Решение № 551 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря В. Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501630 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 27 3 от ГПК.

Образувано е по ВЖ на адв. Н., в качеството му на пълномощник на С.

Е. и В. Б. срещу частта от Решение №260145/29.02.2024г., постановено по гр.д.

№5812/2013г. на СГС, с която В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.***, бул.

„***” № **, вх.*, ет.*, ап.* и С. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.

„***” № **, ет.* са осъдени да заплатят в полза на Л. Н. С., ЕГН ********** и В. П. С., ЕГН **********, с общ адрес: гр. ***, ул. „***” №**, вх.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр.София, ул. „Перник” № 97-99, ет.1, ап.1 солидарно, сумата от 10 703.02 лева, представляваща заплатени от ищците разноски по сключване на развален договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2013г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземанията и в частта, с която всеки от ответниците е осъден да заплати по 1/2 част на основание чл.79, ал.1, пр. 2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД от сумата от 32 389, 44лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2013г./датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и в частта с която е отхвърлено възражението за прихващане със сумата от 10 000лв. на С. Е., представлявяща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.05.2011г. до 14.02.2023г. Направено е искане да се отмени в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете.

Жалбоподателите са формулирали оплаквания, че претендираните 1 разходи за сключване на договора за покупко – продажба, за снабдяване с документи, свързани с изграждането на еднофамилна къща и други разходи не са свързани с тяхното поведение като продавачи по сделката. Считат, че те са направени поради действията на Столична община спрямо ищците, която ги е третирала като собственици.

Жалбоподателите поддържат, че настоящото решение по гр.д.

№5812/2013г. е неправилно и поради това, че съдът не се произнесъл в решението си по гр.д. №4807/2013г. на СГС по въпроса кой е негов собственик, след като не е прехвърлена собствеността върху целия имот. Ето защо категорично възразяват, че горните разходи са в причинна връзка с тяхното поведение, а считат, че са в причинна връзка поведението на Столична община. В този контекст сочат, че не само липсва кумулация на елементите на деликта, но не е налице нито един от тях.

Въззивниците се оплакват и че съдът селективно е подходил към доказателствата, като е постановил решението си без да прецени всяко едно по отделно и в съвкупност с останалите.

Отговор на ВЖ е подаден от пълномощника на ищците С.и – адв. Х., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно. Изложени са доводи за обоснованост на фактическите констатации и правилност на правните изводи на първоинстанционния съд. Направено е искане въз основа на събраните в първата инстанция писмени и гласни доказателства, да се потвърди решението.

Отговор на ВЖ е постъпил и от третото лице помагач Столична община, в който са развити съображения за несъстоятелност на оплакванията на ответниците и е заявено становище за оставянето й без уважение.

Страните претендират разноски за производството пред въззивния съд.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на задълбочен анализ на доказателствата, поради което фактическите му констатации са обосновани и се възприемат от решаващия състав. Същите са както следва :

Не е спорно в делото, че с решение от 21.08.2017г. по гр.дело № 4807/2013г. по описа на СГС, 5 с-в, влязло в сила на 28.07.2021г., е развален сключеният на 09.05.2011г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 38, том. 1, peг. № 0507, дело № 38/2011г. и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, както и че при сключване на договора ищците са платили продажната цена от 180 300 евро, съобразно квотите на продавачите в правото на собственост, съответно на продавача В.

Н. Б. сумата от 90 150 евро или 50% от продажната цена, а на продавачите С.

Е. и Е. Е. сума от по 40 075 евро или по 25% от продажната цена.

С горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2011г., ищците са купили от ответниците В. Н. Б., Е. Е. Е. и С. Е. Е. недвижим имот - УПИ II-З76 в кв.279 по плана на София, м.”Лозенец-1 част”.

В т.4 от нотариалния акт, в който е обективиран договорът, изрично е 2 декларирано от ответниците, че са единствени собственици на процесния недвижим имот, че по отношение на имота или части от същия не са налице правни, съдебни и/или извънсъдебни спорове или претенции на трети лица, че процесният имот или части от същия не е обременен с каквито и да било вещно-правни и/или облигационни тежести, че по отношение на същия имот, респ. на части от същия не са сключвани предварителни договори с други лица, че имотът не е предмет на отчуждаване от продавачите и е поето задължение, ако някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина и/или купувачите претърпят съдебно отстранение от имота или части от имота на каквото и да е основание /разваляне, унищожаване или други основания/, както и при установяване по съдебен ред на права на трети лица върху същия имот или върху части от него, продавачите дължат на купувачите, при условията на солидарност, връщане на продажната цена, стойността на подобренията, извършени в имота след продажбата му и разходите, направени от купувачите при закупуване на имота.

От приетите от първоинстанционния съд доказателства е видно, че продавачът Е. Е. Е. е починал в хода на производството – 16.04.2017г. и е оставил като наследник по закон своя брат С. Е.. Предвид този факт и възражението на последния, че не е приел наследството на починалия, следва да се устанонови, налице ли е изрично или с конклудентни действия приемане на наследството. Съгласно чл. 49, ал.2 от ЗН такива има, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В казуса такова приемане е реализирано с правни действия, състоящи се в конституирането в производството пред САС по в.гр.д. №1793/2018г. на ответникът С. Е. в качеството на правоприемник на починалия в хода на производството първоначален ответник Е. Е. Е. и в подаване на касационна жалба пред ВКС от наследника, в която има изявления, които недвусмислено сочат, че инициира производството и в това му качество.

От сметка/фактура № 0000001725/09.05.2011г. се установява, че на датата на изповядване на процесния нот.акт ищецът Л. С. е заплатил в полза на нотариус Воденичарски сума в общ размер от 1 534.52 лева, включваща сумата от 1235.77 лева — нотариална такса за издаването на процесния нотариален акт; сумата от 43 лева - нотариална такса за издаването на преписи от нотариалния акт и сумата от 255.75 лева - размерът на начисления ДДС върху посочените суми.

Видно е от платежно нареждане от 09.05.2011г., че същият е заплатил сумата от 8 815.90 лева, представляваща местен данък за продажба на недвижим имот, а от платежно нареждане от 09.05.2011г., че е заплатил в полза на Агенция по вписванията сумата от 352.64 лева — такса за вписване на нотариалния акт.

Общият аритметичен сбор на горните плащания от 09.05.2011г., направени от ищеца С., е 10 703.06 лева, представляващ дължимите разноски за издаването на процесния нотариален акт.

В заключението на СЧЕ, прието от първоинстанционния съд, е направен 3 извод, че са платени от ищците сумите по документите представени от тях с ИМ за проектни и други дейности за процесния недвижим имот, както следва: за разрешение за строеж с № 80/31.05.2012г. - квитанция от 04.06.2012г. за получена сума по чл. 6, ал. 1 ЗМДТ в размер на 5 762.40 лева; квитанция от 11.07.2012г. за заплатена сумата от 10 лева за протокол стр. линия и ниво; платежен документ от 16.11.2011г. за заплатена сумата от 4 000 евро - аванс за проектиране на еднофамилна жилищна сграда; платежен документ от 03.02.2012г. за заплатена сумата от 3 500 евро — аванс за проектиране на еднофамилна жилищна сграда; по договор за доклад за съответствие от 14.09.2012г. и фактура с № 0000000111 е заплатена по банков път на сумата от 1 000 лева - плащане СН - влизане в сила P C по договор от 14.09.2012г. за обект: еднофамилна жилищна сграда с офис и гараж УПИ II; по договор за строителен надзор от 29.06.2011г. и разписка от 29.06.2012г. е заплатена сумата от 2 000 лева; с приходен касов ордер с № 005/19.02.2012г. е заплатена сумата от 500 лева - такса за движение на документи за разрешение на строеж на еднофамилната сграда; по фактура от 01.08.2011г., издадена от „Топлофикация София“ ЕАД е платена сумата от 130 лева - изходни данни за имот с топл.; по приходен касов ордер от 12.09.2011г. е платена сумата от 1 850 лева - проект за „Изместване на топлопровод от УПИ II-376, кв. 279“; с разписка от 18.07.2012г. е заплатена сумата от 696 лева - присъединяване към ел. мрежа на ЧЕЗ Разпределение България; с платежен документ от 01.08.2011г. е платена сумата от 97.08 лева - извършване на проучвателни работи по външно ел. захранване; с разписка от 06.07.2012г. е заплатена сумата от 73.97 лева - предоставяне на данни от техн. картотека; по фактура от 12.08.2011г. е заплатена сумата от 300 лева - сключване на предварителен договор по чл. 142 ЗУТ; платена е сума от 88 лева - даване на писмено становище; с квитанция от 27.06.2012г., издадена от Столична община, е платена сумата от 25 лева - заверка на заснемане и експ. оценка на растителност; по фактура от 18.06.2012г. е заплатена сумата от 171.60 лева съгласуване на работни проекти; по фактура от 30.07.2012г. е заплатена сумата от 35 лева - съгласуване на проект с „Улично осветление“ ЕАД; по фактура от 30.07.2012г. е заплатена сумата от 70 лева - съгласуване на ВиК връзки; по фактура от 18.07.2012г. е заплатена сумата от 97.08 лева съгласуване на работни проекти при изместване на енергийни съоръжения; по фактура от 30.07.2012г. е заплатена сумата от 25,20лв. за съгласуване на проект; по договор от 09.07.2012г. за комплексно изпълнение на кофражни, бетонови и армировъчни работи и фактура от 27.09.2012г. е заплатена сумата от 1 839.48 лева - извършени СМР, съгласно сметка за разплащане от 25.09.2012г.; с приходен касов ордер от 01.11.2012г. е заплатена сумата от 1 700 лева - СМР на къща Лозенец; направени са разходи за разплащане от 25.09.2012г. в общ размер от 3 555.48 лева, а с приходен касов ордер от 29.01.2013г. е заплатена сумата от 1 189.90 лева - извършени СМР в жилищна сграда. Посочените разходи, свързани със снабдяване с необходимите документи за изграждане на жилищна сграда, са в общ размер от 32 894.44лева.

СГС е разпитал свид. Ш. за обстоятелствата, свързани с ползването на 4 процесния имот от ищците. Тя установява, че знае процесния имот и често мина покрай него, поради което им непсредствени впечатления за него. Той представлява неограден терен с трева и дървета и не е застроен. Твърди, че след закупуването на имота от В. и Л., те са направили заграждение с метални колчета и мрежа, но след като Столична община е съставила акта за общинска собственост, те са ги премахнали. Сочи че това се е случило през 2012г., а загражденията са стояли в имота около 6-8 месеца, като хората от квартала минават през имота по пътека.

Вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експретиза за цената на наема на имот като процесния, е заключило, че средната месечна наемна цена за 1/5 ид.ч. от УПИ II-376, кв. 279 по плана на гр. София за периода от 09.05.2011г. до 27.09.2023г. е 53 129, 68лв. , а за периода от 28.07.2021г. до 27.09.2023г. е 9 196, 49лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.