Решение № 77 от 24.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. ХАСКОВО, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №

20255600900136 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 11597/07.11.2025 г. на Д. С. П., ЕГН **********, срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***.

Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 090,36 лв., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 08.09.2024 г. около 17.15 ч., на АМ „Тракия“, при км 210+550, водачът на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *** З. М. Х. нарушил правилата по ЗДвП, като не спазил достатъчна дистанция и ударил отзад движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, с което реализирал ПТП, вследствие на което тя пострадала. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1223р-18448/12.09.2024 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, според който отговорността за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, З.

М. Х. с ЕГН: **********. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 207/2024 г. по описа на РУ – Раднево при ОДМВР – Стара Загора. Твърди се, че управляваният от виновния водач лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *** е застрахован в ответната застрахователна компания по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Поради това, че вредите са настъпили в резултат на виновното поведение на водач на лек автомобил, застрахован при ответника, били налице основанията за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя за обезщетяване на тези щети по силата на чл.432, ал.1 от КЗ. В изпълнение на разпоредбата на чл.

380, ал. 1 КЗ на 08.10.2024 г. ищцата отправила молба-претенция до „ЗАД Армеец“ АД за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. В допълнение към предявената застрахователна претенция, с нарочна молба от 20.05.2025 г. предоставила на застрахователя допълнителна медицинска документация. По повод на претенцията й била образувана преписка по щета № 10024100102151Н, но в законоустановените срокове ответното дружество не изпълнило задължението си да определи и изплати обезщетение. Получила две писма-отговор с изх. № 10025- 1

КЗ-73/08.01.2025 г. и изх. № Л-3536/06.06.2025 г. г., с които била уведомена, че следва да представи допълнителни документи, но не разполагала с такива, поради което приравнява тези писма на отказ. След злополуката пострадалата била транспортирана и приета в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора, с оплаквания от болки в гръдната област и гръбначния стълб. По време на пролежаването на пострадалата в лечебното заведение й било проведено медикаментозно лечение. Поставена й била окончателна диагноза: Fractura vertebrae Th12 compressiva. Изписана била на 12.09.2024 г., като й е наложен тораколумбален корсет.

Дадени й били препоръки за носене на тораколумбалния корсет за период от 6 месеца, както и контролен КТ на лумбални прешлени след 45 дни. Назначена й била медикаментозна терапия.

Болките на ищцата продължили, което я принудило отново да потърси лекарска помощ. На 28.10.2024 г. била приета в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора, с оплаквания от силна болка в гърба. Поставена й била окончателна диагноза:

Сontusio vv thoracalis. Status post fractura Th12. Изписана била на 31.10.2024 г., като й били дадени препоръки да продължи да носи тораколумбален корсет. На 04.11.2024 г. се явила на преглед в МЦ „Диамедикъл“ ООД - гр. Д.град за замерване на костна плътност, с оглед проследяване възстановяване на получената фрактура, където й били извършени нужните образни изследвания.

Поради продължаващите оплаквания от болки в гърба, на 12.11.2024 г. ищцата отново била приета в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Г.“ АД - гр. Пловдив, където й била поставена окончателна диагноза: Fractura vertebrae Th12. Изписана била на 15.11.2024 г., като били дадени препоръки да спазва щадящ торакалната област режим. Назначена й била медикаментозна терапия за дома с „Диклопрам“. С цел продължаване на лечението, на 24.02.2025 г. ищцата била приета в Специализирана болница за рехабилитация „Айлин“ - гр. Д.град с оплаквания от появили се от един месец болки в торакален и поясен отдел на гръбначния стълб, които се засилват при физическо натоварване и затрудняват походката и ходенето. След извършените прегледи и изследвания й била поставена окончателна диагноза: Последици от счупване на гръбначния стълб.

Изписана била на 01.03.2025 г. в следното обективно състояние: Намалени субективни оплаквания от болки в поясния и торакалния дял на гръбначния стълб; Флексия, пръсти - под 8 см; Лява латерофлексия - 50см; Дясна латерофлексия: 50 см. С оглед на сериозните травматични увреждания, получени вследствие на горепосоченото ПТП, временната неработоспособност на ищцата била продължена с още 175 /сто седемдесет и пет/ дни. Пътният инцидент причинил на ищцата увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания за нея. Поради фрактурата в областта на гръбначния стълб изпитвала силни болки в долната част на гърба, които се увеличавали при движение. Страхувала се за здравословното си състояние, поради ограниченият обем движение, вследствие от травмите. Изпитвала силна болезненост и умаляване при заемането на определени положения на тялото. Освен това болките се провокирали и при всяко по-рязко движение на снагата. Дълго време не можела да спи на двете си страни, често се будела от болки, което влияело и на психическото й състояние. Поради травмите не можела да свърши нищо сама и постоянно се нуждаела от помощта на близките си. Изпитвала затруднения при елементарни движения като обличане, събличане, къпане. Заради постоянното обездвижване се оплаквала от болки, изтръпвания и мравучкания по цялото тяло. Чувствала се безполезна, поради препоръчания й постелен режим, както и поради невъзможността да работи или да върши домакинските си задължения. Допълнителен дискомфорт й създавало притеснението на близките й, които били ангажирани с полагането на грижи за нея. Срамувала се от случилото се и от цялостното си състояние. Имала проблеми при движение, като поради травмите не била пълноценна в ежедневните си дейности. Изпитвала чувство на срам и притеснение. Чувствала дискомфорт поради състоянието си. Заедно с тежките физически последици, този инцидент я довел и до множество неблагоприятни последици за психическото й състояние. Изживеният силен стрес от произшествието рефлектирал върху общото й емоционално състояние. Страдала от постоянно чувство на безпокойство и тревожност. Преминавала през честа смяна в настроенията и се разстройвала лесно. Трудно й било да се отърси от случилото се и непрекъснато се връщала в мислите си към спомена за злополуката. Притеснявала се от автомобили, чувствала се неспокойна и неуверена, когато се налагало да пътува, тъй като се страхувала, че инцидентът може да се повтори и да пострада отново. Постоянно била в лошо настроение и не искала да се среща с никого. Затворила се в себе си изпаднала в тежко депресивно състояние. Продължава да изпитва 2 болки и страдания от получените наранявания. Ищцата сочи, че размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение следва да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл. 52 от ЗЗД. Предвид конкретните обстоятелства по случая и преобладаваща практика по подобни казуси намира, че адекватното обезщетение би било такова в размер на 80 000 лева. Ищцата твърди, че е извършила разходи в общ размер на 1 090, 36 лева, които били свързани с проведеното й лечение, по повод на травмите, получени от посоченото ПТП и подлежат на обезщетяване.

Предвид изложеното се претендира съдът да осъди ответното застрахователно дружество „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от изпълнителните директори – К.С.В. и М.П. И., да заплати на ищцата Д. С. П. с ЕГН **********, от гр. *** 1, сумата от 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на множество телесни увреждания по различни части на тялото в резултат на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на завеждане на писмената претенция до ответното дружество - 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 090,36 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски по делото, като с Определение № 322/01.12.2025 г., на основание чл.

83, ал. 2 ГПК, съдът е освободил ищцата от заплащане на държавна такса в размер на 3 243,62 лв., като е оставил без уважение искането за освобождаване на ищцата от заплащане на разноски по производството.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба с вх.

№1281/02.02.2026 г., в която се поддържа, че размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение следва да се определи от съда по справедливост, в съответствие със смисъла и съдържанието на чл. 52 от ЗЗД. Неоснователни били възраженията на насрещната страна, касаещи вината (съвината) на водача на л.а. марка и модел „***“, с рег. № ***. Неотносимо към спора било и възражението, че по отношение на застрахования при ответника водач З. Х. процесното произшествие се явявало „случайно деяние“, по смисъла на чл. 15 от НК. Не били налице данни за съпричиняване от страна на ищцата. По делото липсвали данни, че ищцата била без предпазен колан. Намира за неоснователни възраженията, касаещи акцесорния иск за присъждане на законна лихва. Навежда се възражение срещу размера на разноските на насрещната страна, включително срещу размера на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ЗАД Армеец“ АД, в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез юриск. Лукова, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че водачът на лек автомобил марка „***“ с рег. № *** З.

Х., при управлението на процесния автомобил, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието било „случайно“, по смисъла на чл. 15 от НК. При условията на евентуалност оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, оспорва твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на ищцата с механизма на пътнотранспортно произшествие. Твърди, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан.

Оспорва твърдението в исковата молба, че водачът на лек автомобил марка „***“ с рег. № *** З. Х. не е спазил необходимата дистанция и е ударил предно движещия се автомобил, както и всички твърдения за извършено от З. Х. незаконосъобразно поведение. Твърди, че водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре и да предотврати удара. Твърди, че процесното произшествие е настъпило единствено и само по вина на водача на лек автомобил „Ауди“. Навежда възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че тя страдала от заболяване на гръбначния стълб, настъпили са дегенеративни промени в гръбначния й стълб, като тези фонови заболявания/изменения са в причинен процес с установените от ПТП травми и размерът на дължимото обезщетение следва да се определи, като фоновото заболяване/дегенеративните изменения да бъдат отчетени. В условията на евентуалност 3 възразява срещу претендирания размер със съображения за прекомерност. Оспорва и размера на адвокатското възнаграждение. Оспорва се акцесорният иск за лихва, поради неоснователност на главния. Претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 26 от 233 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/481d31cc-6c6c-4938-9a84-0e307bf02113