Решение № 1654 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1654 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330110987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативни съединени установителни искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против П. Л. В., за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5049/2022 г. по писа на ПРС, а именно: сумата от 3 922, 43 лв., представляваща стойността на топлинна енергия доставена за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление находящ се в *****, както и сумата от 397, 89 лв. представляваща обезщетение за забава дължима за периода 02.07.2020 г. – 05.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали валидни облигационни отношения по договор за подаване на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че за периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. е доставил на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещна парична престация да заплати покупната цена. Сочи, че ответникът има качество на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в ****.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.

А., е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, както и че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, респективно, че има качеството на потребител на доставените услуги.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Предявени са, по реда на чл. 422 от ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 150 от ЗЕ, във връзка с чл. 183 и следващите ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представената по делото справка от Агенция по вписванията /л.62/ се установява, че ответникът П. Л. В. е собственик на ½ от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в *****. Оттук следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на собственост, има качеството потребител, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящияt установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“.

В случая при съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото не са ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците, който да е депозирал заявление за откриване на партида на негово име.

2

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г.

Факта на доставената до процесния обект топлинна енергия се установява от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищният блок в ****** е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Вещото лице е установило, че в имота на абоната са поставени четири броя отоплителни тела. Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно. Вещото лице е изяснило, че топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, се определя от топлинния счетоводител по формулата на т. 6.7. във вр. с т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като се разпределя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Експертизата е установила, че за имота на ответника отопляемият обем е 206 куб.м, като за целият процесен период е подадена 286, 221416 MWh топлинна енергия за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 23, 953993 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Вещото лице е установило, че в имота няма монтиран водомер за топла вода, поради което начисляванията са ставали на база 2 бр. обитатели по 140 литра на денонощие. Посочено е, че за процесния период разпределеното количество топлинна енергия в имота на ответника е общо 37, 380003 MWh, от които 1, 61911 за сградна инсталация, 13, 38003 за отопление и 22, 06144 за БГВ. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива.

При така установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, съдът достигна до извод, че за процесния период е реално доставената топлинна енергия на претендираната цена.

Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Както бе изяснено ответникът е носител на 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесното жилище. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал.

3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. По тези съображения задължението за заплащане на 3 продажната цена за доставена топлинна енергия за релевантния период до процесния апартамент следва да бъде заплатено от ответника разделно, съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този имот, т. е. за сумата от 1 961, 22 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната от 3 922, 43 лв. По същите съображения искът, касаещ обезщетението за забава, следва да бъде уважен до на сума, равняваща се на дела на ответника в съсобствеността, а именно 198, 95 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 397, 89 лв. искът следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, съобразно уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 5049/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 136, 41 лв., от които следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер от 68, 20 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв., 532, 42 лв. - възнаграждение за особен представител, 200 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 150 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 957, 42 лв., от които се следва сумата от 478, 71 лв.

В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но такива не са сторени. Същият е представляван от назначения му особен представител – адв.

П. А.. Настоящият състав намира, че първоначално определеното от съда възнаграждение за особен представител в размер на 532, 42 лв. към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство се явява под законовия минимум, определен в чл. 7, ал.