Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1282 от 05.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2316/2024
Вид
Решение № 1282
Подписан
05.11.2024
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. Варна, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110202316 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. А. М. с ЕГН **********, чрез адв.Ат. Д., АК-Варна против НП № 23-0442-001377/14.12.2023 год., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно.Твърди се, че жалбоподателя не е осъществил вмененото му нарушение,тъй като не е знаел, че управляваното от него МПС е спряно от движение,документите на автомобила – малък и голям талон са били в жалбоподателя, рег. табели на същия са били нА.чни, нямало е връчена ЗПАМ.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адв.Ат. Д., АК, който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозирани са писмени бележки от юк А.а,претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.11.2023 г. в 16:36 часа в с.Бенковски, обл.Варна по ул.“Искър“, посока изхода на селото, жалбоподателя М. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ***, с прекратена на 22.09.2023 год. регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП за това, че в двумесечен срок от придобиването му автомобилът не бил пререгистриран.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на РП Варна за отказ да се образува наказателно производство, като материА.те по преписката били изпратени на ОД МВР Варна,04 РУП Варна за преценка реА.зиране на административнонаказателната отговорност.

1

В изпълнение на правомощията си, Началник сектор в ОД МВР Варан, 04 РУ Варна на 14.12.2023 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят М. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест ) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 18.05.2024 г., който в законоустановения срок на 27.05.2024 г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган –началник сектор ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, въз основа на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН специална хипотеза, след постановен отказ за образуване на наказателно производство с постановление на прокурор при РП Варна, което е изпратено на наказващия орган.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, какъвто е и настоящият случай.

От доказателствата по делото се установява, че на 22.09.2023 г. служебно била прекратена регистрацията на процесният автомобил с рег. № ***, поради неизпълнено от собственика на автомобила жалбоподателя М. задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Не са нА.це обаче доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, още повече същата да е била известна на жалбоподателя към момента на управление на автомобила на 05.11.2023 г., доколкото той е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и с всички документи, съпътстващи неговото управление.

2

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно. "

След като не се установява водачът М. да е съзнавал този факт не може да се приеме, че същият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника, несъставомерно. НА.це е хипотезата на чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно - дерегистрацията.

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв. Д., АК Варна, в която е отразено, че се претендират разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на М. сумата от 400 лева направени разноски по делото. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая е съобразно с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0442-001377/14.12.2023 год., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което на А. А. М. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на А. А. М. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4