Решение № 2486 от 09.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2486 гр. Бургас, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Ив. Асеникова Лефтерова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Диана Ив. Асеникова Лефтерова Гражданско дело № 20222120104505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат К., със съдебен адрес гр. ...., против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – БУРГАС, с адрес гр. ...., за присъждане на сумата от 330 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 55 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените от ищеца 410 часа нощен труд за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., и сумата от 33 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на падежа за всяко едно от вземанията – от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на служебно правоотношение между страните ищецът е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като за процесния период е положил определен брой часове нощен труд, които след преизчисляването им с коефициент 1, 143 представляват извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочва се, че ответникът е изпадал в забава, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане за допълнително трудово възнаграждение за съответното тримесечие.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника юрисконсулт Д.., която моли за отхвърляне на предявените искове. Признава се, че за процесния период по силата на служебно правоотношение между страните ищецът е полагал в полза на ответника труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график, включително през нощта. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен. Излагат се съображения, че не е 1 налице основание за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е прието от съда направеното от ищеца изменение на исковете чрез увеличение на размера им, като същите се считат предявени, както следва: за сумата от 584, 69 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, и за сумата от 140, 88 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на падежа за всяко едно от вземанията – от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред – ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за уважаването им е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че по силата на служебно правоотношение ищецът е полагал в полза на ответника труд по график, при 12-часови работни смени, като е отработил определен брой часове нощен труд; 2) че ответникът не е изпълнил точно задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за положените от ищеца през исковия период часове нощен труд; 3) че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главния дълг.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период по силата на служебно правоотношение ищецът е полагал в полза на ответника труд по график, при 12-часови работни смени, включително през нощта.

Спорни по делото са правните въпроси относно приложимостта на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 по отношение на държавните служители в МВР и за наличието на извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.

За приложимостта на превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 по отношение на държавните служители в МВР:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху 2 основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР в действащата за процесния период редакция).

През процесния период 01.07.2019 г. – 10.01.2020 г. e действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (отм. 10.01.2020 г.), а за периода от 10.01.2020 г. до 09.07.2020 г. – Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. (отм.

03.11.2020 г.) В тях липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., с която е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.

При липсата на действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. В действащата през процесния период редакция на ЗМВР и подзаконови нормативни актове по прилагането му не се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в понеблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Горните изводи на съда не се опровергават, а напротив – биват подкрепени от мотивите на постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20.

Неоснователни са доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР в действащата за процесния период редакция).

Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при 3 подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на другата величина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР в действащата за процесния период редакция). От анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В действащия за процесния период ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.