Определение № 377 от 15.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600313 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 - 9 от НПК.

С определение № 503/09.10.2026 г., постановено по ЧНД № 911/2026 г. по описа на Окръжен съд Русе спрямо Ю. В. Ц. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 767/2026 г. по описа на Първо РУ Русе в ОД МВР – Русе, пр. преписка № 3294/2026 г. по описа на описа на ОП - Русе.

Недоволен от постановения съдебен акт останал адв. С. защитник на обвиняемия Ц., който го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се излагат доводи и аргументи, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обусловят извод за наличието на опасност от извършване на престъпление и опасност от укриване. Сочи се, че обвиняемият е с чисто съдебно минало; че поведението му е било насочено към оказване пълно съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина; че същият е с постоянен адрес, трудово ангажиран; че участва в полагането на грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните си деца, което елиминирало опасността от укриване или извършване на престъпление. Отправя се искане до настоящата инстанция определението на Окръжен съд - Русе да бъде отменено, като въззивният съд вземе друга по лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“.

В съдебно заседание обвиняемият Ц. не се явява и не заемя становище /изявление пред първоинстанционния съд, че не желае да присъства при разглежда на въззивното производство/.

Защитникът му поддържа въззивната частна жалба с наведените в същата доводи и моли съда атакуваното определение да бъде отменено и 1 спрямо обвиняемия Ц. да бъде взета по лека мярка за неотклонение – „Гаранция“ в пари. Акцентира върху липсата на опасност от укриване или извършване на престъпление, поради наличието на постоянен адрес, чисто съдебно минало, трудова заетост, полагане на грижи за малолетните си деца и добри характеристични данни, представяйки писмени доказателства в тази насока.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, като пледира да бъде потвърден.

Великотърновският Апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

За да вземе най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ Русенският окръжен съд е приел, че обвинението е за престъпление по чл.

354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 12 години и с „Глоба“ от 20 000 лева до 100 000 лева, както и че съвкупният анализ и преценка на събраните до момента доказателства формират правен извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия Ю. Ц.. Достигнал до правен извод, че реалните опасности от укриване и извършване на престъпление са налице, обосновавайки ги с високата степен на обществена опасност на деянието, наказуемо с лишаване от свобода и високата обществена опасност на дееца, изведена от осъществено в съвкупност с горепосоченото и деяние по чл. 354в, ал. 1 от НК. Приел, че последното прави вероятна възможността същият да се укрие от наказателно преследване, с оглед тежестта на санкцията за престъплението, в извършването на което е обвинен, а също така и да бъде упражнен натиск върху свидетели по делото, като извел извод, че това от своя страна би затруднило разследването, което е в своята съвсем начална фаза.

Приемайки, че са налице всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК е направил извод, че вземането на по - лека мярка за неотклонение би било незаконосъобразно. Отхвърлил е доводите на защитата за по - лека мярка за неотклонение.

Апелативният съд, намира определението на първата инстанция за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, респективно частната жалба отхвърлена като неоснователна.

Досъдебното производство № 767/2026 г. по описа на Първо РУ Русе в ОД МВР-Русе, пр. пр. № 3294/2026 г. по описа на описа на РОП е образувано и се води за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. В хода на същото са извършени процесуални действия по разследването - разпити на свидетели; извършена е Експертна справка, относно иззетите обекти с протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 07.10.2026 г., с последващо одобрение от съответния първоинстанционен съд, извършен оглед на местопроизшествието и приложен фотоалбум към същия; приложени са други писмени доказателства – характеристична справка, справка от НАП – Регистър на 2 заетостта, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и автобиография, отнасящи се до лицето Ю.

Ц.. В качеството на обвиняем, за тези престъпни деяния, е привлечен Ю. В.

Ц.. Разследването е в съвсем начален стадий.

От събраните по делото доказателства, включително и от представените пред настоящата инстанция /личностна характеристика, изготвена от кмета на с. Сандрово, два броя удостоверения за раждане на С. Ю.ов Ц. и Б. Ю.ов Ц. и трудов договор № 465/18.03.2026 г./ се установява, че по отношение на обвиняемия Ц. са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Несъмнено разследването по конкретното досъдебно производство е в изключително ранен стадий, но от събраната доказателствена маса до момента може да се изведе правен извод за наличието на обосновано предположение за авторството на инкриминираното деяние, за което е привлечен обвиняемия в това му качество към наказателна отговорност и покриващо признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 12 години и с „глоба“ от 20 000 лева до 100 000 лева.

Същото се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение е налице.

По отношение на втората предпоставка по чл. 63, ал.1 НПК, въззивният съд също намира, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Съобразно чл. 56, ал. 3 от НПК при вземане на мерките за неотклонение следва да се отчете обществената опасност на деянието, която в случая е висока. Завишената степен на обществена опасност на деянието е изводима от протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него, от експертна справка, отразяваща вида и количеството на наркотичните вещества – 1 623.89 грама марихуана, намерени и иззети в имот , обитаван и ползван от обвиняемия, а именно - къща и двор, находящи се в с.

Сандово, обл. Русе, *******. Откритото количество наркотично вещество /суха зелена тревна маса - съцветия и суха зелено-кафява тревна маса/ е на стойност около 16 605 евро, съобразно Постановление № 106/02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерски съвет от 1998 г. за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, сочещо цена за 1 грам марихуана – 20 лева /без изискване за процентно съдържание/. Тези обективни находки напълно и еднозначно кореспондират по съдържание и насоченост с показанията на разпитаните до момента свидетели – св. К. и св. И..

Правилно първостепенният съд е приел, че реалната опасност Ц. да се укрие или да извърши престъпление се извежда несъмнено от завишената степен и на личната му обществена опасност, осъществявайки в съвкупност /с деянието по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК/ и такова по чл. 354в, ал. 1 от НК. Последното прави напълно реална вероятността същият да се укрие от наказателно преследване, предвид тежестта на санкцията за деянието, за което привлечен към наказателна отговорност.

Доводите на защитата за вземане на по лека мярка за неотклонение, поддържани пред настоящата инстанция, основани на участие в полагане 3 грижи за двете му малолетни деца, трудовата му ангажираност и чистото му съдебно минало са непротивопоставими на извода за наличието на опасност от укриване или извършване на престъпление, най - вече с оглед събраните данни за извършване на дейност, свързана с държане, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – марихуана с общо нетно тегло около 1623.89 грама на стойност около 16 605.64 евро, като към настоящия момент това е само сухата тревна маса намерена в дома му. Освен това, предстоят още действия по разследването, включително и установяване количеството и стойността на сухата тревна маса по иззетите 7 /седем/ броя растения марихуана с височина над 2 /два/ метра, открити в двора на обитавания от обвиняемия Ц. имот и обосновават в достатъчна степен на вероятност за развивана дейност по добив на значително количество суха тревна маса, кореспондиращо и с показанията на св. И. и св. К.. Изложеното напълно опровергава доводите и твърденията на защитата за липса на опасност от укриване и извършване на престъпление.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че събраните до момента доказателства по делото и независимо от позитивната характеристика за обвиняемия, дадена от кмета на населеното място, в което се намират обитаваните от обвиняемия имоти и в които са открити наркотичните вещества /иззети и обект на експертната справка/ и още 7 /седем/ броя растения марихуана с височина над два метра, за които предстои експертно изследване относно сухата тревна маса, която ще бъде добита от последните, обосновават извода, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява най - адекватна на целите визирани в чл. 57 от НПК и съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, което налага атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде потвърден, респективно жалбата оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 9 от НПК, Великотърновският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 503/09.10.2026 г., постановено по ЧНД № 911/2026 г. по описа на Окръжен съд Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4