Решение № 1414 от 05.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………… гр. Варна, …..10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

СТОЯН КОЛЕВ при участието на секретаря МАЯ

ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак. д. № 1627 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.А.К., ЕГН:

**********, управител на „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „******“ № **, ет.*, и съдебен адрес ***, против Решение № 710/22.05.2020 г., постановено по НАХД № 506/2020 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3210564 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на касатора, на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е следвало за констатираното нарушение да бъде съставян електронен фиш, доколкото не са били налице материалните предпоставки за приложението на процедурата, предвидена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП и Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТССК за правилата за движение по пътищата, налице са неточности при индивидуализирането на техническото средство, с което е било установено нарушението, както и е налице непрецизност при индивидуализиране на субекта на нарушението, като неправилно с ЕФ е ангажирана отговорността на касатора, в качеството му на представляващ юридическото лице-собственик на превозното средство. С тези доводи е формиран петитум с искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К. Л.-А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на П.А.К. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3210564, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на К., на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че: На 02.12.2019 г. в 08:07 часа в гр. Варна, по бул.

„Княз Борис Ⅰ“ в посока към бул. „Цар Освободител“, до автобусна спирка „Акациите“, с автоматизирано техническо средство или система „Arch Cam S1“ била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – „Джип Командер“ с рег. № ********* от 78 км/час (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение на скоростта в размер на 28 км./ч. При извършена проверка се установило, че лекият автомобил е собственост на търговското дружество „*******“ ЕООД, чиито управител и законен представител се явява касаторът П.А.К.. Въз основа на тези данни от ОД на МВР-Варна бил издаден електронен фиш серия К № 3210564, с който на П.А.К., като представляващ „******“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, била наложена „глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При постановяване на решението си ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити.

Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 78 km/h при нормативно разрешена скорост от 50 km/h, а доколкото лекият автомобил е собственост на юридическо лице, правилно е ангажирана отговорността на представляващия го. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва да се коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения, като ВРС е посочил, че то е имало възможност да упражни правото си по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, че нарушението е установено с АТС, преминало метрологичен контрол, като мястото на извършването му е описано в достатъчна степен в електронния фиш. Изложени са и доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай по нищо не се отличава от обикновените такива.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Електронният фиш в случая е издаден на П.А.К. като законен представител на юридическото лице „Елпак Трейдинг“ ЕООД.

По делото няма данни от страна на жалбоподателя да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага извода, че административно-наказателната отговорност на К. е ангажирана правилно.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, че неправилно и незаконосъобразно е бил санкционирана, без да е бил индивидуализиран субектът на нарушението. В гореописаните разпоредби на ЗДвП е уредена процедурата по ангажиране на административно наказателната отговорност, когато собственик на МПС е юридическо лице, като въз основа на тези правила електронният фиш следва да се издаде или на законния представител на юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Неоснователни са направените оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Същият, на базата на събраните в производството по делото доказателства, е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи.

Останалите възражения на жалбоподателя срещу съдържанието на електронния фиш, са идентични с изложеното в жалбата до първата съдебна инстанция. Настоящият касационен състав споделя изцяло доводите на районния съд в този смисъл и не смята за необходимо да ги преповтаря.

С оглед горното и във връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към процесния случай закон.

Само като допълнение на изложението следва да бъде посочено, че настоящият случай не се различава от останалите по малозначителност, в степен неговата обществена опасност да е явно незначителна, поради което правилно ВРС е приел, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От изложеното става ясно, че Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР –

Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 710/22.05.2020 г., постановено по НАХД № 506/2020 г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН: **********, управител и представляващ „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „** ******“ № **, ет.*, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.