Определение № 20974 от 05.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20974 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100508646 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадени възражения по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК от К. А. С., ЕГН ******** и С.Г.И., ЕГН **********, срещу издадената в полза на „Топлофикация София” ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2025 г. по ч. гр. д. № 34059/2025 г. по описа на СГС, 179 с-в.

Във възражението с вх. № 72047 от 06.03.2026 г. на К. А. С. се сочи, че на 02.03.2026 г. същият получил уведомление по електронната си поща за наложен запор и по този начин узнал, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД суми по изп. д. № 4554/2025 г. на ЧСИ Я.. Съобщението за образувано изпълнително дело с изх. № 12754/24.02.2026 г. било получено от негов представител на 04.03.2026 г. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение му била връчена на адрес, чрез С.Г.И.. С.И. нямала качеството на пълнолетно лице от домашните на К. С., не живеела на неговия адрес и не била член на неговото домакинство. С.И. и К. С. били бивши съпрузи, като след развода престанали да живеят в едно домакинство. Твърди, че е сключил нов брак и е заживял на нов адрес – гр. София, ул. ********, ап. 5. Позовава се на адресната си регистрация.

Твърди, че няма запазено право на ползване на апартамента гр. София, ул. „******** както и, че е учредил пожизнено вещно право на ползване върху апартамента на С.И. и на децата си В.К. С. и С.К. С. с нотариален акт за учредяване вещно право на ползване № 135, том II, рег. № 3264, нот. д. № 295/10.05.2006 г. на нотариус И.И., а с нотариален акт № 182, том I, рег. № 3202 по нот. д. № 168/05.08.2016 г. на нотариус З.Т. дарил имота на сина си С.К. С.. Доколкото заповедта не била връчена надлежно, то възражението следвало да се приеме, изпълнението на заповедта – да бъде спряно, а делото върнато на заповедния съда за указания по чл. 415, ал. ГПК. Моли за уважаване 1 на възражението. Претендира разноски.

Във възражението си с вх. № 84777 от 17.03.2026 г. С.Г.И. твърди, че за съществуването на посочената заповед за изпълнение разбрала във връзка с образуваното изп. д. № 4554/2026 г. на ЧСИ С. Я.. Не била редовно уведомена за воденото заповедно производство. Липсата на редовно връчване я лишило от възможността да упражни правото си на възражение в срока по чл. 414 ГПК. Тъй като не била уведомена за издадения изпълнителен лист, подавала възражение по чл. 423 ГПК. Моли възражението да се приеме, както и да се обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Заявителят „Топлофикация София” ЕАД подава отделни становища по всяко едно от възраженията. Намира възраженията за недопустими, евентуално за неоснователни.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София” ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците С.Г.И., К. А. С., В.К. С. и С.К. С., за задължения за потребена топлинна енергия, такса дялово разпределение и мораторни лихви за топлоснабден имот гр. София, ул.

******** с аб. № ********.

Въз основа на заявлението, на 23.06.2025 г. по образуваното ч. гр. д. № 34059/2025 г. на СРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.

Видно от списък на известените лица на л. 17 гръб от ч. гр. д., препис от заповедта за изпълнение е изпратен за връчване на С.Г.И. на адреса на топлоснабдения имот, посочен в заповедта гр. София, ул. ********, а на К. А. С. е изпратен на постоянния адрес на лицето – гр. София, ул. ********, ап. 5.

Съобщението до С.Г.И. на адрес гр. София, ул. ******** е връчено лично на длъжника на 21.07.2025 г., като в разписката към съобщението се съдържа подпис на адреса, който не е оспорен с подаденото възражение.

Съобщението до К. А. С. на адрес гр. София, ул. ********, ап. 5 е връчено, чрез С.Г.И. на 21.07.2025 г., като е отразено в разписката към съобщението, че препис от заповедта е връчен на пълнолетен от домашните със задължение да я предаде на адресата, като разписката съдържа подписа на С.Г.И..

С разпореждане на съда от 05.11.2025 г. е прието, че всички длъжници са редовно уведомени, не са постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК, поради което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на заявителя, който е издаден и получен от „Топлофикация София” ЕАД м.11.2025 г.

2

Към възражението на К. С. е представено решение от 24.06.2002 г. по бр. д. № 3456/2001 г. на СРС, с което е прекратен бракът му със С.Г. С.а, като родителските права на родените от брака деца са предоставени на майката.

Представени са и справки НБД, от които се установява, че К. А. С. е сключил на 06.09.2009 г. граждански брак с Н.Д. С.а, ЕГН ********** /трети поред/, от който има син К.К. С., ЕГН **********. Постоянният адрес на К. А. С. е гр. София, ул.

„********“ ********, вх. ********, считано от 04.08.2006 г., а настоящият му адрес е гр. София, ул. „********“ ********, вх. Б, считано от 13.09.2002 г. Представена е и справка НБД за С.Г.И., от която се установява, че същата е разведена, като постоянният и настоящият й адрес е гр. София, ул. „********“ № ********.

От представен нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182, том I, рег.

№ 3202 по нот. д. № 168/05.08.2016 г. на нотариус З.Т., се установява, че К. А. С. е дарил на сина си С.К. С. на 05.08.2016 г., процесният недвижим имот, находящ се на ул. ******** с идентификатор ***

В разпоредбата на чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Адресатът е лицето, за което е предназначено съобщението по смисъла на чл. 37 ГПК. Съобщението се връчва лично или чрез друго лице. При невъзможност за връчване лично или чрез друго лице следва да се използва редът по чл. 47 ГПК.

По възражението на К. С.:

Възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от узнаването, което в случая е станало на 04.03.2026 г. – когато надлежно упълномощен процесуален представител на длъжника е направил справка по изпълнителното производство и е получил съобщение за образувано изпълнително дело, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

От приложените по ч. гр. д. № 34059/2025 г. на СРС съобщения е видно, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на К. А. С. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез друго лице / С.Г.И./. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Предпоставка за редовно връчване на съобщение по чл. 46, ал. 2 ГПК е другото лице на което се връчва съобщението да е от кръга на домашните и да живее с адресата на същия адрес.

„Домашните“ и лицата, живеещи на адреса, се определят чрез връзката им с адреса на получателя. На тях не може да се връчва на място, различно от адреса на адресата.

„Домашно“ е лицето, което живее с призования в едно домакинство, ако живее другаде независимо от роднинската връзка, не е лице от домашните на призования дори 3 временно да пребивава на неговия адрес – определение № 645 от 28.11.2018 г. по ч. т. д. № 1896/2018 г. на II т. о. на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че К. А. С. се е развел със С.И. през 2002 г., сключил е нов граждански брак 2009 г. Н.Д. С.а, от който има син К.К. С.. Регистрираните постоянни и настоящи адреси на двамата са различни, като не се установява С.И. да живее на адреса на К. С. гр. София, ул. „********“ ********, вх.

******** /в тази връзка е и връчването на същата дата 21.07.2025 г. на препис от заповедта на С.И., но на адреса на топлоснабдения имот на ул. „********“ № ********/. От представените с възражението доказателства се установява, че С.И. не живее с К. С. в едно домакинство, респ. не е лице от домашните му, поради което връчването е нередовно.

Възражението следва да бъде прието, изпълнението на заповедта за изпълнение в частта й по отношение на длъжника К. А. С., ЕГН **********, следва да бъде спряно, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, като делото се върне на СРС за указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По отношение искането на длъжника за разноски, съдът не дължи произнасяне по него, доколкото производството няма самостоятелен характер, респ. отговорността за разноските следва да се разпредели от заповедния/исковия съд съобразно последващото развитие на производството.

По възражението на С.И.:

Възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от узнаването, което в случая е станало на 02.03.2026 г., на която дата длъжникът е получил съобщение за образувано изпълнително дело /л. 54-55/, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съобщенията и призовките са официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Обвързващата доказателствена сила, с която се ползва разписката за връчване, в качеството й на официален свидетелстващ документ, удостоверяващ връчването на съобщението, би могла да бъде опровергана само в производство по оспорване истинността на документа по реда на чл. 193 и 194 ГПК, в което съдът извършва проверка на истинността на документа.

Длъжникът С.И. не е оспорил истинността на разписката, която съдържа нейния подпис и не е ангажирал доказателства за оборване доказателствената сила на съобщението. Предвид установеното надлежно връчване на препис от заповедта за изпълнение лично на С.Г.И. на адреса на топлоснабдения имот на 21.07.2025 г., възражението не следва да се приема.

По изложените съображения, следва да се приеме, че не е налице основанието 4 по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се твърдят и не се доказват и някои от останалите предпоставки по чл. 423, ал. 1 ГПК. Ето защо възражението на С.И. не може да бъде прието.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с вх. № 72047 от 06.03.2026 г. по описа на СРС, подадено от К. А. С., ЕГН********** срещу издадената срещу него в полза на „Топлофикация София” ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2025 г. по ч. гр. д. № 34059/2025 г. по описа на СРС, 179 с-в.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 23.06.2025 г. по ч. гр. д. № 34059/2025 г. по описа на СРС, 179 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 20258440404554 на ЧСИ С. Я., само в частта й срещу длъжника К. А. С., ЕГН **********, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК.

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК с вх. с вх. № 84777 от 17.03.2026 г. по описа на СРС, подадено от С.Г.И., ЕГН **********, срещу издадената срещу нея в полза на „Топлофикация София” ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2025 г. по ч. гр. д. № 34059/2025 г. по описа на СРС, 179 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС за указания по чл. 415, ал. 1 ГПК на Топлофикация София” ЕАД за предявяване на иск само за вземанията по заповедта срещу длъжника К. А. С., ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати за сведение на ЧСИ С. Я. по изпълнително дело № 20258440404554.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6