Решение № 2307 от 21.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2307 гр. ......, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20211110137590 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба с вх.

№19962/28.6.2021г. от ищец В. Г. Ж. , ЕГН **********, с адрес гр........, със съдебен адрес гр......., .... № 1Б, ет.2, aп.18, чрез адвокат Г.Г.-САК, срещу ответник П.С.А.-Г.Б.А.Л.

„СВЕТА ......“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр......., ул. „......“ № 2, като моли съдът да се произнесе с решение и осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 8000 лева частичен иск от 30000 лева - представляваща неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, изразяващи се във фрактура /счупване/ на ладиевидната кост на дясна китката, както и навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен, поради настъпила трудова злополука на 7.3.2021г. на работното място при ответника съгласно трудов договор/ТД/ № 13 от 11.2.2021г., след подхлъзване и падане на мокър под, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на ИМ в съда - 28.6.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Релевираните от ищцата доводи са, че е работела по трудово правоотношение/ТПО/ при ответника на длъжност „санитар“ в Родилно отделение — Интензивно лечение — предродилни, родилни и операционни зали съгласно трудов договор/ТД/ № 13 от 11.2.2021г.

На 7.3.2021г. ищеца претърпяла трудова злополука по време на работа. На работното си място в отделението по време на дневно дежурство между 11,30 часа и 12,00 часа ищецът се отправя към изливното помещение, с цел изхвърляне на битов отпадък от акушерската стая. В помещението е имало разлята вода на пода, вследствие на която ищцата се подхлъзва и пада.

1

При падането г-жа Ж./ищцата/ стъпва накриво с левия си крак и с цялата си тежест пада на дясната си ръка. Дежурният персонал е помогнал на пострадалата да се изправи, след което е уведомен и дежурният лекар, който дава разрешение ищцата да напусне работното си място и да потърси медицинска помощ.

За инцидента е извършено разследване. Инцидентът е признат за трудова злополука с разпореждане № 30402/22.3.2021г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-...... град.

На ищцата е била поставена гипсова лонгета на дясната китка и митела. Определена е временна неработоспособност с Болничен лист № Е20202244617. Болничният е продължен с Болничен лист № Е20210043082 за времето от 21.3.2021г. до 19.4.2021г., при 30-дневен домашен-амбулаторен режим на лечение.

На 19.3.2021г. ищцата е постъпила отново за преглед, който е извършен от д-р Антоан Рафаелян. Поставена й е гипсова шина на левия глезен за 10 дни, тъй като болката не отшумявала, което допълнително е довело до засягане на нейния физически интегритет.

До ответника е отправена покана за изплащане на обезщетение, получена на 26.4.2021г., и втора покана за доброволно изплащане на обезщетение, получена на 7.6.2021г.

И двете покани останали без отговор.

Извън физическите травми ищцата е претърпяла морални болки и страдания, като неимуществените вреди се изразяват в продължителни и силни болки, вследствие счупване на ладиевидната кост на дясната китката и навяхване и разтягане на ставните връзки на левия глезен, придружени с дълготрайно неудобство и продължителната невъзможност на ищцата да използва дясната си ръка, което продължава и към момент на подаване на ИМ в съда и „все още не е ясно дали ще се възстанови напълно или ще се наложи последваща операция“.

Поради изложеното се моли да бъде уважена претенцията, като се присъдят и сторените разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на исковата молба и е възразил изцяло по така предявения иск. Възразява, че трудовата злополука е призната само за „счупване на ладиевидната кост на дясна китка“ а не за други травми. Възразява се, че само за този вид увреждане ищцата може да претендира вреди в следствие на трудовата злополука, тъй като разпореждането за трудова злополука представлява, от една страна, индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна официален удостоверителен документ за установените в него факти.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение, че е необосновано завишен, предвид вида и характера на увреждането и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Твърди се, че увреждането на ищцата не е тежко, а и след проведеното лечение е налице пълно възстановяване, ищцата се е завърнала на работа на 19.7.2021г. и е продължила да изпълнява обичайните си трудови задължения до 28.7.2021г. когато трудовото й правоотношение е прекратено с ответника.

Оспорва се, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, 2 законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди. В този смисъл е трайната практика на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г. на ВКС. IV г.о., както и решение по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г.о. Ето защо ответникът счита, че от претендираното, съответно от определеното от съда, обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се извади изплатеното обезщетение за временна неработоспособност на ищцата от НОИ.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца, с присъждане на разноски.

С определение на съда по чл.140 ГПК с № 3616/24.8.2021г. е прието за БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово правоотношение/ТПО/ по време на настъпване на злополуката, както и че същата е била по време на работа и е призната за трудова съгласно разпореждане на НОИ, като последното не е обжалвано и е влязло в сила, няма спор за начина на настъпване на злополуката.

В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощно, поддържа отговора и моли съдът да уважи доводите и да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относимите към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства – разпореждане № 30402/22.3.2021г. на длъжностно лице при НОИ-ТП-...... град за приемане на злополуката от 7.3.2021г. с ищцата за трудова, като разпореждането е влязло в сила на 19.4.2021г./л.10 и писмо л.65/;декларация за трудова злополука с вх.№221/19.3.2021г./л.1112/; трудов договор № 13 от 11.2.2021г./л.13/; протокол за трудова злополука №002 от 15.3.2021г./л.14/; лист за преглед от 19.3.2021г./л.15/; лист за преглед от 7.3.2021г./л.16/; болничен лист №Е20210043082 от 23.3.2021г./л.17/; болничен лист от 21.4.2021г./л.19/; покана за заплащане на обезщетение до ответника/л.20-22/; обратна разписка от 26.4.2021г./л.23/; втора покана за заплащане на обезщетение до ответника/л.24-27/; обратна пощенска разписка от 7.6.2021г./л.28/;отчетен работен график/л.38/; болничен лист №Е20202244617 от 20.3.2021г./л.39/; болничен лист №Е20210043082 от 23.3.2021г./л.40/; болничен лист №Е20210043248 от 21.4.2021г./л.41/; болничен лист №Е20210942903 от 20.5.2021г./л.42/; болничен лист №Е20210943053 от 21.6.2021г./л.43/.

От изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ от вещо лице травматолог /л.57-61/, която съдът кредитира като обективна, неоспорена от страните, се установява, че имобилизацията/обездвижването/ е било 10 дни за глезена и 3 месеца за китката, като в този период страданията са били продиктувани не толкова от търпените болки, а по-скоро от липсата на възможност ищцата да се самообслужва, като това е било в 3

10 дневния период веднага след злополуката. Нараняванията на ляв глезен и дясна китка са в причинно следствена връзка от трудовата злополука. След всички болнични от 4 месеца и 14 дни ищцата се е върнала на работа напълно възстановена. Липсват данни за усложнения след проведеното лечение след злополуката. Не е имало нужда от допълнително лечение и ищцата се е върнала на работа напълно възстановена. След преглед на ищцата вещото лице установява, че няма клинични данни за усложнения и/или остатъчни явления след заздравяване на фрактурата на дясна ладиевидна кост на китка.

От писмо от НОИ с вх.№ 61481/29.9.2021г. се установява, че докато ищцата е била в отпуск по болничен е получила обезщетения в размер на 2112,30 лева за период 24.3.2021г.19.7.2021г./л.62-63/.

По искане на ищеца в о.с.з. на 5.11.2021г. е разпитан свидетел – Е. Р.

Ж. /снаха на ищцата/, и в о.с.з. на 25.2.2022г. е разпитан свидетеля Ц. П.

Жолев/син на ищцата/. Съдът преценява показанията по реда на чл.172 ГПК, доколкото свидетелите може да се считат пряко заинтересувани от изхода на делото. Показанията на свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От разпитите се установява, че ищцата е търпяла най-много страдания в първия месец след злополуката.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение помежду им, както и факта на настъпване на трудова злополука по време на съществуване на правоотношението. От приетото и събрано като писмено доказателство Разпореждане № 30402/22.3.2021г., влязло в сила на дата 19.4.2021г., на НОИ, се установява наличието на необходимите елементи от фактическия състав на трудовата злополука, съобразно чл.55, ал.1 КСО, а именно: внезапен и травматичен характер на увреждането, получено по време на работа, резултата от увреждането, и причинната връзка между резултата и извършваната работа. Отразените в разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице да приеме злополуката за трудова, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема посочените факти за установени.

Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя и неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза.

В настоящия случай безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ищецът е претърпял телесни увреждания, поради което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука.

Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 4

ЗЗД по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като същевременно се съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания на ищеца.

При така събраните по делото доказателства съдът достига до извод, че ищеца е получила травма на дясна китка, като е успяла да се възстанови напълно в рамките на ползваната отпуска по болничен от около 4 месеца, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото СМЕ.