Решение № 260822 от 27.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

27.10.2020 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 6447 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 198 408,90 лв. – главница по Договор за кредит от 21.02.2017 г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 11.06.2017 г. до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до 10.09.2017 г., сумата от 55,11 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 11.09.2017 г. до 12.09.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси, както и за направените разноски в заповедното производство в размер на 4018,05 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата считано от 12.09.2017 г. до окончателно й изплащане и направените разноски в настоящото производство.

Производството по настоящото гр.д. № 6447/2018 г. по описа на СГС, I-13 с-в е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН ********** за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157 с-в за следните суми: 198 408,90 лв. – главница по Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 11.06.2017 г. до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до 10.09.2017 г., 55,11 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 11.09.2017 г. до 12.09.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси, ведно със законна лихва считано от 12.09.2017 г. до окончателно й изплащане, както и за направените разноски в заповедното производство.

С определение от 21.02.2019 г. съдът е прекратил производството по делото като недопустимо поради това, че от заповедния съд е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парична сума многократно надхвърляща размер от 25 000 лв., поради което съдът е приел, че СРС се е произнесъл извън границите на своята компетентност и поради това постановения от него съдебен е недопустим, което от своя страна води до недопустимост на производството по чл. 422 ГПК.

С определение от 04.11.2019 г. по ч.т.д. № 2476/2019 г. по описа на САС, ГО, 8 с-в е отменено определението от 21.02.2019 г. и делото е върнато на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия като съдът е приел, че при подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу недопустима заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, издадена за парично вземане в размер над 25 000 лв., защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, който е недопустим поради обусловеността му от същата, а следва да се осъществи посредством осъдителен иск за паричното вземане.

С оглед на дадените указания в определението на САС, както и предвид изрично заявеното от ищеца в молба вх. № 30446 от 06.03.2019 г. искане за преминаване от установителен към осъдителен иск, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157 с-в и е приел за разглеждане искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че на 21.02.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучателя Г. М.К.е сключен Договор за жилищен кредит за покупка на недвижими имот, находящ се в гр. София, р-н Лозенец, ул. „************, съгласно който Банката е предоставила по разплащателната му сметка кредит в размер на 200 000 лева за срок от 360 месеца. С подписване на договора, кредитополучателят е подписал и приел и Общите условия, неразделна част към същия. Вземането на Банката по договора е било обезпечено със законна ипотека върху имота, като кредитът е усвоен еднократно от кредитополучателя на 02.03.2017 г.

Твърди се, че кредитополучателят

Г. К. е починал на 08.04.2017 г., съгласно Удостоверение за наследници изх. № 3-1967 от 21.04.2017 г., след което вноски за погасяване на кредита не са постъпили.

В тази връзка се сочи, че съгласно представен в „Б.Д.“ ЕАД, Договор за продажба на наследство, при условията на чл. 212 ЗЗД, вписан в СВ при Районен съд - гр. Русе с вх. peг. № 4778/24.04.2017 г., Акт № 183, том 3, ДВР 4673, ответницата по делото А.Г.К. – в качеството й на наследник на починалия кредитополучател е продала на ответника М.Е.М., ЕГН ********** цялото си наследство, останало от баща й Г. М. К..

В исковата молба се излага, че от купувача на наследството М.Е.М. са постъпили 3 вноски за погасяване на задължението по кредита, с които са били погасени частично вноски по кредита, но считано от месец юни 2017 г., кредитополучателят е спрял дължимите месечни плащания и към 11.09.2017г. е бил в просрочие общо 93 дни. Излага се, че поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни считано от 11.09.2017 г., кредитът е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. От тази дата е започнало и олихвяването му със санкциониращата лихва, предвидена в чл. 20.2 от ОУ, във вр. чл. 14 от Договора за кредит.

Сочи се, че ответниците са били поканени да платят задължението си, за което на същите са били изпратени, както следва: нотариална покана изх. № 07-20-01339/14.07.2017 г. на наследника А.К., получена лично от нея на 31.07.2017 г. и нотариална покана изх. № 07-20-01319/12.07.2017 г. на купувача на наследството М.М., връчена на 05.09.2017 г.

От ищеца се твърди, че и след получаване на нотариалните покани, ответниците не са погасили дълга, поради което „Б.Д.“ ЕАД е предприела действия за принудителното му събиране, за което на 12.09.2017г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е било уважено от съда и на 19.09.2017 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 963788/2017 г. на СРС, 157 с-в.

В тази връзка моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят претендираните суми.

Ответникът М.Е.М. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка оспорва на основание чл. 193 ГПК истинността на Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., ведно с ОУ към него, като твърди, че подписът в договора не е положен от кредитополучателя Г. К..

Ответницата А.Г.К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуален представител адв. И.И., в който оспорва предявения иск като недопустим поради това, че не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като с договор за продажба на наследство от 24.04.2017 г., в качеството й на наследник на Г. М.К.е продала на М.Е.М. цялото си наследство, останало от баща й, което включва и процесния договор за жилищен кредит от 21.02.2017г., поради което счита, че ответник по претенцията следва да бъде само ответникът М.М..

На следващо място оспорва иска като неоснователен, тъй като по силата на извършената продажба върху купувача преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърленото наследство.

На следващо място, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. В тази връзка оспорва твърдението, че наследодателят й Г. М.К.е сключил договор за кредит с „Б.Д.“ ЕАД, с който му е предоставен от банката кредит в размер на 200 000 лв. Излага се, че съгласно твърдението на ищеца в исковата молба не става ясно от кой момент е спряно плащането на задълженията по кредита, а също така счита, че не са били налице и предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД – като кредитор и Г. М.К.– като кредитополучател, видно от който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 200 000 лева при срок за издължаване - 360 месеца, считано от датата на усвояването му.

Съгласно чл. 7 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4,6 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,32-54, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,274 процентни пункта, в която са включени индивидуални отстъпка от 0,3 % и отстъпки, приложими с оглед сключения между страните Договор за ползване на пакет Частно банкиране на Б.Д. ЕАД. Съгласно чл. 7.1. лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, посочени в ОУ. Съгласно чл. 14 неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица и Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ прилага, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, които са приложени към делото.

Съгласно представения погасителен план, началното усвояване на кредита е на 02.03.2017 г., началото на издължаването е на 10.03.2017 г., крайният срок на издължаване е на 02.03.2047 г., а одобреният размер на кредита е 200 000 лв.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 3-1967 от 21.04.2017 г. Г. М.К.е починал на 08.04.2017 г., съгласно Акт за смърт № 0713 от 10.04.2017 г. и е оставил като законни наследници А.Г.К. – дъщеря и Милен Георгиев К. – син.

По делото е представен и

Договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2017г., вписан в Служба по вписванията, вх. Рег. № 4778/24.04.2017 г., с Акт № 183/2017 г., том 3, сключен между А.Г.К. – като продавач и М.Е.М. – като купувач, съгласно който А.Г.К. е продала на М.Е.М. цялото си наследство, останало й от баща й Г. М. К., починал на 08.04.2017 г. за сумата от 500 лв., която е изплатена при сключването на договора.

По делото е представена

Нотариална покана, рег. № 7837 от 17.07.2017 г. на нотариус Д.Г., рег. № 371 на НК, съдържаща Уведомление изх. № 07-20-01339 от 14.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до А.Г.К., както и Нотариална покана, рег. № 7924 от 18.07.2017 г. на нотариус М.И., рег. № 260 на НК, /съответно рег. № 7060, том 6 от 21.07.2017г. на нотариус М.И., нотариус с район на действие СРС/, съдържаща Уведомление изх.

№ 07-20-01319/12.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до М.Е.М., видно от които Банката е уведомила същите, че поради забава в погасяване на задълженията по сключен Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г. в размер на 200 000 лв. и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно изискуем. В поканата е посочено, че считано от датата на получаването й цялата непогасена главница по кредита става предсрочно изискуема и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената надбавка за забава.

Видно от приложената разписка към нотариална покана, рег. № 7837 от 17.07.2017 г. на нотариус Д.Г., изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до А.Г.К., същата е получена лично от нея на 29.07.2017 г.

Видно от приложената Разписка №

159 от 21.08.2017 г. към нотариална покана № 160, том VI от 2017 г., нотариалната покана, изпратена до М.Е.М., адресът е бил посетен три пъти на посочените в разписката дати, след което е залепено уведомление на входната врата на вх. ******в гр. София, ж.к. ******, като поради неявяването на лицето в двуседмичен срок за получаването й в нотариалната кантора, същата е била връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на 05.09.2017 г.

На 12.09.2017 г. е било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжниците А.Г.К. и М.Е.М..

На 19.09.2017 г., съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157 с-в, с която е осъдил длъжниците А.Г.К. и М.Е.М. да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД посочените по-горе суми.