, но не намерили нито пари, нито вещи, които да откраднат. На излизане пред мазата пдс.М. взел бакърено менче, а подс.П. – бакърена тава.

Подс.М. носел взетата от подс.С. сопа, а подс.П. - намерената в стаята. Подс.М. съобщил на подс.С., че не открили пари, като му показал отнетите вещи. По разпореждане на последния, двамата мъже изхвърлили тавата и менчето.

Подс.М. оставил дървената сопа между предна дясна седалка и вратата, а подс.П. държал своята пръчка на седалката до себе си. По пътя подс.М. разказал на подс.С. какво се случило - ударили човека и той май умрял. С. се ядосал, казал да млъкват и ги предупредил, че нищо не иска да знае. По пътя спрял и накарал подс.П. да изхвърли окървавената си пръчка.

Разпечатката съдържа 52 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/481fbc78-8ee0-4fea-9976-6baf4b5501f3