Решение № 408 от 18.12.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1482/2025
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Кристиан Димитров Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. Перник, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристиан Д. К. при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. К. Административно наказателно дело № 20251720201482 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Е. Й. П. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-1158-002299/25.07.2025 г., издадено от Началник група, към сектор "Пътна полиция" в ОДМВРПерник, с което за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания "Глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.
На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 18 контролни точки.
С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че не е установено дали действително нарушението е извършено в рамките на населено място. Оспорва се снимковият материал и достоверността на измерването, както и съществуването на пътен знак B26, с който е въведено ограничението. Сочи се, че е допусната грешка при определяне на наказуемата скорост, както и че не е посочено въз основа на кой член от Наредба Iз2539/17.12.2012г. са отнети контролните точки. Претендират се разноски в размер на 450 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П., в които се повтарят доводите от жалбата.
1
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, както и е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.03.2025 г. в 16:37 часа в община ПЕРНИК, на път ПЪРВИ КЛАС № 1-6 в гр. Перник по ПП I-6 с посока към град София Е. Й. П. е управлявала лек автомобил Ауди А7 с регистрационен номер ********* собственост на фирма " Адриа Монтажен" ООД с бул. **********, като в района на км.84+550 след ЖП спирка Метал се движи със скорост 135км/ч при максимално разрешена скорост от 80км/ч въведена с ПЗ В26 за населено място.Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S 1 с №11743D0 с фиксирани дата,час и регистрационен номер в снимков материал №0074096.
След приспаднат толеранс от -3% е отчетено превишение от 51 км.
За констатираното, на 02.07.2025 г., след подаване на Декларация от Е.
Й. П., че тя е управлявала процесния автомобил на 03.08.2025 г. , св. Д. К. е съставил на 02.07.2025 г. срещу жалбоподателя АУАН АД № 471120, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 2вр. ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на същата дата на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 3 месеца. На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 18 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в 2 административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице Началник група Сектор "Пътна Полиция" към ОДМВР-гр. Перник, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, доколкото МПС-то не е собственост на жалбоподателката и видно от подадена на 03.08.2025 г. декларация от същата, именно това е и датата, когато е открит нарушителя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава акт и въз основа на него и наказателно постановление в отсъствието на контролен орган. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Анализът на посочените правни норми обосновава извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на НП и електронни фишове не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, 3 дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция - например Решение № 613/10.04.2017 г. по к.н.а.х.д.
№ 110/2017 г. на АдмСБургас.
Видно от събрания доказателствен материал техническото средство АТСС "ARH CAM S1" с № 11743D0, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, което се установява от приложения Протокол за проверка и удостоверение, като доводите на защитата в тази насока са неоснователни. Удостоверението касае типа средство за измерване, а не се отнася до отделните средства, спадащи към този тип. Що се отнася до протокола за последваща проверка, в същия е посочен номерът на техническото средство, както и че е издаден на 09.07.2024г. Съгласно чл. 43 от Закона за измерванията последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.
Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, като периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед А-616 от 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година. Следователно, към момента на заснемане на горепосочения автомобил- 26.10.2024 г., техническото средство надлежно е преминало проверка. Предвид изложеното са неоснователни 4 възраженията на жалбоподателя относно техническото средство, доколкото същото видно от събраните доказателства е годно и въведено в експлоатация по съответния ред.
В настоящия случай е налице Протокол чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Видно от протокола, както и от отговора на ОД на МВР Перник от 17.11.2025 г. на л. 59, към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч със знак В26 и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Перник. В тази връзка неоснователно е оспорването на жалбоподателя, че пътният знак не е съществувал. Неоснователни са и възраженията, че не става ясно дали участъкът попада в населено място. Следва да се отбележи и че административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за неспазване на ограничение, въведено със знак, което видно от доказателствата по делото е било именно 80 км.ч. Както в АУАН, така и в НП, са ясно посочени ограничението и начинът на въвеждането му – с пътен знак B 26.
Видно от писмена декларация от 02.07.2025 г., подписана от жалбоподателя, именно той е управлявало автомобила в деня и часа на нарушението.
Според съда фактите по вмененото нарушение се установяват по категоричен начин от събраните доказателства – снимковия материал от ползването на техническото устройство и протоколите за годност на същото, както и декларацията от жалбоподателя, че именно той е управлявал автомобила на процесната дата.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/481e941b-6cfe-492e-9bf6-d408e4645736