Решение № 532 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330106314 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Астрал Технолъджи“ ООД ЕИК 207552245 против „Апроксиан“ ЕООД ЕИК 207431884, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 87, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 2400 лева - платена на отпаднало основание - развален договор за изработка на уебсайт, сключен между страните, сумата от 11.03 лева - обезщетение за забава върху главницата, дължимо от дата 27.03.2024 год. до 07.04.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.04.2024 год., до окончателното изплащане на сумата. /цената на иска е съобразена с допуснато изменение на главната исковата претенция с протоколно определение, постановено в съдебно заседание от 23.10.2024 год./ В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 03.01.2024 год. между него и ответното дружество е сключен неформален договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество като възложител е възложило, а ответникът – като изпълнител е приело, да изработи до края на месец февруари 2024 год.уебсайт с домейн ***, както и е било договорено между страните да се закупи домейна на сайта, заедно с хостинг за него на името на възложителя. Твърди се, че на две вноски – при сключване на договора, и на 30.01.2024 год., на ответника е заплатена договорената цена от общо 2472 лева с ДДС, въпреки че сайтът не е бил завършен или предаден към тази дата. Твърди се, че в средата на м.март 2024 год. от ответното 1 дружество е поискано заплащане на сумата от 250 лева за хостинг и домейн и е отказано предаването на административните пароли за управлението на сайта на ниско ниво. С писмо от 19.03.2024 год. ищецът предоставил на ответника едноседмичен срок както за доброволно разрешаване на спора, така и за предаване на извършената работа – до 26.03.2024 год., като ответникът бил предупреден, че след изтичането на срока ищецът ще счита договорът за прекратен на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че от ответника не бил прехвърлен достъпа на ниско ниво, както и не бил прехвърлен домейнът, а било поставено условие за заплащане на допълнително възнаграждение от 250 лева – за хостинг и домейн, чието заплащане според ищеца е част от предварително уговореното такова. Твърди, че изпълнителят се е отклонил от поръчката, като неоснователното претендиране на плащане на домейн и хостинг и при отказа на ответника да предаде пароли за администриране на сайта на ниско ниво, недостатъците са станали толкова съществени, че работата е станала негодна за нейното договорено или обикновено предназначение.

Предвид така изложеното се иска от съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2472 лева – платена на отпаднало основание развален договор за изработка на уебсайт, сключен между страните, ведно със законната лихва от дата 27.03.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

С молба вх. № 90824 от 04.09.2024 год. от ищцовата страна се уточнява, че за периода от 27.03.2024 год. – датата на изпадане на забава на ответника, до датата на подаване на исковата молба в съда - 07.04.2024 год., се претендира обезщетение за забава в размер на 11.03 лева, а законна лихва върху главницата се претендира от датата на депозирана на исковата молба в съда – 08.04.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер.

Не се оспорва от ответника, че между страните на 03.01.2024 год. е сключен договор за изработка на уебсайт, представен от ищеца с исковата молба. Не се оспорва и че на ответника е заплатена сумата от общо 2000 лева без ДДС на две вноски. Твърди се обаче, че съгласно условията на договора ответникът се е задължил да изработи единствено уебсайт, така както е посочено в т.1 от договора, без да се е задължил да закупи домейн на уебсайта, нито да оказва услуга по хостинг. Излагат се твърдения, че преговори за поемането на тези задължения започват на 26.01.2024 год. , когато от ищцовата страна е направено запитване относно цената за предоставяне на хостинг и закупуване на домейн, но предложението на ответната страна не е прието от ищеца. Твърди се също така, че срокът на договора, посочен в чл. 18 е пет месеца и започва да тече от датата на сключването му, която е 03.01.2024 год., поради което и към момента на поканата за изпълнение – 19.03.2024 год, и към датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024 год., не е бил 2 изтекъл, поради което и счита, че договорът не е надлежно развален. Твърди се също, че на 12.03.2024 год. изработването на уебсайта е извършено, като достъпа до него е предаден на ищеца и същият е приел работата без възражения, с изключение на едно - за несъществен пропуск в текста на сайта, което било незабавно отстранено. Счита, че с така посоченото изпълнение договорът между страните е прекратен. Оспорва твърденията на ищеца за неточно изпълнение, посочва, че сайтът е напълно функциониращ и достъпен.

Във връзка с отправената покана от 19.03.2024 год. за разваляне на договора счита, че неизпълнението на поставените с нея условия не би могло да бъде основание за разваляне на договора, тъй като за ответника не съществува задължение да подпише нов договор, въпреки че са започнали, макар и без успех преговори в тази насока, тъй като закупуването на домейн е извън предмета на договора от 03.01.2024 год., а и ответникът многократно е правил опити да прехвърли домейна на ищеца и тъй като още на 12.03.2024 год. достъпът до уебсайта, както и разяснително видео за неговото управление и функционалности е предадено на ищеца.

Счита, че не е налице и основанието на чл. 265, ал.2 от ЗЗД – недостатъците на изработеното да са толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорено или обикновено предназначение.

Иска се от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранен договор, на каквото се позовава ищцовата страна, търсейки връщане на заплатената по процесния договор сума от 2400 лева, като такава дадена на отпаднало основание, са кумулативни, а именно: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните, неизпълнението да е виновно и страната, която иска развалянето да е изправна.

С Определение № 10353 от 21.08.2024 год., на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо от доказване, че на 03.01.2024 год. между страните е сключен договор за изработка на уебсайт, по който ищецът е заплатил на ответника сумата от 2400 лева. Заплащането на сумата се установява и от приобщените по делото счетоводни документи – фактура № 5 от 20.12.2023 год. и фактура № 11 от 26.01.2024 год., /л.55, 55а/.

Въпреки заявеното и от двете страни, че между тях е сключен неформален договор за изработка, като и двете страни сочат, като дата на сключване на договора 03.01.2024 год., по делото не са събрани доказателства, които на хартиен носител да обективират волята и на двете страни, и от които да се извлекат съществените елементи на облигаторното правоотношение. Не 3 би могло да се приеме, че представеният от ищцовата страна договор за изработка с дата 03.01.2023 год обективира уговореното между страните, тъй като самият ищец отрича да го е подписвал, а и самият документ /л.49,50/ не носи подпис на коя да е от двете страни. Няма данни този документ да е подписан по електронен път. Нещо повече, видно от приобщената по делото електронна кореспонденция, водена между страните в хода на изпълнение на възникналата облигаторна връзка посредством мобилното приложение „вайбър“, и ищецът, и ответникът, са изпращали по електронен път и са предлагали на насрещната страна да подпише, съставен от тях договор, но не се събраха доказателства такъв да е подписан, дори с обикновен електронен подпис.

За съществените елементи на договорното правоотношение, възникнало между ищцовата и ответната страна, би могло да се съди единствено от приобщените електронните изявления на страните, направени чрез мобилното приложение „вайбър“. Вайбър кореспонденция е представена и от двете страни, като никоя от тях не е оспорила съдържанието и автентичността на кореспонденцията, представена от насрещната страна. Ето защо, приложените на хартиен носител електронни изявления имат доказателствена стойност и няма пречка от тях да се съди за параметрите на възникналата между страните облигаторна връзка и водените между тях преговори /в този смисъл и Определение №169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д. №672/2017г. на ВКС, Определение № 527 от 21.11.2018 г. по т. д. № 1278/2018 г. на ВКС, Определение № 414 от 10.05.2012 г. по търг. д. № 852/2011 г. на ВКС).

Предвид отделеното като безспорно между страните, а и от изразените становища по делото, се установява, че основният спорен въпрос между тях е дали закупуването на домейн и предоставянето на услуга по хостинг е част от задълженията на ответника - изпълнител, по сключения неформален договор за изработка на уебсайт и съответно е включено в договореното възнаграждение от 2400 лева, или представлява допълнителна уговорка, за която се дължи допълнително възнаграждение.

Видно от съдържанието на водената електронна кореспонденция и от потребителските имена на участниците в нея, а и от становищата на страните, изразени с исковата молба, съответно отговора на исковата молба, обективираните на хартиен носител и приложени по делото електронни изявления изхождат от управителите на двете насрещни дружества, а именно И. С. С. – у. и з. п. на ищцовото дружество и И. И. Р. – у. и з. п. на дружеството ответник. Отново както от съдържанието, така и от факта коя страна представя кореспонденцията, се установява, че в кореспонденцията, представена от ищцовата страна /л. 6-48, л.57-66/ от дясната страна на хартиения носител са нейните изявления – изявленията на у. И. С., а в кореспонденцията, представена от ответната страна /л.101-121/ от дясната страна на страницата са изявленията на у. на ответника – И. Р..

При прочита на процесната кореспонденция, се установява, че 4 отношенията между страните във връзка с процесния договор са започнали още преди датата, сочена като такава за сключването му – 03.01.2024 год.

Установя се и отделеното като безспорно, че те са постигнали съгласие ответникът да изработи уебсайт срещу възнаграждение в размер на 2400 лева.

Досежно спорното, от съдържанието на водения между управителите на двете дружества диалог по електронен път, съдът достигна до извода, че уговорката за закупуването на домейн и предоставянето на услуга по хостинг не е елемент от договора за изработка на уебсайт, както и че в цената на договора в размер от 2400 лева тяхното извършване не се включва.

Доказателство в подкрепа на този извод са изявленията на управителя на ищцовото дружество /л. 62 гръб и л.65/, в които той заявява, че уговорката за закупуването на домейн не е част от първоначално договореното между страните. Показателно е и друго изявление на представителя на ищцовата страна - на л.106. В това изявление, следващо времево такова с дата 26.01.2024 год., тоест направено след датата, приета като такава за сключване на процесния договор - 03.01.2024 год., представителят на ищцовото дружество е напомнил на представителя на дружеството – ответник, че следва да му отправи оферта за заплащане на домейн и хост. Искане за отправянето на предложение за предоставяне на услуга по хостинг се съдържа и в изявление на ищеца на л.108 от делото. Липсва, най-малко, житейска логика, ако закупуването на домейн и услугата по хост, са били включени в цената на договора, ищецът, като възложител, да иска отправянето на предложение – цена, за извършването им от ответника. По съществото си, така обсъдените изявления на ищеца, съдържат неизгодни за издателя факти, поради което имат и силата на извънсъдебно признание /в този смисъл и Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК, касаещо частния свидетелстващ документ/